Р Е Ш Е Н И Е   №  59   София,  27 февруари  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря  Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 32/2009 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Д. Х. Б. против въззивно решение № 260 от 18.11.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 533/2008г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1,2 и 3 НПК. Иска се алтернативно- отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от въззивния съд или изменяване на решението и прилагане на чл.66, ал.1 НК по отношение наложеното наказание лишаване от свобода, както и намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения. Гражданските ищци и частни обвинители намират жалбата изцяло за неоснователна и правят искане решението да се остави в сила. Претендират за присъждане на направените пред ВКС разноски.   Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да се остави в сила.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Пловдивският апелативен съд с решение № 260 от 18.11.2008. по в.н.о.х.д. № 533/2008г. е потвърдил присъда № 112 от 05.09.200г. постановена по н.о.х.д. № 1191/2008г на Пловдивския окръжен съд. С присъдата подсъдимият Д. Х. Б. е признат за виновен в това, че на 04.08.2007г. в гр. П., при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Фиат брава” с рег. № Р* е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.2 ЗДвП, чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. И. К. , като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1, б.”б” пр.1 вр. с ал.1, б.”в” и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим и е лишен да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан да е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП. Осъден е да заплати обезщетения за неимуществени вреди на Г. К. и И. К. в размер от по 80 000лв. и имуществени вреди в размер от по 1885лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, като исковете в останалата им част са отхвърлени.   ПО ДОВОДИТЕ ЗА ДОПУСНАТИ НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА И СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА   Съображенията, изложени в подкрепа на тези касационни основания са, че въпреки признаването на подсъдимия за невинен и оправдаването му да е допуснал нарушения по чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, съдът не е изложил съображения дали тези нарушения са в причинна връзка с настъпилия резултат. Липсата на мотиви по този въпрос, се определя като съществено нарушение на процесуалните правила, имащо за последица отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.   Възраженията са неоснователни. Производството по делото пред първата инстанция е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като искане за това е направил подсъдимия в съдебното заседание на 05.09.2008г. със заявлението си, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. С мотивирано определение, съдът като отчел, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, допуснал разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК и постановил присъдата си. Вярно е, че с нея е прието, че неправилно в обвинителния акт е посочено, че освен останалите, подсъдимият е допуснал и нарушения по чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП нарушения, поради което и го е оправдал за същите, но невярно е възражението, че не са изложени мотиви по този въпрос. Независимо, че съдебното производство е проведено по реда на чл.371, т.2 НПК при постановяване на присъдата съдът преценява доказателствената съвкупност, която обезпечава признатите факти. Негово задължение е да обоснове кои нарушения на правилата за движение са допуснати и намират ли се те в причинна връзка с настъпилия резултат. Именно в тази си дейност съдът е констатирал, че след като е установено по несъмнен начин , че подсъдимият е допуснал нарушения по чл.5, ал.2 ЗДвП – управлявал превозното средство след употреба на алкохол- 1,87 промила и по чл.21, ал.1 ЗДвП – движел се е със скорост около 88 км/ч и те са в причинна връзка с настъпилия резултат, не се е налагало излагане на повече съображения. Въззивният съд е разгледал делото по жалба на подсъдимия с довод за явна несправедливост на наказанието и в пределите на това възражение, с оглед и на реда по който е разгледано делото, правилно не се е занимавал с оправдателния диспозитив. С признаването на подсъдимия за невинен по отношение на някое от приетите с обвинителния акт нарушения на правилата за движение, в най- голяма степен са гарантирани процесуалните права на подсъдимия, поради което и некоректно се твърди в касационната жалба, че след като в мотивите на решението не са изложени съображения по този въпрос е налице съществено нарушение на процесуалните правила имащо за последица отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.   ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО   Съображенията, изложени в подкрепа на това касационно основание се свеждат единствено до неправилен отказ да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и до формалното приложение на чл.55,ал.1,т.1 НК. Възраженията са неоснователни. Когато съдът приеме и разгледа делото по реда на чл.371,т.2 НПК по силата на императивната норма нае чл.373, ал.2 НПК той е длъжен да определи наказанието при условията на чл.55 НК, без да изследва налице ли са многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. Решаващите съдилища са се съобразили с това процесуално изискване и наказанието е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. В какъв размер обаче ще се наложи наказанието е въпрос, който съдът преценява конкретно , като се съобразява и с изискванията за съответност и на целите, предвидени в чл.36 НК. Настоящият състав намира съображенията и на двете инстанции, както по отношение размера на наказанието, така и по отношение начина на изтърпяване за правилни. Висока е конкретната степен на обществена опасност и на деянието и на дееца. Изключително укоримо е поведението му след произшествието, поради което и целения превъзпитателен ефект от наказанието не би могъл да се постигне нито с по-малко по размер наказание, нито чрез отлагане изтърпяването на същото. Неоснователно е и възражението за несправедливост на размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. При определянето им са отчетени болките и страданията, които родителите на починалия са претърпели и ще продължават да търпят и с оглед изискванията по чл.52 ЗЗД присъдените обезщетения са справедливи.   По тези съображения настоящият състав намери, че не са налице сочените в касационната жалба нарушения и решението следва да се остави в сила.       Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение     Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260 от 18.11.2008г. по в.н.о.х.д. № 533/2008г. на Пловдивския апелативен съд.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: