Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр.София, 11 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД № 1845 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения И. Б. Ф. (озаглавено молба) за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 570/2014 г. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен. С присъда № 118, постановена на 02.06.2014 г. по НОХД № 1504/2014 г. по описа на Районен съд- гр. Плевен осъденият Ф. е признат за виновен в това, че на 24.11.2013 г., в [населено място] извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с Д. И. М.- лице от същия пол, ненавършило 14 години, като употребил за това сила и заплашване, като на основание чл.157, ал.2, във вр. с ал.1 НК му е наложено наказание дванадесет години „лишаване от свобода”, което на основание чл.58а НК е намалено на осем години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. С присъдата е приспаднато времето, през което осъдения е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” и Ф. е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 1 591,43 лева. С въззивно решение по ВНОХД № 570/2014 г. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен постановената първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена като правилна и законосъобразна. С искането се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като се твърди, че в хода на досъдебното производство не са били събрани доказателства, които да установят авторството на Ф. по безспорен начин – ДНК експертизи, разпознаване и очна ставка между него и другите свидетели, като се поддържа, че по този начин са нарушени правата му. Прави се оплакване, че неправилно са ценени признанията на осъдения, като се твърди, че той е бил подведен от защитника си да ги направи. Оспорва се и размера на наложеното наказание, като се поддържа, че същото е убийствено и наложено единствено защото Ф. е многократно осъждан. На тези основания се моли да бъде възобновено приключилото наказателно производство. Защитникът на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането, като поддържа отразените в него оплаквания. Пледира, че е допуснато и друго съществено нарушение на процесуални правила, тъй като при проведеното съкратено съдебно следствие на осъдения не са били разяснени на разбираем език последиците от него. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е допустимо, но неоснователно. Твърди, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат възобновяването на приключилото наказателно производство и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият моли да бъде уважено искането му. По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения И. Б. Ф. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 570/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Плевен се отнася до съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Същото е подадено в срока, предвиден в чл.421 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съдебен състав прецени, че първостепенния и въззивния съд не са допуснали нарушения на процесуални правила при разглеждане на наказателното производство. При провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК са спазени всички изисквания на процесуалния закон и не са засегнати правата на осъденото лице. В хода на съдебното заседание пред първостепенния съд инициативата за провеждане на диференцираната процедура е била на защитника на подсъдимия, като Ф. неколкократно е заявил, че подкрепя становището на защитника си, признава се за виновен по повдигнатото му обвинение и не желае по делото да бъдат разпитвани свидетели или вещи лица. Видно от водения протокол, в хода на съдебното производство на Ф. са му били разяснени подробно правата и той е бил уведомен за последиците от провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК. Осъденият изрично е заявил, че ги разбира, че се признава за виновен по повдигнатото обвинение и признава всички факти, отразени в обвинителния акт. Правилно първостепенният съд е преценил, че провеждането на съкратено следствие е допустимо, тъй като събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят направените самопризнания. При преглед на доказателствените източници и конкретно на показанията на свидетелите М., М., протокола за оглед на местопроизшествие, изготвените експертизи и обясненията на осъдения Ф. може да бъде направен извод, че тези доказателства и доказателствени средства подкрепят обвинителната теза и направените в хода на диференцираната процедура самопризнания. Не може да бъде възприето и оплакването, че в досъдебно производство не са били събрани доказателства, установяващи авторството на осъдения. По делото не е било необходимо провеждането на разпознаване на Ф. от пострадалия, тъй като последният винаги е твърдял, че го познава. Не може да се възприеме и оплакването, че с недопускането на съдебномедицинска експертиза (ДНК изследване) са били нарушени правата на Ф.. Такава експертиза не е била необходима за установяване на авторството на извършителя на престъплението, тъй като същото е установено с посочените по-горе други доказателствени източници. Липсват доказателства, от които да бъде направен извод, че посочената експертиза е била възможна и конкретно е съществувал обект, който може да бъде изследван. Предвид всичко изложено касационният съд прецени, че в входа на досъдебното производство и при разглеждане на делото от първостепенния и въззивния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, които да налагат възобновяване на приключилото наказателно производство и връщане на делото за ново разглеждане. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: При внимателно запознаване с материалите по делото може да бъде направен извод, че оплакването за явна несправедливост на отмереното наказание не е подкрепено с конкретни мотиви, като се поддържа единствено, че същото е наложено в такъв размер единствено с оглед предходните осъждания на Ф.. Независимо, че липсват конкретни оплаквания, касационният съд прецени, че доколкото осъденият поддържа, че неправилно е ангажирана наказателната му отговорност следва да обсъди и това касационно основание. Правилно при определяне на наказанието на Ф. решаващите съдилища са приели, че по делото няма смекчаващи отговорността обстоятелства. Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени начина на извършване на престъплението-интензитета на упражнената сила, мястото на нанасяне на ударите (в гърба и тила на пострадалия), безусловното преодоляване на интензивната му съпротива, множеството предходни осъждания на Ф.(36) и обстоятелството, че едно от тях е за престъпление с идентична правна квалификация. Като отегчаващо отговорността на осъдения обстоятелство е следвало да бъде ценено и това, че престъплението е осъществено чрез извършване и на двете изпълнителни деяния, очертани в диспозитива на разпоредбата на чл.157, ал.1 НК, като той е употребил и сила и заплаха, за да сломи съпротивата на малолетния пострадал. При наличието единствено на отегчаващи отговорността на Ф. обстоятелства и установената изключително висока степен на обществена опасност на личността му, предвид множеството му предходни осъждания и това, че същите очевидно не са постигнали целите на 36 НК, касационната инстанция прецени, че правилно предходните съдебни състави са преценили, че следва за това престъпление да му бъде наложено предвиденото в закона максимално наказание, след което същото да бъде редуцирано с приложението на чл.58а НК. Определянето на по-леко наказание би било от една страна несправедливо с оглед конкретно престъпление, а от друга същото очевидно не би постигнало целите на специалната и генералната превенция. Ето защо касационният съд прецени, че отмереното на осъдения Ф. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК, приключилото наказателно производство не трябва да бъде възобновявано, а определеното наказание редуцирано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Б. Ф. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 570/2014 г. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.