Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 92
София, 19.02.2021 г.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3044 по описа за 2020 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Енерго-Про Продажби“ АД, представлявано от П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат М. Л., срещу въззивно решение № 848/30.06.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 860/2020 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Постъпил е отговор от насрещната страна А. Х. Д., починал в хода на процеса след подаване на касационната жалба. С молба вх. № 9938/15.12.2020 г. законните му наследници М. А. Д. и К. А. Д., чрез адвокат А. Д., са поискали да встъпят в процеса. Поддържат отговора на касационната жалба, подаден от общия им наследодател. Заявяват, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В евентуалност развиват съображения за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Варненски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Провадийски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Х. Д. не дължи на “Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 5209,52 лева по издадена фактура № [ЕГН]/23.08.2019, обективираща стойност на преизчислени количества електроенергия за периода от 22.09.2017 г. до 21.09.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], кв. Север, [жилищен адрес].
За постанови този резултат, въззивният съд установил, че от представен по делото констативен протокол № 1105065/21.09.2018 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на “Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на А. Д., при която са установени показания в регистър 1.8.3 /т.нар. скрит регистър/ от 27610 Квт. ч; електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология /БИМ/. От представен по делото констативен протокол № 1592/14.08.2019 г. на БИМ – РО Русе, се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на средството за търговско измерване /СТИ/ на абоната Д. е констатирана намеса в тарифната схема на електромера, като според протокола действително преминалата ел. енергия в тарифа Т3, преминала през т.нар. скрит регистър е в размер на 27610.9 Квт. ч. Посочено е в протокола, че липсват механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и, че са налице необходимите обозначения на табелката на електромера, както и, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия в посочения по-горе размер, невизуализирана на дисплея. Въз основа на заключението на СТЕ, съдът установил, че метрологичната годност на процесния електромер е 6 години, изтича през 2021 г. и към датата на проверката е бил годно техническо средство за измерване на електрическа енергия.

От правна страна съдът е приел, че “Енерго-Про Продажби“ АД не е доказало дължимостта на процесната сума; че служебното начисляване на допълнителни количества електроенергия по партидата на Д. е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г. Приел още, че процесните ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. /обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г./, следователно са неприложими към датата на извършване на проверката /21.09.2018 г./; Приел и, че дори да е налице външна намеса, липсват доказателства за момента на извършването й; липсват данни какви са били показанията на скрития регистър към датата на монтирането му, в каква тарифа евентуално е потребявана неотчетената енергия (дневна или нощна) както и, че липсва техническа възможност да се определи реално консумираното количество ел. енергия през различните времеви периоди за едно година назад от датата на демонтажа на електромера. Приел, че липсваща правна уредба не може да бъде заместена по аналогия с друга и към момента на проверката на средството за търговско измерване - 09.02.2018 г. не е съществувал приложим материален закон, въз основа на който да бъде извършена тази проверка и касаторът не е имал право да начисли спорната сума въз основа на осъществяване на такава проверка; Приел на следващо място, че преизчислението е направено въз основа на данни, изведени от касатора по скрит и недостъпен за потребителя начин, без да е установено реалното преминало количество електроенергия, че изводът за външна намеса в тарифната схема на електромера, даден от вещото лице, почива единствено на разчитането на констатациите на БИМ и техническите познания на вещото лице, а не на изследване на самото средство за търговско измерване.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по обобщен и преформулиран от състава на Върховния касационен съд правен въпрос: след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ, съответно възможно ли е да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД.
Въпросът е от значение за постановения резултат и в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебна практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 848/30.06.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр.д. № 860/2020 г.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 104,19 лв. лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: