Р Е Ш Е Н И Е № 472 София, 7 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1864/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК.Същото е образувано по искане на Окръжния прокурор на гр.Пловдив за възобновяване на производството по нохд № 1310/08г. по описа на РС-Пловдив и отмяна на постановената по него присъда. В искането се изтъква основание по чл.422, ал.1, т.1 от НПК, като се твърди, че присъдата е постановена въз основа на неистински доказателства. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения и моли за уважаването му. Адвокат Т., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения изразява становище за уважаване искането на Окръжния прокурор за възобновяване на производството, тъй като е установено, че справката за съдимост на Й. съставлява неистинско доказателство. Осъденият Л. Й. намира искането за възобновяване за основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.1 от НПК. Присъдата на РС-Пловдив, постановена по нохд № 1310/08г. е влязла в сила на 03.02.2010г. и не е била проверявана по касационен ред. Разгледано по същество искането е основателно. Пред РС-Пловдив е било образувано нохд № 1310/08г., по което с присъда № 591 от 29.10.2009г., подсъдимият Л. Н. Й. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК, като му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се е произнесъл по гражданския иск и разноските. С въззивно решение № 25 от 03.02.2010г., постановено по внохд № 3503/09г., ОС-Пловдив е потвърдил изцяло горепосочената първоинстанционна присъда. Решаващите съдилища са приели, че извършеното от подсъдимия престъпление „обсебване” е осъществено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, „А” от НК, обусловен от наличното предходно осъждане по нохд № 141/97г. на РС-Севлиево.Към момента на извършване на деянието, предмет на нохд № 1310/10г. по описа на РС-Пловдив, събраните от решаващите съдилища доказателства, касателно съдебното минало на подсъдимия, съдържащи се в свидетелството му за съдимост, сочат за налично само едно осъждане, а именно това по нохд № 141/97г., с наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.При тези данни, още в хода на досъдебното производство, включително и в обвинителния акт, деянието извършено от Й. е било квалифицирано като престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК. По повод изпълнение на наказания, наложени на осъдения Й. след извършена кумулация на наличните осъждания, СРП е констатирала, че изпълнението на наложеното наказание от три години лишаване от свобода по нохд № 141/97г. по описа на РС-Севлиево е било отложено с изпитателен срок от пет години.Това е довело до образуване на досъдебно производство №208/12г. по описа на ОП-Пловдив за изясняване истиността на събраните доказателства по нохд № 1310/08г. по описа на РС-Пловдив, обусловили приложението на материалния закон в съответния квалифициран състав.В хода на разследването са събрани всички съдебни актове, удостоверяващи съдебното минало на Й..Установено е следното: -с присъда № 300 от 01.10.1997г. по нохд № 141/97г. по описа на РС-Севлиево, Й. е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 150 000лева.На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата; - с решение № 19 от 11.02.1998г., постановено по внохд №164/97г., ОС-Габрово е изменил горепосочената първоинстанционна присъда, като е отменил същата по отношение приложението на чл.66 от НК и е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; -с решение № 443 от 26.06.1998г., ВКС, 2 Н.О. е отменил по реда на надзора горепосоченото въззивно решение на ОС-Габрово и е оставил в сила присъдата на РС-Севлиево, постановена по нохд № 141/97г. От изложеното е видно, че по нохд № 141/97г. Л. Й. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66 от НК изпълнението на същото е отложено за срок от пет години, което обстоятелство не е било отразено в свидетелството му за съдимост. Предвид горното, касационната инстанция, намира, че са налице основанията, визирани в чл.422, ал.1, т.1 от НПК- постановената от РС-Пловдив присъда по нохд №1310/08г. е въз основа на приобщено в хода на съдебното следствие неистинско доказателство-свидетелство за съдимост на Й., който факт е установен при проведено разследване от ОП-Пловдив. Невярното отразяване на наложеното наказание по нохд № 141/97г. е обусловило неправилно приложение на материалния закон, при квалифициране на деянието по нохд №1310/10г. Ето защо, наказателното производство, водено срещу Й. в рамките на нохд № 1310/08г.по описа на РС-Пловдив и внохд №3503/09г. по описа на ОС-Пловдив следва да бъде възобновено, като въззивният акт и първоинстанционната присъда бъдат отменени, а делото върнато на РП-Пловдив от стадия на действия на прокурора след завършване на разследването, за законосъобразно приложение на материалния закон. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд №3503/09г. по описа на ОС-Пловдив и нохд № 1310/08г. по описа на РС-Пловдив. ОТМЕНЯВА въззивно решение № 25 от 03.02.2010г., постановено по внохд № 3503/09г. по описа на ОС-Пловдив и присъда № 591 от 29.10.2009г. по нохд № 1310/08г. по описа РС-Пловдив. ВРЪЩА делото на РП-Пловдив от стадия –действия на прокурора след завършване на разследването. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: `