Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 316   гр. София, 23 юни 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети  май,  две хиляди и десета година,  в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ        ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                           ПАВЛИНА  ПАНОВА     при участието на  секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора   КРАСИМИРА  КОЛОВА изслуша докладваното от съдията  КЕТИ  МАРКОВА н. д. №  271/ 2010 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Л. С., от гр. С., депозирана чрез неговия защитник- адв. Т, срещу въззивна присъда № 101 от 15. 03. 2010г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 6 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 104/ 2010г., по описа на съда, с което е отменена присъдата на Софийски районен съд, наказателно отделение, 17 състав, от 8. 04. 2009г., по НОХД № 13677/ 2007г., и вместо нея е постановена нова. В касационната жалба на подсъдимия Х. Л. С. се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Искането е за отменяване на присъдата и оправдаване на жалбоподателя. В писменото допълнение, прието по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, са развити съображения, че фактическите констатации на СГС са в разрез със събраните по делото доказателства. Касаторът, лично и чрез редовно упълномощения си з. , поддържа жалбата в съдебно заседание пред настоящата инстанция, по съображенията в писменото допълнение към нея, и в представените писмени бележки на защитника, със заявеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия Х. Л. С. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Софийският районен съд, наказателно отделение, 17 състав, е признал подсъдимия Х. Л. С., от гр. С., за невинен в това, че на 20. 06. 2007г., в гр. С., управлявал МПС- лек автомобил “Опел Астра”, с ДК№ С* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 %о, а именно- 2, 7 %о, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК. С обжалваната въззивна присъда Софийският градски съд, наказателно отделение, 6 въззивен състав, е отменил изцяло цитираната първоинстанционна оправдателна присъда, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия Х. Л. С. за виновен в гореописаното деяние, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Осъдил е подсъдимия С да заплати направените по делото разноски. Доводът за съществени нарушения на процесуалните правила е мотивиран изцяло със съображения за необоснованост. Възраженията на касатора се изчерпват с релевиране на несъответствие между приетите от втората инстанция фактически положения и събраните по делото доказателства. ВКС намира за необходимо изрично да изтъкне, че необосноваността е извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания, поради което е изцяло извън обхвата на провеждания в настоящото производство касационен контрол. Последната инстанция по фактите е въззивната, и в този смисъл касационната инстанция разполага с правомощието да отмени проверявания съдебен акт, когато намери, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката или оценката на доказателствените източници по делото, че същите са интерпретирани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или предходната инстанция е основала фактическите си констатации на негодни доказателствени средства, или на несъществуваща доказателствена основа. В конкретния случай настоящия съдебен състав не намери нарушения от посочената категория, включително на принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18, и тези по чл. 107 НПК. Фактическите обстоятелства, приети по делото, са безспорно установени чрез показанията на свидетелите Т, Ц. , П. и Е. , писмените доказателства- акт за установяване на административно нарушение, протокол за ПТП, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, протокол за химическа експертиза, справка за лице- български гражданин в АИС „БДС”, приети, проверени и оценени съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и в съвкупност. СГС не само не е игнорирал, а напротив, изрично е отчел и задълбочено е обсъдил факта, че относимите към предмета, очертан с нормата на чл. 102 НПК, събрани в настоящия наказателен процес доказателства, касаещи въпроса за авторството на престъплението, са косвени, а не преки. Последното обаче не изключва възможността му за постановяване на осъдителна присъда, при положение, че цялата формирана доказателствена съвкупност, разгледана в пълнота и взаимна логическа връзка, сочи на единствения възможен, изключващ всякакви други версии извод за авторството на престъплението. Процесният казус е именно такъв. Аргументите, подкрепящи релевираните от касатора доводи са били изтъквани и пред въззивния съд, който с мотивите към присъдата си, им е дал верен и законосъобразен отговор. В изпълнение на контролните си правомощия ВКС не констатира пороци в доказателствената дейност на втората инстанция, които да обуславят исканата касационна отмяна, на заявеното основание. Ето защо, при установените по делото фактически обстоятелства материалният закон е приложен правилно. Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на втората инстанция затова, че при наличието на всички обективни и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав на чл. 343б, ал. 1 НК, жалбоподателят законосъобразно е бил признат за виновен и осъден. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователен. Макар същият да е останал напълно немотивиран, касационната проверка не показа нарушения при индивидуализацията на наказанието. Съобразени са критериите на чл. 54 НК, при стриктното отчитане и оценка на обществената опасност на деянието и дееца и всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Наказанието шест месеца лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане, по чл. 66, ал. 1 НК, е съобразено също с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, регламентиран с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Ето защо, в случая липсва обсъжданото касационно основание, съобразно легалните критерии, установени по чл. 348, ал. 5 НПК. В този смисъл, като констатира, че в случая не са налице поддържаните в жалбата на подсъдимия отменителни основания, настоящият съдебен състав намери, че същата е неоснователна. Поради това прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваната въззивна присъда. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 101 от 15. 03. 2010г., постановена по ВНОХД № 104/ 2010г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 6 въззивен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: