Ключови фрази
Обезщетение при гестия * правомощия на въззивната инстанция * доказателства * подобрения в чужд имот


3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61
София, 27.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3406 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Е. Б. и Н. П. Б. срещу решение № 192 от 11.02.16г.по в.гр.дело № 2397/15г.на Пловдивския окръжен съд.С него е отменено решение № 2252 от 23.06.15г.по гр.дело № 12386/14г.на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от касаторите иск за осъждане на М. Н. Б. и П. Г. Б. да им заплатят сумата от 7706.36 лв, представляваща извършени подобрения и разходи в апартамент /№/, находящ се в сградата на [улица, ап.].
С определение № 907 от 7.12.16г.настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички релевантни за спора писмени доказателства и свидетелски показания в тяхната взаимна връзка, с оглед изискването за пълно изясняване на делото,като разрешен от окръжния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 98 от 20.05.13г.по гр.дело № 520/12г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел,че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.61 ал.2 ЗЗД.Прието е,че не е доказано по делото съгласието на ответниците за извършване на ремонт в процесния апартамент от ищците,както и не е доказано, че именно претендираните подобрения са извършени от последните,нито в сочения обем и размер.Изложени са съображения,че по отношение на кухнята „Стандарт”,макар и договорът на поръчка да е подписан от А. Б. и да е посочена цена,няма данни тази цена да е платена от нея или от ищеца.Приложените фискални бонове не доказвали ,че именно ищците са закупили фигуриращите в тях стоки,както и че тези материали са вложени в ремонта.Прието е още,че офертата за изработка и монтаж на П. дограма няма подпис,няма данни от кого е платена посочената в нея сума; протоколът за извършени СМР също е без подпис на възложителя,за да се приеме,че е заплатена сочената в протокола сума от ищците.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост.Касаторите поддържат,че от представените по делото писмени доказателства,които не са оспорени от ответниците,се установява извършването на претендираните СМР.Считат за необоснован изводът на съда,че ответниците не са били съгласни с извършените ремонти.Молят решението да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което да се уважи исковата претенция.
Ответниците по жалбата М. Н. Б. и П. Г. Б. молят да бъде оставено в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира касационните оплаквания за основателни.
Въззивният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните.Необоснован е изводът му,че не е доказано по делото,че ищците са извършили претендираните подобрения в посочения обем и размер.Не е спорно между страните,че към момента на извършване на подобренията ответниците М. и Н. Б. са били собственици на имота,находящ се на [улица, ет. ап.].От свидетелските показания е установено,че ищците са отишли да живеят при ответниците –родители на Н. Б.,като след пристигането си започнали ремонт на апартамента.Това обстоятелство не се оспорва от ответниците.По делото са представени писмени доказателства, удостоверяващи извършването на следните подобрения в имота: договор за поръчка на мебели относно кухня „Стандарт”,на стойност 1761 лв,подписан от А. Б.; протокол за извършване на СМР, на стойност 4 670 лв,в който като възложител фигурира Н. Б.; 3 бр.касови бележки,издадени от [фирма],на стойност 550 лв за врати; 4 бр.касови бележки, удостоверяващи закупени материали за извършените СМР,на обща стойност 725.26 лв,или всичко на обща стойност 7706.36 лв.Няма доказателства по делото в подкрепа на твърдението на ответницата,че тя е заплатила кухнята.
Спорно е по делото дали ответниците са били съгласни за извършване на ремонта.От показанията на св.Г. е установено,че когато ремонтът започнал,отв. М. Б. била ентусиазирана и се радвала,че ще се смени дограмата,но от друга страна св.П. Б. заявява,че ответницата не била съгласна с направените подобрения и дори искала от него да премахне част от тях.Няма данни по делото и за съгласие за извършване на ремонта от страна на ответника П. Б. поради влошеното му здравословно състояние.Ето защо,настоящият състав приема,че правната квалификация на предявения иск е по чл.61 ал.3 ЗЗД и ответниците следва да отговарят по правилата на неоснователното обогатяване.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.01г.на ОСГК на ВКС по т.гр.д.№ 1/2000г.,съдът може както по молба на страните,така и по своя преценка да назначи експертиза,когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството,занаятите и др.са нужни специални знания,които съдът няма – чл.195 ГПК.В разглеждания случай неизяснен е останал въпросът за размера на сумата,с която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените подобрения.При липса на специални знания въззивният съд е следвало да допусне експертиза,която да определи размера на обогатяването.
Предвид изложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,който след изслушване на съдебно-техническа експертиза за размера на увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения,да се произнесе по предявения иск по чл.61 ал.3 ЗЗД.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 192 от 11.02.16г.,постановено по в. гр.дело № 2397/15.на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивиня съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.