гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,
в открито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Кристияна Генковска
Иванка Ангелова при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 1361 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ВПК „Николка“ - [населено място], чрез процесуален представител, против Решение № 89 от 23.02.2022г. по в.т.д. № 836/2021г. на Апелативен съд Пловдив, с което е обезсилено Решение № 332 от 01.08.2019г. по т.д. № 49/2018г. на Смолянски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания по редовността на исковата молба.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281т.3 ГПК. Сочи допуснато от въззивния съд грубо нарушение на правилата на процесуалния закон, поради неизпълнение указанията на първия състав на ВКС, дадени с Решение № 60123/ 19.10. 2021г. по т. д. № 1372/2020г., за произнасяне повторно с решение по същество при съобразяване твърденията в исковата молба и при съответната правна квалификация, според изложените в ИМ правопораждащи факти.
В депозирания в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор ответникът по касация ЕТ „Тоники – Марияна Беловодска“, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като в хода на устните състезания излага конкретни съображения.
С Определение № 50213 от 27.04.2023г. по настоящото т.д. № 1361/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса: Задължителни ли са за въззивния съд указанията на ВКС в отменителното касационно решение за процесуалните действия, които трябва да извърши при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.294 ГПК?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
Въззивното производство, в което е постановено атакуваното решение, се е развило при условията на чл.294 ГПК, след като с Решение № 60123 от 19.10.2021г. по т.д. № 1372/20г., състав на ВКС, ІІ т.о. е обезсилил предходно въззивно решение № 69 от 20.02.2020г. по в.т.д. № 754/2019г. на Пловдивски апелативен съд и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд за повторно произнасяне с решение по същество.
При постановяване на атакуваното решение съставът на апелативния съд е приел, че първоинстанционният съд е разгледал претенция, различна от тази, очертана с исковата молба и допълненията – като предмет, основание и обхват на търсената защита. Изложени са съображения, че в случая не се касае за погрешна правна квалификация, поправима от въззивния съд, а за произнасяне по различни от наведените с исковата молба фактически основания, на които се основава претенцията, които са за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата, поради изграждането с нейни средства на сграда в недвижим имот, собственост на ответника – бистро и облагородяване на терена около него. Посочено е също така, че при повторното разглеждане на делото пред въззивния съд ищцата претендира заплащане на стойността на извършените от нея подобрения в чужд имот в качеството й на добросъвестен владелец, но със знанието и без противопоставянето на собственика на имота. Едновременно с това в писмената защита били наведени твърдения и за евентуална претенция – за заплащане на необходимите и полезни разноски по правилата на водене на чужда работа без пълномощие /чл.60 и сл. от ЗЗД/, каквито твърдения въззивният съд е констатирал, че се съдържат и в първоначалната искова молба, без заявено в петитума искане в този смисъл. Прието е, че тази неяснота също е способствала за произнасяне от окръжния съд по противоречива искова молба и не по заявеното основание. Счетено е, че това е предпоставка първоинстанционният съд, на който делото следва да се върне, евентуално да даде указания за оставяне на исковата молба без движение за конкретизиране на претенцията. Въз основа на приетото наличие на предпоставките на чл.270, ал.3, изр.2 ГПК, въззивният състав е обезсилил първоинстанционното решение и е постановил връщане на делото на окръжния съд за разглеждане от друг състав.
По въпроса, по който атакуваното решение е допуснато до касационно обжалване, е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК Решение № 60042 от 26. 07.2021г. по т.д. № 242/2020г. на І т.о., Решение № 143/17.02.2020г. по т.д. № 2703/2017г. на I т.о., Решение № 83/26.03.2013г. по гр.д. № 799/2012г. на II г.о., Решение № 750 /04.11.2010г. по гр.д. № 579/2011г. на ІV г.о., Решение № 217/ 03.07.2012г. по гр.д. № 579/11г. на ІV г.о., Решение № 115/30.04.2013г. по т.д. № 805/2011г. на ВКС, ІІ т.о., и мн.др., с които е прието, че с разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и на страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. Задължителността на указанията на касационния съд обхващат не само материалния, но и процесуалния закон, извод произтичащ от граматическото и логическо тълкуване на нормата, в която е използвано родовото понятие "закон". Указанията по прилагането и тълкуването на закона имат за цел да насочат въззивния съд към съдопроизводствени действия, необходими за правилното решаване на спора. Отклоненията от тях биха рефлектирали върху правилността на съдебния акт. Затова и законодателят изрично определя задължителността им за съда, на който е върнато делото. Следователно несъобразяване с указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на материалния и/ или процесуален закон е съществено нарушение на процесуалното правило на чл.294, ал.1, пр.2 ГПК и води до процесуална незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение, който порок, ако се е отразил на крайния правен резултат по делото обуславя и отмяната му.
По същество на касационната жалба:
Обжалваното въззивно решение е било постановено в производство по чл.294, ал.1 вр. чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3 ГПК след връщане на въззивната инстанция от ВКС с указания за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе повторно с решение по същество, спазвайки диспозитивното начало в чл.6, ал.2 ГПК за обвързаност на съда от спора, такъв какъвто ищецът го е определил чрез твърденията си в ИМ и при съответната правна квалификация, според изложените в същата правопораждащи факти. Първият състав на ВКС изрично е приел, че исковата претенция не се основава на неосъществено основание, а на твърдения за изградена от ищцата с нейни средства нова сграда в недвижим имот, собственост на ответника, по който начин последният се е обогатил за нейна сметка. Указания, свързани с редовността на исковата молба, не са давани.
Предвид отговора на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, в нарушение на същия въззивният съд вместо да разреши правния спор като се произнесе по очертания от първия състав на ВКС негов предмет, е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за произнасяне от друг състав на първоинстанционния съд. Следователно, въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Пловдив. Въпреки отмяната на второто въззивно решение, в случая не са налице предпоставките на чл.295 ГПК за решаване на спора по същество от настоящия състав на касационната инстанция, доколкото постановилият атакуваното решение въззивен съд не е разгледал правния спор.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за направените разноски в касационното производство.
Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 89 от 23.02.2022г. по в.т.д. № 836/2021г. на Апелативен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд Пловдив за повторно разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|