1 Р Е Ш Е Н И Е № 205 [населено място], 11.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 149 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № VІ-20 от 14.05.2010г. на Бургаски окръжен съд постановено по гр.д. № 176/2010г., с което е обезсилено решение № 151 от 07.12.2009г. по гр.д. № 117/2008г. на Карнобатски районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение М. И. М., че ищците Т. Д. Ж., Ж. Д. И. и И. Д. Ж. са собственици на масивна жилищна сграда, застроена на 71 кв.м., намираща се в западната част на УПИ І-86 от кв.9 с площ 1425 кв.м. по плана на [населено място], [община] и е прекратено производството по делото в тази му част, както и е отменено решението в останалата му част и вместо това е отхвърлен иска на Т. Д. Ж., Ж. Д. И. и И. Д. Ж. против М. И. М. за признаване собствеността върху ½ ид.ч. от дворно място с площ 1425 кв.м., съставляващо УПИ І-86 от кв.9 по плана на [населено място], общ. К.. С определение № 297 от 21.03.2011г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК в частта, с която е отхвърлен иска за ½ ид.ч. от поземления имот, по процесуалния въпрос за задължението на съда да се произнесе именно по наведените в исковата молба обстоятелства, а при неяснота да предприеме действия по установяване действителния смисъл на ищцовите твърдения. Допуснато е касационно обжалване на същото основание и на частта от решението, с която е прекратено производството по иска относно жилищната сграда по въпроса за правният интерес от установителен иск за собственост в хипотеза, при която ответникът не оспорва иска по време на процеса, но с извънпроцесуалното си поведение несъмнено показва отричане правата на ищеца, като се е снабдил с констативен нотариален акт за сграда, която по никакъв начин не е отграничена от сградата, притежавана от ищците. Жалбоподателите Т. Д. Ж., Ж. Д. И. и И. Д. Ж. намират обжалваното решение за неправилно и в двете му части. Според тях съдът необосновано приема, че не е налице правен интерес от водене на иска за жилищната сграда, тъй като извънсъдебното поведение на ответниците показва отричане на правата им върху сградата, която единствена фигурира в плана. Досежно иска за дворното място изтъкват, че съдът не е изяснил действителния смисъл на твърденията им и така се е стигнало до произнасяне по изменен иск без изявление на ищеца. Поради изложените съображения искат отмяна на решението. Ответникът по жалбата М. И. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявен е положителен установителен иск относно ½ ид.ч. от УПИ І-86 от кв.9 по плана на [населено място] и построената в западната част на имота масивна жилищна сграда на 71 кв.м. Установено е, че мястото е било собственост на И. Ж. Н., а впоследствие на неговите синове Д. И. Ж. и Ж. И. Ж. като всеки от тях си е построил къща и съответно ползвал западната, респ. източната част от имота. Ищците са наследници на Д. И. Ж., а ответникът И. Ж. И. е един от наследниците на Ж. И. Ж.. Ищците притежават констативен нотариален акт от 1995г. за собственост по наследство и давност върху половината от дворното място и жилищната сграда в западната част. През 1991г. наследниците на Ж. И. Ж. са се снабдили с констативен нотариален акт за цялото дворно място и жилищна сграда, състояща се от мазе, две стаи и салон и на етажа три стаи и салон /без конкретизиране в коя част на имота се намира/. След това са дарили частите си на ответника И. И., който през 2001г. е продал имота на ответника М. Х. В., а той от своя страна през 2007г. го е продал на ответника М. И. М.. Приетата експертиза е установила, че действащия регулационен план на селото е от 1944г. и че на място в имота има граница на ползване, разделяща го на западна и източна част, като оградата е отразена в кадастралния план. Видно от приложената скица, че в нея е отразена само една сграда - в западната част на имота. За да обезсили решението в частта относно жилищната сграда съдът е приел, че ищците нямат правен интерес от водене на делото, защото правото им на собственост върху къщата не се оспорва от ответниците. За да отмени решението и да отхвърли иска относно дворното място съдът е изтъкнал съображения, че ищците са владяли реално определена част, а владението на реална част от парцел не може да обоснове придобиване по давност на идеална част от него с оглед забраните на чл. 40 З., чл. 59 З.. Посочил е, че забраната е отпаднала с влизане в сила на ЗУТ - 31.03.2001г. / чл. 200 ЗУТ/, но от този момент до предявяване на иска през 2008г. срокът за придобиване по давност не е изтекъл. Според съда ищците са се позовали на съвладение /съвместно владение/, упражнявано от братята Д. и Ж., но това е сторено след преклузията на първото редовно съдебно заседание. Поради това този довод не е разгледан. По основанието за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по два процесуални въпроса. Първият въпрос е за задължението на съда да се произнесе именно по наведените в исковата молба обстоятелства, а при неяснота да предприеме действия по установяване действителния смисъл на ищцовите твърдения. Съгласно чл. 127, ал.1, т.4 ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. При неяснота относно твърденията на ищеца съдът разполага с правомощието да изиска уточнение - чл. 129, ал.2 ГПК. В изготвения доклад по чл. 146, ал.1 ГПК съдът следва да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, да отдели спорното от безспорното и да разпредели доказателствената тежест. Ако има съмнения относно точния смисъл на твърденията или открива противоречия в тях съдът е длъжен чрез въпроси към страните да изясни възникналите проблеми - чл. 145, ал.2 ГПК. Неизпълнението на тези задължения от първата инстанция поражда задължение на въззивния съд да отстрани сам нарушенията и да извърши пропуснатите процесуални действия. А в решението си съдът дължи произнасяне именно по заявените в исковата молба фактически обстоятелства и отправени искания. Вторият въпрос е за правният интерес от установителен иск за собственост в хипотеза, при която ответникът не оспорва иска по време на процеса, но с извънпроцесуалното си поведение несъмнено показва отричане правата на ищеца, например като се е снабдил с констативен нотариален акт за сграда в имота, която по никакъв начин не е разграничена от сградата, притежавана от ищеца. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за установителните искове и следва да е налице при предявяване на иска. Затова, доколкото той е обусловен от поведението на ответната страна, то за него е от значение извънпроцесуалното поведение на ответника, т.е. поведението му преди завеждане на иска. Когато са обективирани от негова страна действия, с които отрича или поставя под съмнение правото на собственост на ищеца, то правен интерес за установяване на собствеността чрез иск е налице и такъв иск е допустим. А каква ще е бъде предприетата от ответника защита по време на процеса - дали ще оспорва иска или не, е въпрос на негово процесуално поведение, което няма самостоятелно значение за преценка допустимостта на вече предявения иск. По основателността на касационната жалба. В съответствие с горните отговори на поставените въпроси е видно, че обжалваното въззивно решение се явява неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Първо, по отношение на отхвърления иск за собственост на 1/2 ид.ч. от дворното място. Според съда поддържаното от ищците твърдение е за владение върху реална част от дворищнорегулационен парцел, довело до придобиване по давност на идеална част от него. Всъщност твърдението в исковата молба е, че е упражнявано съвместно владение от двамата братя Д. и Ж. Ж. върху целия урегулиран имот, което е продължено от наследниците им и по този начин е придобита собствеността чрез давностно владение върху равни дялове от имота. Като е приел, че твърдение за съвладение не е заявено съдът е допуснал неправилна интерпретация на фактическите доводи на ищците в исковата молба /на страница трета в края те изрично се позовават на съвладение/ и на уточняващите твърдения в първото съдебно заседание на 15.06.2009г. когато пълномощникът адв. Г.-Т. категорично е заявила, че наследниците на Д. Ж. и наследниците на Ж. Ж. съвместно са упражнявали владение върху имота и така са го придобили по давност при равни дялове. Именно по тези твърдения е дължал произнасяне съда, а вместо това той е приел, че доводите за съвместно владение са въведени едва в писмената защита и е отказал да ги разгледа. Второ, относно установителния иск за сградата. След като ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за цялото дворно място и за сграда в имота, която не е индивидуализирана /по площ и местоположение/, то това е достатъчно за да се приеме, че оспорват правата на ищците върху процесната сграда в западната част на имота и съответно за последните е налице правен интерес от водене на иска. Аргумент за това е и фактът, че според изготвените скици на имота в него е нанесена една единствена жилищна сграда и това е сградата в западната част, претендирана от ищците. При горните изводи и на основание чл. 293, ал.1 и 3 ГПК следва обжалваното решение да бъде отменено и в двете му части - прекратителната и отхвърлителната, и делото върнато за ново разглеждане, тъй като е необходимо съдът да обсъди твърденията за съвместно владение върху дворното място и да се произнесе по основателността на претенцията относно жилищната сграда. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № VІ-20 от 14.05.2010г. на Бургаски окръжен съд постановено по гр.д. № 176/2010г. ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.