Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е


№ 60148


София, 13.07.2021г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3684 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 120 от 19.02.2021г. по касационната жалба на С. С. С. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат С. против въззивно решение № 1306 от 22.06.2020г. по в.гр.д. № 4339 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4056 от 5.06.2019г. по гр.д. № 15597/2017г. на СГС като е отхвърлен иска му срещу „Активи С и С“ ООД гр. София, с правно основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000лв., част от сумата 250 441.83лв., с която неоснователно се е обогатило в резултат на незаплатени месечни анюитетни вноски по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 25.03.2008г., за периода 1.11.2012г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017г., като са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по три въпроса: Задължава ли разпоредбата на чл.124 от Търговския закон съдружниците в ООД да осигуряват парични средства за развиване на търговската дейност на дружеството?, Съществува ли вземане за неоснователно обогатяване на съдружник в ООД, възникващо от обслужване на отпуснат по решение на Общото събрание банков кредит, когато с отпуснатите средства дружеството е придобило собственост върху недвижим имот и се е задължило като ипотекарен длъжник за вземанията на банката по договора за кредит и за началния момент на погасителната давност за това вземане.

В проведеното съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват. Изразеното от процесуалния представител на касатора становище е за основателност на касационната жалба. Счита, че нормата на чл.124 ТЗ не обуславя годно основание за разместване на имуществени права, защото всички посочени в нея задължения на съдружника /без това за заплащане дялова вноска/ са неимуществени. Липсата на законово задължение за финансиране следва и от същността на дружеството с ограничена отговорност, при което участието и ангажираността на съдружниците в капитала и в дейността на дружеството са ограничени. Позовава се на решение по т.д.№ 860/2010г. на ІІ т.о. Предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД счита за основателен, поради наличие на обедняване и обогатяване, като корелацията между двете произтича от общ факт – едновременното отпускане на банков кредит на съдружник, съгласно взетото от ОС решение и задължаването на дружеството като ипотекарен длъжник със закупения от него имот до окончателното връщане на отпуснатите от банката средства, ведно с лихвите и таксите по кредита. Изискуемостта на вземането възниква от датата на погасяване на всяка месечна вноска по кредита. Обогатяването на дружеството за сметка на съдружника не настъпва с получаването на покупната цена на имота, а от последвалото през годините спестяване на разходи по обслужване на кредита, необходим за запазване на имота в патримониума на дружеството. Позовава се на решение по гр.д.№ 2796/2014г. на І г.о. Претендира направените разноски по представен списък в общ размер на 5 560лв., от които 2 030лв. държавни такси и 3 530лв. адвокатско възнаграждение. Реалното заплащане на последното е установено с представен договор за правна помощ и съдействие от 1.06.2021г., в който сумата е посочена като заплатена в брой.

Становището, изразено от процесуалния представител на ответника е за неоснователност на подадената касационна жалба, като желае въззивният акт да бъде потвърден. Счита, че наличието на изрично съгласие, взето с решение на Общото събрание на съдружниците, относно начина на придобиване на недвижимия имот /чрез договор за кредит, вноските по който ще се изплащат от единия от съдружниците/, изключва приложението на чл.59 ЗЗД. Налице е не изпълнение на чужд дълг, а на личен дълг, по силата на сключен договор, в съответствие със законоустановено в чл.124 ТЗ задължение на съдружник. Дори и да се касае за предявена претенция за определен период от време, то имущественото разместване е настъпило в момента на придобиване на имота и на възникване на задължението за заплащане на кредита, поради което съгласно ППВС №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС искът е погасен по давност. Също претендира направените разноски по представен списък в размер на 1 500лв. за адвокатско възнаграждение, реалното заплащане на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 8.03.2021г., в който сумата е посочена като заплатена в брой.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното :

По първия въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: В раздел ІІ глава Тринадесета от Търговския закон /ТЗ/ озаглавена „Права и задължения на съдружниците“ са уредени правилата, свързани с дяловата вноска на всеки от съдружниците, приемането на съдружник, правата, задълженията, прекратяването на участие, изключването на съдружник, въпросите, свързани с прехвърляне на дял, делба, съсобственост, както и с печалбата, плащанията и допълнителните парични вноски. Конкретно в чл.124 ТЗ са посочени законоустановените задължения на съдружник в ООД. Те са четири: да изплати или внесе дяловата си вноска, да участва в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност и да изпълнява решенията на общото събрание. Съдружникът има и задължение да изплати или внесе дела си по реда, посочен в дружествения договор /по аргумент от чл.120, ал.1 ТЗ/. Законът не задължава съдружника да осигурява други парични средства за развиване на търговската дейност на дружеството с ограничена отговорност. Освен с повелителни разпоредби на закона, права и задължения на съдружника, както и предимства могат да се уговарят, съгласно чл.115, т.8 и т.7 ТЗ, с дружествения договор. Когато тази възможност не е използвана, въз основа на закона не може да се изведе задължение за съдружник в ООД за осигуряване на парични средства за развиване на търговска дейност.
По втория поставен въпрос, касаещ последиците при отпуснат на съдружник, по решение на Общото събрание, банков кредит, когато с отпуснатите средства дружеството е придобило собственост върху недвижим имот и се е задължило като ипотекарен длъжник за вземанията на банката по договора за кредит на трето лице, следва да се посочи следното: Безспорно е, че върховен орган на дружеството с ограничена отговорност е общото събрание и че неговите решения са задължителни за съдружниците. Това обаче не изключва приложението на общия принцип на гражданското право за недопустимост на неоснователно обогатяване. Доколкото в специалния закон /ТЗ/ не се съдържат изрични правила, регламентиращи горепосочената хипотеза, възникналите въпроси относно последиците при отпуснат кредит на едно лице, със средствата от който е придобит имот в полза на дружество, следва да се разрешават съобразно общите разпоредби.
Отговорът на въпроса относно началният момент на давностния срок при предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, е даден с ППВС № 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС и това е деня на получаване на съответната престация, защото „неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент“.
В конкретния случай безспорни по делото са били следните факти:
„Активи С и С“ООД [населено място], към 03.2008г., е имало двама съдружници - ищецът С. С. и неговата съпруга тогава, С. С. /понастоящем А./, като всеки е притежавал дружествен дял в размер на 50% от капитала. На 18.03.2008г. на заседание на Общото събрание /видно от протокол № 02/, съдружниците са взели решение – дружеството да закупи недвижим имот /апартамент № ..., находящ се в [населено място],[жк], [улица], със застроена площ от 138.94 кв.м./, за цена от 157 998лв., част от която 37 552лв. да се плати на продавача преди нотариалното изповядване на сделката, а остатъкът в размер на 120 446лв. да се изплати със средства от кредит, посредством банков превод по сметката на продавача/. Взето е решение да се учреди ипотека върху закупения за дружеството имот, в полза на кредитодателя ОББ АД, както и че имотът ще се придобие с кредит, отпуснат по силата сключен договор за банков кредит между съдружника С. и ОББ АД. На управителя на дружеството С. е възложено предприемането на необходимите действия за сключване на сделките.
В изпълнение на решенията на Общото събрание на дружеството, е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит на 25.03.2008г.между ОББ АД и С. С. в размер на 175 500евро. Кредитополучателят е физическото лице С. С. /в договорът не е посочено, че той действа в качеството му на съдружник в ООД/. Кредитът му е предоставен за „закупуване и ремонт“ на гореописания апартамент. В договора е посочено, че имотът ще бъде закупен от „Активи С и С“ООД /раздел І чл.2/, като средствата, предназначени за закупуване на имота ще „бъдат преведени служебно от банката по сметка на продавача на имота. Средствата, предназначени за ремонт“, се усвояват кредитополучателя по конкретно предвиден начин /вж.раздел ІІ, чл.4, ал.2/. Съгласно раздел ІV от сключения договор „за обезпечаване на кредита в полза на банката се учредява договорна ипотека“ върху същия недвижим имот.
С н.а. № ..., т..., рег. № ..., д.№ ... от 26.03.2008г. „Активи С и С“ООД е закупил гореописания имот, представляващ апартамент № ... за „обща сума от 131 665лв.,без ДДС, от която 31 293.33лв.е платена при подписването на предварителния договор, а останалата от 100 371.67лв. ще бъде изплатена от средства, придобити от кредит отпуснат на трето лице, посредством банков превод по сметка“ на продавача. С н.а. № ..., т..., рег. № ..., д.№ ... от 26.03.2008г. е учредена договорна ипотека върху закупения имот в полза на ОББ АД.
С удостоверение изх.№ 304 от 29.11.2017г., ОББ АД е удостоверила, че ищецът С. е погасил за периода 1.11.2012г. - 30.09.2014г. от ипотечния кредит сумата от 188 038.52лв. а за периода 1.10.2014г. -30.11.2017г. - 62 403.31лв., или общо 250 441.83лв. /Издаденият от банката документ е в известно противоречие със заключението по задача 5, вж. стр.68, на назначената по делото експертиза, вещото лице по която – след проверка на предоставени от ОББ АД банкови извлечения е установява, че „извършените вноски по сметките, обслужващи ипотечния кредит за периода 1.11.2012г. - 30.11.2017г. са в размер на 210 385.75лв.“, от които С. С. е внесъл 195 788.30лв., а С. С. – 14 597.45лв./
С настоящият иск ищецът претендира от дружеството сумата от 100 000лв., част от платените от него 250 441.83лв., с която твърди, че то неоснователно се е обогатило, в резултат на незаплатени месечни вноски по договора за предоставяне на ипотечен кредит от 25.03.2008г., за периода 1.11.2012г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва. Неговата теза е, че имуществото му без основание е намаляло, защото е изплащал кредит, средствата по който изцяло са преведени за закупуване на имот на ответното дружество, а ответникът се е обогатил за негова сметка, „спестявайки си необходимите разходи за обслужване на кредита“.
Въззивният съд е отхвърлил така предявения иск с решаващият мотив за липса на една от изискуемите се предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.59 ЗЗД. Приел е, че разместването на благата в случая е на правно основание /чл.124 ТЗ/, обусловено от задължението на съдружника да подпомага развитието на търговска дейност. Отделно, според съда искът е и погасен по давност, защото давността тече от деня на придобиване на недвижимия имот от дружеството /26.03.2008г./, когато е настъпило разместването на благата – за ищеца е възникнало задължението да заплаща кредитните вноски, а ответникът е придобил собствеността.
Имайки пред вид изложените факти и даденият отговор на въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира за неправилен изводът на въззивния съд за наличие на основание за разместване на имуществените блага. Съдружниците в ООД участват с вноски, в разделен на дялове капитал, с които отговарят за задълженията на дружеството. Отговорността им не е лична и непосредствена, а е ограничена до дела на дяловата вноска, определен от размера на участието им в капитала. Съдружникът в ООД няма законово установено задължение да осигурява парични средства за развиване на търговска дейност на дружеството. По делото не е установено такова задължение да е било уговорено и с дружествения договор. Следователно, законоустановеното задължение на съдружника по чл.124 ТЗ - да оказва съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, което има организационен, а не имуществен характер, само по себе си не може да бъде основание за разместване на имуществени права.
Решението на общото събрание на дружеството /по протокол № 02 от 18.03.2008г./ също не може да е основание за такова разместване, защото то е задължително за съдружниците, но не е и за третите лица, каквото в случая е физическото лице, получило кредита, с който е закупен имота. Съгласно теорията, решенията на Общото събрание са едностранни правни сделки /сделки –решения/. При тяхното постановяване съдружниците не действат като страни, за да се създадат между тях права и задължения, а като участници в орган на ООД. Гласуването е правно технически способ за образуване на решение. Следователно, решението на Общото събрание на съдружниците не е основание, с което може да бъде задължено физическо лице да получи и изплаща кредит от банка, изразходвайки собствени средства за закупуване на имот в полза на юридическо лице.
Гореизложеното мотивира на стоящият състав да приеме предявения иск е основателен, поради наличие на законоустановените предпоставки по чл.59 ЗЗД за уважаването му. Налице е обогатяване на правен субект /ответника/ за чужда сметка, обедняване на друг правен субект /ищеца/, липса на установено правно основание за това, връзка между обогатяването и обедняването, като последните две произтичат от един и същ факт /отпускане на банков кредит, със задължение за изплащане на 264 месечни анюитетни вноски, закупуване със същия на имот и придобиване на собствеността върху същия имот от дружеството/ и липса на друга правна възможност за защита на обеднелия. Ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната сума от 100 000лв., независимо от противоречието в размера на заплатените вноска съобразно представения от ОББ АД документ и заключението на назначената по делото експертиза /според удостоверение изх.№ 304 от 29.11.2017г. на ОББ АД за процесният период 1.11.2012г. до 30.11.2017г. ищецът е заплатил сумата от 250 441.83лв., а според експертизата - 195 788.30лв./, доколкото всяка една от тези суми надвишава претендираната.
Неоснователно е възражението за погасяване на вземането по давност, с оглед приложението на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, фактът че искът е предявен на 30.11.2017г., претенцията касае периода 1.11.2012г. до 30.11.2017г. и ППВС № 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС, съгласно което релевантен е момента на получаване на престацията.

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 5 560лв., от които държавни такси 2 030лв. и реално заплатено адвокатско възнаграждение от 3 530лв.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1306 от 22.06.2020г. по в.гр.д. № 4339 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4056 от 5.06.2019г. по гр.д. № 15597/2017г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

ОСЪЖДА „Активи С и С“ ООД гр. София, със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] ЕИК[ЕИК] да заплати на С. С. С., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх..., ет..., на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 100 000лв./сто хиляди лева/, с която неоснователно се е обогатило в резултат на незаплатени месечни вноски по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 25.03.2008г., за периода 1.11.2012г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017г., както и сумата от 5 560лв. /пет хиляди петстотин и шейсет лева/, направени разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ : 1.



2.