Р Е Ш Е Н И Е № 125 Гр. София, 01.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 13 май през 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №5734/13 г., намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на М. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №274/13 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, след констатацията, че по въпроса: обвързан ли е въззивният съд с обсъждане на допустимостта на свидетелските показания единствено на основанието, на което ги е допуснал първоинстанционният съд или ако ги игнорира, следва да се произнесе и по исканията, доводите и съображенията за допустимостта им, наведени от страната, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, цитирана в изложението към жалбата и в определението за допускане на обжалването. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Д. П. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Въззивното решение не е недопустимо по съображенията, вече изложени в определението по чл.288 от ГПК и обжалването му не е допуснато по въпрос, свързан с допустимостта му. Затова следва да се разгледат само оплакванията в жалбата за неправилност на това решение, относими към спора за дължимостта на процесната част от цената - 53 536,93 лв.. Въззивният съд е уважил предявения от Д. П. срещу М. С. иск по чл.200 от ЗЗД до размер от 40 536,93 лв., представляващи незаплатена част от цената по сключения между страните, съответно като продавач и купувач, договор за продажба на недвижим имот, с нот. акт №25/ 2010 г. на нотариус с район на действие Районен съд Пловдив. Въззивният съд е приел, че за плащането на претендираната с иска трета част от продажната цена, според разделянето й в договора за продажба, в размер на 53 536 лв. са допустими само писмени доказателства, каквато е представената от ответницата разписка за плащане на 13 000 лв. и за тази сума е отхвърлил иска. Приел е, че допуснатите и събрани по искане на ответницата свидетелски показания за плащането на част от цената са недопустими, на осн. чл.164, ал.1,т.4 от ГПК, според която свидетелски показания не се допускат за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, след като не е налице изрично съгласие на страните за допускане на свидетелите в тази хипотеза, съгл. чл.164, ал.2 от ГПК. По поставения правен въпрос: В цитираната при допускане на обжалването практика се приема, че съгласно чл. 165, ал.1 ГПК (чл. 134, ал.1 ГПК), в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Документът е изгубен, когато страната не знае в чие държане е, а унищожен, когато материалният му носител е разрушен или материализираното в него изявление е непоправимо заличено. Невъзможността да се представи документа не трябва да е настъпила поради умишлено действие на страната. Изгубването или унищожаването на документа без вина или поради небрежност на страната не я лишава от правото да установи съществуването му със свидетелски показания - да установи със свидетелски показания съдържанието на документа чрез възпроизвеждането му от свидетеля, което при диспозитивния документ включва и установяване на спорното волеизявление / р. по гр.д. №824/11 г. , р. по гр.д. №1128/09 г.на четвърто г.о., по гр.д. №1296/09 г. на второ г.о. и по т.д. №628/09 г. на второ т.о./. По същество: Изводът на въззивния съд за недопустимост на свидетелските показания не кореспондира с основанието, на което са поискани и допуснати, и е незаконосъобразен. Свидетелските показания са поискани и допуснати от първоинстанционния съд на осн. чл.165, ал.1 от ГПК, при твърдение на ответницата в отговора на исковата молба, че част от разписките за плащане на цената по договора са й отнети измамливо от ищеца и не се намират в държането й не по нейна вина. В показанията си св. А. и А., колеги на ответницата, твърдят, че са платили на ищеца от името и за сметка на ответницата няколко суми – 2000, 3000, 3 500 лв., общо около 10 000 лв., за да я подпомогнат при погасяване на дълга. За плащанията били изготвени разписки, които ищецът подписал. Св. А. сочи, че изготвил разписките на компютър, в тях било описано „ за какво става въпрос – апартамент, нотариален акт и т.н.” По същия начин е оформена и единствената представена разписка от 27.09.10 г. за 13 000 лв., на л.18 от делото. Свидетелят предал разписките , заедно с нотариалния акт за сделката, на поискалия ги от него ищец, в отсъствието на ответницата и без нейно знание и съгласие. Свидетелските показания са непротиворечиви относно отнемането на разписките от ответницата, без нейна вина. Това прави допустимо установяването на съдържанието на разписките със св. показания – изключението по чл.165, ал.1 ГПК се отнася за всички хипотези на чл.164, ал.1 ГПК, в които законът изисква писмен документ. От показанията на двамата свидетели се установява начинът на плащане – частични плащания от по 2000 – 3500 лв., удостоверени от ищеца с разписки / еднакви по начин на оформяне с единствената останала у ответницата и представена по делото/. Показанията на двамата свидетели съвпадат до общ размер на удостоверени с разписки частични плащания от 5 500 лв., но не установяват по категоричен начин, че са платени общо 10 000 лв., макар и двамата да споменават тази сума. Има разминаване в броя и размера на сочените от двамата свидетели частични плащания, както и в периода им – св. А. твърди, че плащанията са извършени за 3-4 месеца, считано от февруари на 2010 г. и сочи конкретно три вноски, а св. А. твърди, че плащанията са за периода март – април 2010 г. и сочи конкретно две вноски. Затова според ВКС с показанията на тези свидетели допустимо се установява, че на ищеца са платени още 5 500 лв. от цената, за което са съставени документи – разписки, отнети впоследствие от държането на ответницата, без нейна вина. Решението на АС в частта, с която това плащане не е отчетено по съображения за недопустимост на свидетелските показания, е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което искът да се отхвърли още за сумата от 5 500 лв. В останалата уважителна за иска част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставано в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №274/13 г. от 8.05.13 г. в частта, с която искът на Д. П. срещу М. С. по чл.200 от ЗЗД е уважен за размера над 35 036,93 лв. до 40 536,93 лв. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. П. срещу М. И. С. иск по чл.200 от ЗЗД за посочената по-горе разлика в размер на 5 500 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №274/13 г. от 8.05.13 г. в останалата му част, с която искът по чл.200 ЗЗД е уважен в размер на 35 056,93 лв., представляващи незплатена част от цената по сключения между страните договор за продажба на недвижим имот, с нот. акт №25/25.02.10 г. на П. нотариус.. Осъжда Д. Д. П. да заплати на М. И. С. 348 / триста четиридесет и осем/ лв. разноски за тази инстанция, съобразно отхвърлената част от иска. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: