Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 57 София, 24.08.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 1129 /2019 г.: Производството е с правно основание чл.290 ГПК. Допуснато е до касационно обжалване с определение № 456 /14.10.2019 г. по касационна жалба на Л. С. М. срещу въззивно решение № 71 от 17.10.2018 г. по възз. гр. д. № 186 /2018 г. на Видински окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 187 /21.12.2017 г. по гр. д. № 308 /2013 г. на Белоградчишки районен съд, с което на основание чл.350 ГПК е обявен за окончателен разделителен протокол за допуснатите до делба 14 земеделски имота - ниви, намиращи се в землището на [населено място], обл.В., които са разпределени в 13 дяла. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.2 ГПК, като е прието, че по въпроса за избора на способ за извършване на делбата – чрез теглене на жребий между отделни групи съделители, решението е очевидно неправилно. Прието е, че от прочита на въззивното решение е видно явното нарушение на нормите на ГПК, уреждащи предпоставките за извършване на делба по различни способи, тъй като делбата е извършена чрез теглене на жребий, способ, който не може да бъде приложен при допусната делба между съделители с различни квоти в съсобствеността и при оформени в проекта за разделителен протокол дялове на различна стойност за съделителите с различна стойност. Насрещните страни В. Я. А., В. И. Б., К. М. М., Т. Н. М., К. С. Ф., Д. М. К., Д. Я. А., Р. Д. А., Е. Б. Т., Д. Б. В., Д. М. Н., Н. Л. Н., И. Л. Р., Н. Н. П., Б. И. К. и Т. Е. Н. не са подали писмен отговор. След постановяване на въззивното решение са починали съделителите Е. Б. Т. и Н. Л. Н. и настоящата инстанция е конституирала техните правоприемници. На мястото на починалата Е. Б. Т. са конституирани наследниците и по закон А. М. Т., Е. А. М. и И. А. М. и на мястото на починалия Н. Л. Н. са конституирани наследниците му по закон С. П. Н. и Л. Н. Н., които не са изразили становище по делото. В съдебно заседание насрещните страни не са изразили становище по касационната жалба и по съществото на спора. По правния въпрос : За правния способ за извършване на делбата на наследствени имоти – земеделски земи, чиято собственост е възстановена по ЗСПЗЗ има установена практика на ВКС, отразена в решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК – например решение № 222 от 06.12. 2013 г. по гр.д. № 3790 /2013 г. на ІІ г.о. и решение № 45 от 31.05.2018 г. по гр.д. № 2145 /2017 г. на І г.о. и др., които настоящият състав споделя по следните съображения, изложени в тях: Когато съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване в хипотеза на новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН, в което влизат имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и преките наследници на лицето, което е притежавало собствеността върху земеделските имоти преди тяхното обобществяване също не са живи към момента на възстановяване на собствеността, делбата следва да се извърши по колена и наследството да се подели по начин, образуващ толкова дяла, колкото са призованите към наследяване лица към момента на откриване на наследството на общия наследодател. Ако права върху наследството има и преживелият съпруг на наследодателя, но същият е починал към датата на възстановяване на собствеността и припадащият му се дял се разпределя между същите низходящи, броят на дяловете се определя от броя на низходящите, от които се формират колената в наследяването на общия наследодател. Делбата в този случай следва да се извърши чрез теглене на жребий, ако наследството е открито при действието на ЗН, обн. ДВ бр. 22 от 29.01.1949 г., тъй като колена в наследяването се формират само когато преки наследници са деца на общия наследодател, а техните дялове според чл.5,ал.1 ЗН винаги са равни. Жребият е предпочитаният способ за извършването на делбата в случаите, когато обособените дялове са равни. В този случай разпределението на дяловете се извършва без преценка на съда. За извършване на делбата по колена не е необходимо съгласието на съделителите, но ако всички сънаследници заявят желание делбата да се извърши пряко, като всеки получи реален дял, независимо от притежаваните права с оглед броя на наследниците във всяко едно от колената, принципът за делба по колена може да бъде преодолян. За мотивите на въззивния съд: С влязлото в сила решение по допускане на делба (л.93 и сл.) е допусната делба на останалите в наследство от М. К. П., починал на 27.02.1965 г., 14 ниви в землището на [населено място], област В., между 13 страни по делото (наследници на петте починали синове и дъщери на общия наследодател) при различни делбени части (квоти), изразени в дроби с числители 2, 3, 4 и 6 при общ знаменател 60. С обжалваното пред въззивния съд и потвърдено от него решение № 187 /21.12.2017 г. по гр. д. № 308 /2013 г. на Белоградчишки районен съд, е обявен за окончателен разделителен протокол от 30.11.2017 г., съгласно който, въз основа на един от вариантите от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, допуснатите до делба земеделски земи (четиринадесет ниви) се разделят на 13 дяла при квотите, при които е допусната делбата: дял 1 и 2 при квота 2 /60, дял 3 и 4 при квота 3 /60, дял 5 и 6 при квота 4 /60 и останалите дялове – (от 7 до 13 включително) – при квота 6 /60, посочена е стойността на отделните дялове (според квотите), както и сумите, които отделни конкретно посочени дялове (съделителят, който изтегли конкретно посочен дял) трябва да заплати на друг дял (на съделителя, който изтегли конкретно посочен дял) за уравнение на дяловете. Въззивният съд е приел следното: С влязло в сила решение е допусната делба на четиринадесет земеделски имота (описани са) между тринадесет съделители (описани са). С влизане в сила на решението по първата фаза на делбата спорът относно кръга на наследниците и техните права върху делбените имоти е решен със сила на пресъдено нещо. Поради това са преклудирани и не следва да бъдат разгледани доводите на жалбоподателката Л. М. за неправилно определяне на страните в производството и квотите им в съсобствеността. При определяне на способа за извършване на делбата въззивният съд е приел, че водещ е принципът, установен с разпоредбата на чл.69,ал.2 ЗН - всеки съделител да получи дял в натура. Въззивният съд е обосновал извода си, че в случая разделянето на имотите следва да се извърши чрез теглене на жребий след влизане в сила на окончателен разделителен протокол: Съставеният проект за разделителен протокол е съобразен с квотите, при които е допусната делбата, отговаря на изискванията по чл.72 ЗН и чл.7 ЗСПЗЗ и кореспондира в пълна степен с целите на делбеното производство. Обявеният за окончателен разделителен протокол е изготвен въз основа на прието заключение на вещо лице, определените реални дялове са с приблизителна стойност и отговарят на квотите, при които е допусната делбата, като неравенството в дяловете се изравнява с пари. В съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани, първоинстанционният съд е обявил датата, на която проекто-разделителният протокол ще бъде изготвен и предявен на страните. Въззивният съд е приел, че жалбоподателката Л. М. е поискала и получила препис от протокола от съдебното заседание (в което е определена датата за предявяване на проекта) и в своя писмена молба е посочила бъдещата дата на съдебното заседание, насрочено за изготвяне и предявяване на проекто-разделителния протокол, поради което доводът на Л. М., че не е била уведомена, е неоснователен. По основателността на касационната жалба: С оглед дадения отговор на правния въпрос и като се има предвид, че всички съделители не са направили искане делбата да се извърши пряко, при което всеки един от тях да получи реален дял, следва да се приеме за основателен доводът, че въззивният съд неправилно е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което неправилно е избран способът за извършване на делбата, което е довело до неправилност на въззивното решението по извършване на делбата, което следва да бъде отменено. Доводите на касационния жалбоподател, които се отнасят до кръга на наследниците, между които трябва да бъде допусната делба, са относими към първата фаза на съдебната делба, която е приключила с влязло в сила решение по допускане на делбата. Те не са относими към правилността на решението по извършване на делбата, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед изхода от това производство и тъй като се налага извършването на съдопроизводствени действия, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. В случая е установено, че общият наследодател на страните М. К. П. е починал на 27.02.1965 г. Видно от представеното удостоверение за наследници преживялата му съпруга е починала през 1967 г. С влязло в сила решение е допусната делбата на реституираните през 2001 г. земеделски земи - 14 ниви в землището на [населено място], област В., между страните по делото, които са наследници на петте починали синове и дъщери на общия наследодател. Съгласно дадения отговор на правния въпрос за способа за извършване на делбата, в този случай делбата следва да се извърши по колена, като от делбената маса следва да се формират пет дяла - по един за всяко от колената в наследяването на общия наследодател, като делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, тъй като дяловете на колената са равни – по 1 /5 (или по 12 /60 при използвания от съда при допускането на делбата общ знаменател). По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза за пазарната стойност на всеки един от допуснатите до делба имоти (земеделски земи) и за възможността да бъде изготвен проект за разделителен протокол според числото и квотите на съделителите за разделяне на имотите между съделителите, а при невъзможност - да бъдат обособени дялове за наследяването по колена. Правилно първоинстанционният съд е поставил задача на допуснатата от него съдебно-техническа експертиза да изготви и проект за разделяне на допуснатите до делба земеделски земи с оглед наследяването по колена (на пет равни дяла) и да определи пазарната (действителната) стойност на допуснатите до делба земи, които се включват в проекта за дяловете), но неправилно не е пристъпил към извършване на делбата по колена. Тъй като приетото заключение е изготвено през 2017 г. и е съобразено с пазарните цени към момента на изготвянето му, който е отдалечен във времето от настоящия момент и от момента на новото разглеждане на делото от въззивния съд (вещото лице е посочило, че оценката му следва да важи за срок от шест месеца от изготвянето) и тъй като заключението предвижда заплащане на суми за уравнение на дяловете (петте дяла не са абсолютно еднакви по стойност), въззивният съд следва да допусне допълнителна задача на вещото лице да изготви актуално заключение или да възложи на вещото лице изготвянето на изцяло ново заключение по поставени от него задачи, свързани с извършването на делбата по колена. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да извърши преценка как да извърши делбата по колена, освен ако всички съделители не изявят воля да получат реален дял съобразно определената им делбена част (квота). Съгласно чл.294,ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 71 от 17.10.2018 г. по възз. гр. д. № 186 /2018 г. на Видински окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 187 /21.12.2017 г. по гр. д. № 308 /2013 г. на Белоградчишки районен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно дадените указания. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.