Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * реална част * земеделски земи * придобивна давност * съдебно признание на факт * план за новообразувани имоти

Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

София,05.10.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1171 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Производството по делото е образувано по касационна жалба на П. Г. П.,С. Г. П.,И. Й. М., Г. Й. И.,Д. И. Д. и Т. И. Д.,както и по касационна жалба на М. В. К. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 27.05.2010г. по гр.д.№282/2010г.
С определение №117/08.02.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само по подадената от С. Г. П.,П. Г. П.,И. Й. М.,Г. Й. И.,Д. И. Д. и Т. И. Д. касационна жалба на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за начина,по който следва да бъде преценявано изходящо от едната страна по спора признание на факт,съдържащо се в нейното становище по иска,следва ли то да бъде кредитирано доколкото по делото няма данни в противен смисъл и когато ответникът по ревандикационен иск е направил възражение за придобиване на имота по давност това достатъчно ли е съдът да приеме,че той владее имота,щом няма данни да го владее някой друг.
Касаторите поддържат,че постановеното от въззивния съд решение в обжалваната от тях част е неправилно,тъй като неправилно съдът е приел, че предпоставката за уважаване на ревандикационния иск,а именно,че ответниците осъществяват фактическа власт по отношение на имота към датата на предявяване на иска,е останала недоказана,след като от процесуалното поведение на ответниците,изразяващо се в направеното от тях възражение за придобивна давност,следва,че имотът се намира във фактическата им власт.
Ответниците по така подадената касационна жалба Е. П. К. и М. В. К. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С. Г. П.,П. Г. П.,И. Й. М.,Г. Й. И.,Д. И. Д. и Т. И. Д. са предявили по реда на чл.108 ЗС срещу Е. П. К. и М. В. К. иск за предаване владението на реална част с площ 288кв.м. от имот №* по ПНИ на местност “Д. ч.”,землището на [населено място].
С постановеното на 27.05.2010г. по гр.д.№282/2010г. въззивно решение Варненският окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която са отхвърлени исковете на С. Г. П.,П. Г. П.,И. Й. М.,Г. Й. И.,Д. И. Д. и Т. И. Д. за признаване за установено по отношение на М. В. К. и Е. П. К.,че ищците са собственици на имота и вместо това е признал за установено,че С. Г. П.,П. Г. П.,И. Й. М.,Г. Й. И.,Д. И. Д. и Т. И. Д. са собственици на реална част от имот №* по ПНИ на местност “Д. ч.”,землището на [населено място], с площ от 288кв.м. В частта,с което са отхвърлени исковете за предаване на владението решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
Прието е,че ищците се легитимират като собственици на имота,тъй като с решение №544/17.07.1998г. на ПК-В. и решение №544/17.07.1998г. на ОСЗ-В. в качеството им на наследници на Д. Г. М. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ от 3.766кв.м.,находяща се в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ на В.,местност “Я. т.”, представляваща имот №* по КП от 1956г.,който е идентичен с ПИ №*по плана на старите имотни граници на СО”Д. ч.” и частично съвпада с ПИ №* по ПНИ на СО”Д. ч.” за 288кв.м.
Възражението за липса на идентичност с имота,притежаван от наследодателката преди образуване на ТКЗС е прието за недопустимо вкл. с оглед разрешението,дадено в решение №426/21.07.2009г- по гр.д.№2713/2008г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290-293 ГПК.
Възражението за недопустимост на иска по причина,че имотът не е индивидуализиран и липсва скица към решението на ПК,т.е. че процедурата по възстановяване на собствеността не е завършена,е прието за неоснователно. Прието е,че решение №544/17.07.1998г. на ПК-В. е постановено при редакцията на разпоредбата на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ до изменението в ДВ.бр.68/1999г. и има конститутивно действие като реституираният имот е достатъчно индивидуализиран-посочен е неговият стар планоснимачен номер по КП от 1956г.,а от 2004г.е влязъл в сила и ПНИ,с който окончателно е определено местоположението на имота и неговите граници в СО”Д. ч.” и страните не са водили помежду си административни дела по повод обжалване на заповедта за одобряване на ПНИ.
Прието е,че по делото не е установено на праводателите на ответниците да е било предоставено надлежно право на ползуване до 01.03.1991г. върху имота и в него не е имало построена по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ сграда,не е издадена от компетентен орган оценка,която те да са заплатили в срок,поради което и недоказано е твърдението праводателите им В. В. А. и А. К. А. да са придобили собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,съответно да са им прехвърлили вещното право на собственост.
Прието е,че не е доказано М. В. К. и Е. П. К. да са владели имота от август 1994г.,когато е сключен договорът за продажба с техните праводатели В. В. А. и А. К. А.,до предявяването на иска,още повече че съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНШ изтеклата давност до влизането й в сила /22.11.1997г./ не се зачита и започва да тече нова давност в случай на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. И след тази дата обаче е прието,че не е установено да са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение за своене в продължение на поне 5 години непрекъснато, като представените доказателства,издадени от [фирма] и ВиК са недостатъчни.
Прието е обаче,че след като не е установено ответниците да упражняват фактическата власт върху имота,то исковете са основателни само в установителната,но не и в осъдителната им част. Прието е,че признанието на ответниците в първото по делото заседание,че владеят имота от м.август,1994г. до датата на завеждане на исковата молба не е достатъчно,тъй като същото е опровергано впоследствие от становището на техния пълномощник,че е останало недоказано кой владее имота.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.127,ал.2 ГПК/отм./ и по-специално за начина,по който следва да бъде преценявано изходящо от едната страна по спора признание на факт,съдържащ се в нейното становище по иска.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №2975/14.10.2009г. по гр.д.№8834/2007г. на Варненския районен съд,34 състав по така поставения въпрос е прието,че възражението на ответниците по предявен ревандикационен иск за изтекла в тяхна полза придобивна давност до предявяване на иска само по себе си съдържа имплицитно признание на обстоятелството,че упражняват фактическа власт по отношение на имота към момента на предявяване на иска.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение на Варненския районен съд и в решението, постановено от Варненския окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.290,т.1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение №2975/14.10.2009г. на 34 състав на Варненския районен съд по гр.д.№8834/2007г.,като съображенията за това са следните:
Твърдението на ответника за осъществяването на неизгоден за него факт,съдържащо се в неговото становище по иска,следва да се приеме за признание по смисъла на чл.127,ал.2 ГПК/отм./,респ. чл.175 от сега действащия ГПК и ако по делото липсват данни в противен смисъл, осъществяването на този факт може да се приеме за доказано. Ако ответникът е направил възражение за придобиване на имота по давност с твърдението,че владее имота и към момента на предявяване на иска и при липса на данни да е предал владението след предявяването на иска на ищеца или на трето лице,следва да се приеме за установено,че именно той владее имота към релевантния за спора по чл.108 ЗС момент,като обстоятелството,че възражението за придобиване на имота по давност е останало недоказано по причина,че не се установява упражняване на фактическа власт върху имота за целия 10-годишен срок,не заличава ефекта на признанието.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при извършването на преценката на изходящото от ответниците по иска признание на факт,съдържащ се в тяхното становище по иска /чл.127,ал.2 ГПК/отм./.
В откритото съдебно заседание,проведено от първоинстанционния съд на 06.11.2008г.,пълномощникът на ответниците,изразявайки становището им по предявения ревандикационен иск,е заявил възражение за придобиване на процесния имот по давност с твърдението,че са упражнявали фактическа власт върху имота от м.август,1994г. до 24.09.2007г. /датата на завеждане на иска/.Неправилно въззивният съд е приел, че така изразеното становище е опровергано от последващо становище на пълномощника на ответниците,който е заявил, че е останало недоказано кой владее имота.
Съгласно разпоредбата на чл.127,ал.2 ГПК/отм./,аналогична на разпоредбата на чл.175 от сега действащия ГПК,направеното от страната или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Въз основа на признание за осъществяване на имащ значение за спора факт,осъществяването му следва да се приеме за доказано при липса на други доказателства,които да го опровергават. Становището на страната,от която това признание изхожда, дали съответният факт е доказан или не,не представлява доказателство,въз основа на което осъществяването на факта може да се приеме за опровергано,доколкото съдържа само съображения по съществото на правния спор и не представлява обстоятелство по смисъла на чл.127,ал.2 ГПК/отм./,респ. чл.175 от сега действащия ГПК.
В настоящия случай изразеното от пълномощника на ответниците становище по иска съдържа признание на факта,че именно те упражняват фактическата власт върху имота към 24.09.2007г./датата на предявяване на иска/ и след като по делото е установено,че правото на собственост върху този имот принадлежи на предявилите иска лица,като правопогасяващите и правоизключващи възражения на ответниците са останали недоказани, неправилно въззивният съд е приел,че предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен в осъдителната му част поради недоказаност на факта,че фактическата власт върху имота се упражнява от ответниците. Възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност е прието за неоснователно по причина липсата на доказателства за установяване на фактическа власт върху имота към м.август,1994г.,както и доколкото от датата на влизане в сила на разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/22.11.1997г./ до датата на предявяване на иска /22.09.2007г./ не е изтекъл установеният в разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок,т.е. признанието на факта,че ответниците упражняват фактическата власт към датата на предявяване на иска не е опровергано.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната от ищците част и вместо това предявеният от С. Г. П.,П. Г. П., И. Й. М.,Г. Й. И.,Д. И. Д. и Т. И. Д. ревандикационен иск бъде уважен и в осъдителната му част като им бъде присъдена и сумата 1500лв., представляваща направените по делото разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК по приложения списък по чл.80 ГПК /лист 42 от гр.д.№1171/2010г./.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 27.05.2010г. по гр.д.№ 282/2010г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от С. Г. П.,П. Г. П.,И. Й. М.,Г. Й. И.,Д. И. Д. и Т. И. Д. срещу М. В. К. и Е. П. К. ревандикационен иск е отхвърлен в осъдителната част за предаване владението на реална част от ПИ №*по ПНИ на СО”Д. ч.” с площ от 288кв.м. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. П. К.,ЕГН [ЕГН] и М. В. К.,ЕГН [ЕГН],двамата от [населено място],кв.”Ч.”,[жилищен адрес] на основание чл.108 ЗС да предадат на С. Г. П.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],П. Г. П.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],И. Й. М.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],Г. Й. И.,ЕГН * от [населено място] баня, [улица],Д. И. Д.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],общежитие Л. №* и Т. И. Д.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] реална част от ПИ №* по ПНИ на местност “Д. ч.”,землището на [населено място],с площ на реалната част 288кв.м., при граници:имоти №№*,път и останалата част от имот №*,както и на основание чл.78,ал.1 ГПК да им заплатят сумата 1500лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.


Председател:

Членове: