О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 135 гр. София, 16.03.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1082 по описа за 2021 г.,за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Лалковците“ ЕООД срещу решение № 67/23.10.2020 г. по в. т. д. № 158/2020 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 12/27.03.2020 г. по т. д. № 78/2019 г. на Окръжен съд Ямбол за осъждане на касатора да заплати в полза на „Еко Инвест 2010“ ЕООД сума в размер на 23 499, 89 лв. – обезщетение за имуществени вреди от разораване и унищожаване на посеви с люцерна върху 225, 822 дка в землището на [населено място], ведно със законната лихва, считано от 02.11.2018 г., както и за сума в размер на 9 693, 56 лв. – обезщетение за забава на главницата за период от 11.10.2014 г. – 02.11.2018 г. В касационната жалба се излагат твърдения за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи необходимост решението на въззивния съд да бъде допуснато до касационен контрол с цел точно прилагане на закона и развитие на правото – основание за достъп, регламентирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за отговор на въпроса „Наличието на прекратено наказателно производство по отношение на дееца води ли до лишаване от основание предявеният против него иск за търсене на вреди от непозволено увреждане?“ От ответника по касация „Еко Инвест 2010“ ЕООД е подаден отговор. С него се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че не са налице основания за достъп до касация, тъй като от касатора не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора. При изложените доводи се заявява искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да не бъде допуснато до касационен контрол, евентуално да бъде потвърдено като правилно. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : Касационна жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел за безспорно обстоятелството, че ищецът и ответникът са земеделски производители, подпомагани по реда на различни програми на Държавен фонд „Земеделие“. „Еко Инвест 2010“ ЕООД е заявило за ползване за стопанските 2012 г. – 2013 г. и 2013 г. – 2014 г. определени земеделски земи, които да бъдат засети с люцерна. Видът земеделска култура, засят за процесния период, е бил приет от съдебния състав за установен чрез събраните писмени, гласни доказателства и изслушани експертни заключения. По – нататък въззивният съд е посочил, че разораването на предоставените за ползване на ищеца земеделски земи е осъществено по възлагане на ответника от негов служител. Противоправността на действията съдът е извел от общата забрана да се вреди другиму чрез унищожаване на негова вещ, прокламирана от чл. 45 ЗЗД. При анализ на въведените с въззивната жалба от „Лалковците“ ЕООД оплаквания съдът е разгледал и приложените доказателства, установяващи, че образуваното от прокурор при Районна прокуратура [населено място] наказателно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 11.10.2014 г. в м. „Дълбоко келеме“ в землището на [населено място], обл. Ямбол противозаконно е унищожил чужди недвижими вещи – посев от люцерна с площ 225, 822 дка, собственост на „Еко Инвест 2010“ ЕООД – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, е прекратено. Съдът е посочил в мотивите, че, когато определено деяние не покрива състав на престъпление, това не е основание да се приеме липса на деликт. Оттук е извел и извод, че прекратяването на наказателното производство не сочи на отсъствие на извършено противоправно деяние по чл. 49 ЗЗД, за което отговорност носи ответникът. Настоящата инстанция намира, че не е налице соченото от касатора основание за факултативен достъп до касация. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос няма характеристиката на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не се е явява ключов за постановяване на въззивното решение, а съставът на Апелативен съд Бургас е изложил само допълнителни съображения във връзка с наведени от въззивника доводи. Отделно от това, разпоредбата на чл. 300 ГПК е ясна и не създава проблеми при правоприлагането. В нея е регламентирано правилото, че при разрешаване на спора за последиците от извършено деяние, с който е сезиран, гражданският съд се явява обвързан само от постановената и влязла в сила присъда на наказателния съд относно въпросите извършено ли е действително деянието, неговата противоправност и вината на дееца. В процесния случай постановена присъда няма, поради което гражданският съд се явява свободен да установи всички елементи от хипотезиса на чл. 49 ЗЗД, предвид заявената от ищеца претенция. Многократно касационната инстанция е имала повод да посочи, че липсата на приключило с осъдителна присъда наказателно производство не означава липса на деликт. В този смисъл са разрешенията, дадени с ППВС № 7/1959 г., ТР № 142/1966 г. по гр. д. № 112/1966 г. на ОСГК на ВС, ТР № 11/1967 г. по гр. д. № 125/1966 г. на ОСГК на ВС, ТР № 5/2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуална практика - решение № 116/2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, решение № 392/2012 г. по гр. д. № 256/2012 г. на III ГО на ВКС и др. При липса на соченото от касатора основание за достъп до касация, такъв следва да бъде отказан. С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените за настоящата инстанция разноски, които възлизат на 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67/23.10.2020 г. по в. т. д. № 158/2020 г. на Апелативен съд Бургас. ОСЪЖДА „Лалковците“, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Еко Инвест 2010“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 1 200 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.