Р Е Ш Е Н И Е
№ 559
С о ф и я, 23 ноември 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 н о е м в р и 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 2731/2011 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане от осъдения В. Г. В. от София, в момента в затвора София, на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила определение № 361 от 10.10.2011 г., постановено по ВЧНД № 757/2011 г. от апелативен съд-София, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване освобождаването му от изтърпяване на не изтърпяната част от наказанието по предишното му осъждане, от което е бил условно предсрочно освободен.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Осъденият В. В., лично и чрез процесуалния си представител адв.М.П. от САК моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С протоколно определение от 05.07.2011 г., постановено по ЧНД № 2594/2011 г. на Софийски градски съд е постановено осъденият В. Г. В. от София, в момента в затвора София, да изтърпи отделно от наказанието му по присъда (споразумение) по НОХД № 1794/2011 г. в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода не изтърпяната част от наказанието му по присъдата по НОХД № 2891/2004 г. на СГС, от което е бил условно предсрочно освободен на основание чл.70, ал.1 от НК с определение по ЧНД № 1915/2010 г. на СГС в размер на 9 месеца и 9 дни лишаване от свобода.
Определението е било обжалвано с оплакване за незаконосъобразност и искане за отмяната му, но с въззивното определение първоинстанционният съдебен акт е потвърден изцяло и е влязъл в законна сила на 10.10.2011 г.
В искането на осъдения В. от 13.10.2011 г. се навежда наново като основание за възобновяване на наказателното дело неправилното приложение на материалния закон, като се прави същото искане за отмяна на атакуваното определение и потвърдения с него първоинстанционен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет въззивно определение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За разрешаване на поставения от осъдения В. материалноправен проблем е необходимо да се изяснят няколко въпроса относно : предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване (УПО) от изтърпяване на част от наложено наказание лишаване от свобода; поставената за постигане от законодателя цел с въвеждането на този институт в НК; влизането в законна сила на съдебния акт по предложението за УПО и законоустановеността на сроковете в НПК и последиците при последващо противоправно поведение на осъдения в техните граници.
Утвърдено е в съдебната практика, че УПО на осъден на наказание лишаване от свобода съдът може да постанови съгласно чл.70, ал.1 от НК при започнало и реално търпяно от него такова наказание, при доказано примерно поведение и честно отношение към труда, след като е изтърпял фактически, а не по силата на закона (когато осъденият ползва привилегията на чл.41, ал.3 от НК при полагане на общественополезен труд) един от установените в закона минимални размери от наложеното му наказание. Преследваната от законодателя цел с въвеждането на този институт на материалното право е в синхрон с основните цели на наказанието по чл.36 от НК, като доказалият положителни данни при ресоциализацията осъден получава премията да не изтърпи изцяло наложеното му наказание лишаване от свобода, а да бъде освободен от изтърпяване на определена негова част, с което се постига и определен превантивен ефкт спрямо останалите членове на обществото. Това освобождаване обаче не е безусловно (с изключение за непълнолетните) и се свързва от законодателя с бъдещото му правомерно поведение, обвързано с определен изпитателен срок, в който под страх от опасността да изтърпи тази не изтърпяна част от наказанието, следва да не върши други умишлени престъпления от общ характер. С въвеждането в НК на наказанието “пробация”, в сила от 01.01.2005 г. и измененията в НК, ДВ бр.27/2009 г. в чл.70, ал.6 от НК, това му поведение може да бъде “модифицирано” с изпълнението на една от пробационните мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.1-4 от НК, чието неизпълнение законът също свързва с посочената негативна последица за осъдения. Или, изпитателният срок не е самоцелен, а е въведен от законодателя като мяра, съобразена с не изтърпяната част от наказанието, но не може да бъде по-малка от 6 месеца, през който срок осъденият продължава да бъде под надзора на правоохранителните органи и следва да докаже, че е в състояние и съобразява поведението си с установените обществени норми, включително да не върши престъпления, а при постановена пробационна мярка – с нейните ограничения.
Предложение за УПО може да правят прокурора и комисията по чл.17 от ЗИН (сега по чл.73 от ЗИНЗС), като относно пробационната мярка съдът ползва и доклад на пробационния служител. Съдебният акт е определение, което при уважаване на предложението, изцяло или частично, може да бъде атакувано, съгласно чл.440, ал.2 от НПК, само от прокурора с протест, в срока по чл.342, ал.1 от НПК, който се разглежда по реда на глава 22 от НПК. Определението, с което се отказва УПО, не подлежи на обжалване, като ново предложение е допустимо след изтичането на 3 месеца от “деня на произнасяне на определението”. Целеният положителен за осъдения ефект от примерното му в местата за лишаване от свобода поведение е дал отражение и върху утвърдената с тълкувателно решение № 12 от 30.04.1987 Г. по н.д. № 4/1987 г. на ОСНК на ВС съдебна практика, съгласно което се допуска ново произнасяне от съда при пропуск да съобрази с УПО на част от наказанието лишаване от свобода сроковете на наложено или присъединено към него наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК, без обвързването му със срока по чл.441 от НПК.
Последното е необходимо да бъде посочено, тъй като има своето значение по аргумент за противното за извода кога положителният за осъдения съдебен акт влиза в законна сила и от кога започва да тече изпитателният срок.
Кога един съдебен акт влиза в законна сила е посочено в чл.412, ал.2 от НПК, като при установяване на обжалваемост на акта влизането му в сила е обвързано с изтичане на срока за обжалване, в който не е подадена жалба или протест от оправомощените страни в процеса. Така е и в изпълнителния процес, който е част от наказателния и за него (като последваща фаза) са валидни същите принципи, на които той се основава. Или, така както при института на “условното” осъждане по чл.66, ал.1 от НК началото на изпитателния срок започва от влизане в законна сила на осъдителната присъда, така и при УПО изпитателният срок следва да се брои от влизане в сила на определението за допускането му. Ако бъде подаден протест от прокурора, то влизането в сила на съдебния акт ще бъде отложено до произнасянето по реда на глава 22 от НПК от въззивната инстанция. Извън за изпитателния срок, влизането в законна сила на този съдебен акт има своето значение и за допълнително постановената пробационна мярка, която не може да бъде задействана до произнасянето на въззивния съд, поради негативните последици за осъдения при неизпълнението й, по чл.70, ал.7, изр.1-во, алт.2-ра от НК, при липса на уважителни причини.
Установено е по делото, че осъденият В. е бил освободен от затвора в деня на постановяване на определението за УПО по ЧНД № 1915/2010 г. на Софийския градски съд, т.е. на 29.04.2010 г., след която дата той не е търпял “фактически” наказание лишаване от свобода. Ако в срока до влизане в сила на определението на СГС за УПО той бе извършил ново престъпление, за което бъде осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода, то тогава са приложими разпоредбите на чл.27 от НК, без да са обвързани с определен срок. След влизане в сила на горното определение започва да тече изпитателният срок по чл.70, ал.6 от НК, а 3 дни след това следва да се приведе в изпълнение и допълнителната пробационна мярка по чл.42, ал.2, т.1-4 от НК. Именно в този срок, ако осъденият извърши ново, но умишлено и от общ характер престъпление или не изпълнява пробационната мярка, то тогава той следва да изтърпи изцяло не изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, от което е УПО, за разлика от случай на извършване на непредпазливо престъпление, когато на съда е предоставена възможност да не постанови това за цялата или за част от не изтърпяната част от това наказание. Или ако законодателят в чл.27 от НК е предвидил възможността за известен компромис от страна на съда при присъединяване на второто наказание към неизтърпяната част по УПО, то при чл.70, ал.7, изр.1-во от НК такъв шанс на осъдения не е даден, тъй като не е доказал с поведението си през изпитателния срок, че наистина се е поправил и превъзпитал. Именно това е станало и при осъдения В., който макар и в края на изпитателния срок по чл.70, ал.6 от НК е извършил ново тежко умишлено престъпление и за което благосклонно е наказан с 2 години и 6 месеца лишаване от свобода по сключеното с прокурора споразумение, но заради което следва да изтърпи и не изтърпяната част от предишното му наказание лишаване от свобода, за което е постановено определението на СГС за УПО.
В заключение, законоустановеността на сроковете в НПК по размер, начало, начин на изчисляване и свързването им с определени негативни последици за някои от страните в наказателния процес при неправомерно поведение и конкретиката в случая не дават основание за уважаване на доводите на осъдения и защитата му относно липсата на предпоставките на чл.70, ал.7, изр.1-во от НК за постановяване отделното изтърпяване на не изтърпяната част от 9 месеца и 9 дни лишаване от свобода, от което е бил УПО от СГС. Не е налице визираното в искането на осъдения основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Г. В. от София, в момента в затвора София, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение № 361 от 10.10.2011 г., постановено по ВЧНД № 757/2011 г. от апелативен съд-София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |