Ключови фрази
местна подсъдност * мерки за закрила на детето

М О Л Б А

                                       О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

                                                            №   573

 

                                     София, 30.10.2009 г.

 

                                             В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, трето   гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и втори октомври     две хиляди и девета    година в състав:

 

                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА    

                                           Членове :   ЕМИЛ ТОМОВ  

                                                                     ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

изслуша докладваното от съдията Томов  

ч. гр. дело № 352/2009г. и за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр. чл. 280 ал.1 от ГПК

Образувано е по частна жалба на АСП-Д. „С” гр. К. чрез пълномощник адв. Дсрещу определение №95 от 12.05.2009г по ч. гр.дело № 234/2009г на Старозагорски окръжен съд ,с което е оставена без уважение частна жалба на Агенцията срещу протоколно определение от 12.03.2009т. за частично прекратяване на производството по гр.д. 316/2009г на Казанлъшки рейонен съд поради неподсъдност на спора пред този съд в една част, по искането за настаняване на дете в риск в ДДМУИ с. «., общ. Несебър ,по съдебен ред . В изложението за обосновка по допускането на касационно обжалване се посочва ,че съдилищата се разрешили неправилно съществения процесуален въпрос за местната подсъдност на искането за настаняване по аргумент от чл. 28 ал.1 от Закона за закрила на детето ,вместо да съобразят съответните за случая обстоятелства по чл. 27 ал.2 т.2 от същия закон и наличието на вече постановено ,влязло в сила решение по делото ,с което се прекратява досегашното настаняване в специализирано заведение , находящо се на територията на Казанлъшки районен съд .

Частната жалбоподателка по същество излага оплакването ,че постановеният съдебен акт е неправилен в нарушение на процесуалните правила. Съображения са са развити в жалбата.

Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по процесуалния въпрос кой е местно компетентния съд по исканията за прекратяване на настаняванто в един от специализираните домове за деца при основанието на чл. 29 т.2 от ЗЗакрД и съответно настаняване в специализирана институция на територията на друга община ,респ. коя норма сочи приложимата териториална привръзка за случай , при който е постановена временна мярка по административен ред и на това основание детето е настането в дома, който се сочи на съда като подходящ .

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да остави в сила прекратителното определение на първоинстанционния съд , Старозагорски окръжен съд е споделил съображението ,че макар искането за прекратяване на настаняване на дете да е местно подсъдно на съда, в чиито район е дома по досегашното пребиваване ,то по искането за настаняване в друг дом следва да се признесе този съд , в чийто район се намира приемащото специализираното заведение .

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за прекратяване на постановено по предходно съдебно решение настаняване на детето Й. Х. В. в специализиран дом на територията на общ. Казанлък поради изтичане на срока ,съответно настаняването му в друго , подходящо за възрастта и здравословното състояние на детето специализирано заведение ,находящо се на територията на друг съдебен район . По първото искане КРС се е произнесъл с положително решение №171 от 12.03.2009г по гр.д.316/2009г , влязло в сила , а по второто е прекратил производството с потвърденото от Старозагорски окръжен съд определение , по същество отвод за местна неподсъдност на искането в тази част .

Определението е неправилно. Съображението ,че двете съдебни производства- прекратяване и последващо настаняване , следва да бъдат разделени поради различна местна подсъдност на исканията , няма опора в закона. Касае се за преместване и заповедта за временно настаняване незаконосъобразно се релевира като обстоятелство , сочещо настоящ адрес на детето по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗЗакрД . Следва да се има предвид, че постановената временна мярка за закрила е взета от директора на дирекция „С” в гр. К. на основание чл. 30, ал. 2 ЗЗакрД, именно по повод направеното искане за прекратяване на настаняването в ДМСГД, с. Б., общ. Казанлък. След като по отношение на детето е налице временна мярка за закрила - настаняване в друга специализирана институция - искането за настаняване по съдебен ред следва да се направи до районния съд по седалището на дирекцията (чл. 27, ал. 2 ЗЗакрД), а не по адреса , следващ от временното административно настаняване на детето. Предвид обстоятелството, че Казанлъшки районен съдът е прекратил настаняването и решението му в тази част е влязло в сила, детето е поставено в положение на риск. Основанията по чл. 25, ЗЗакрД ,редът и предпоставките по чл. 28, ал. 3 ЗЗакрД и преценката на мерките за закрила на детето, следващи от поредността по чл. 26, ал. 1от същия закон , са във взаимна връзка и в случая подлежат на съобразяване от същия съд ,постановил прекратяването.

Предвид горното определението на Старозагорски окръжен съд следва да бъде отменено и делото върнато на Казанлъшки районен съд за продължаване на процесуалните действия .

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА определение №95 от 12.05.2009г по ч. гр.дело № 234/2009г на Старозагорски окръжен съд

Връща делото на Казанлъшки районен съд за по- нататъшни процесуални действия .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.