Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 15 август 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІІІ НО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря…….....Илияна Петкова….........……и в присъствието на прокурора…................Петя МАРИНОВА…......….изслуша докладваното от съдия Мавров касационно дело № 347 по описа за 2016 г. Производството е образувано по касационен протест от прокурор при Пловдивска апелативна прокуратура срещу решение № 29 от 05.02.2016г., постановено по внохд № 526/15г. по описа на Пловдивски апелативен съд, НО – 1 състав. В протеста се релевират касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изтъква се, че допуснатите съществени нарушения на процесуални правила при проверка и оценка на доказателствения материал са довели до погрешно формиране на убеждение за невинност на подсъдимия Б., с което е бил нарушен материалният закон. Като съществени нарушения на процесуални правила се изтъкват отказът на първоинстанционния съд да допусне като частен обвинител внучката на пострадалата – Е. А. и формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд в нарушение на нормите на чл.13 и чл.14 от НПК. На следващо място се изтъква, че въззивният съд нарушил закона, възприемайки този вариант на заключение на комплексната експертиза, според който опасността за водача на автомобила възниква от момента на навлизане на пострадалата на платното за движение, с което неправилно приел, че е налице нормата на чл.15 от НК. Настоява се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния или първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста със същите аргументи. Подсъдимият В. Б. и защитникът му адв. Х. Р., редовно призовани, не се явяват пред касационния съд. Постъпило е писмено изложение от адв. Р., в което се изразява становище за неоснователност на протеста предвид липсата на посочените в него касационни основания и се настоява решението на Пловдивския апелативен съд да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 80 от 07.10.2015г., постановена по нохд № 555/15г., на Пловдивски окръжен съд, подсъдимият В. И. Б. бил признат за невинен в това, на 15.01.2013г., около 18,34 часа, в [населено място], на пешеходната пътека на [улица]срещу № 124, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал.1, т.1, чл. 5 ал.2 т.1, чл. 20 ал.1, чл. 20 ал.2, чл. 116, чл. 119 ал.1 и чл. 120 ал.1 т.2 от ЗДвП, и по чл. 3, т.1,2 и 3, чл. 193, чл. 196 и чл. 197 от ППЗДП, с което по непредпазливост да е причинил смъртта на В. Г. А., поради което и на основание чл. 304 от НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал.3, пр. последно, буква „Б”, пр. 1, вр. ал.1, б. „В”, вр. чл. 342, ал.1 от НК. С присъдата съдът се разпоредил с вещественото доказателство. По протест на прокурор от Пловдивската окръжна прокуратура срещу постановената оправдателна присъда било образувано внохд № 526/16г. на Пловдивски апелативен съд, НО – 1 състав. С решение № 29 от 05.02.2016г., апелативният съд потвърдил присъдата. В пределите на компетентността си по чл.347 от НПК касационният съд намери протеста за неоснователен. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК 1. Конституирането на частен обвинител в наказателния процес се извършва до даването на ход на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Тълкуването в т.2 на ТР № 2 от 05.02.2004г. на ОСНК на ВКС, според което отказът на първоинстанционния съд да допусне частен обвинител до участие в процеса подлежи на обжалване отделно от присъдата по реда на чл.344, ал.3 от НПК (отм.), е намерило аналогично законодателно разрешение в нормата на чл.271, ал.6 от сега действащия НПК, която предвижда, че това определение се проверява по реда на глава ХХІІ от същия кодекс. Право на частна жалба срещу постановения отказ за конституиране на частен обвинител, според тълкувателното решение, имат единствено лицата, сезирали съда с такова искане. В случая определението на Пловдивския окръжен съд от 28.04.2015г., с което е отказано конституирането на Е. А. в качеството на частен обвинител не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Това прави невъзможно ревизирането му по пътя на инстанционния контрол, тъй като то не попада в категорията определения, подлежащи на проверка заедно с присъдата по реда на чл.341, ал.3 от НПК. Ето защо оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в отказ да се конституира като частен обвинител внучката на пострадалата, не може да бъде разгледано по същество в рамките на касационната проверка. 2. Неоснователно е твърдението в протеста за формиране на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища при неизяснени в пълнота фактически обстоятелства относно физическото и здравословно състояние на пострадалата. Констатациите на първостепенния съд в тази насока, възприети и от въззивната инстанция, се основават на свидетелските показания на личния лекар на пострадалата А. –д-р Р. Г., която е имала и непосредствени впечатления от проведен преглед около месец преди пътно – транспортното произшествие. Според показанията на св. Г. пострадалата имала леко намаление на слуха, характерно за възрастта й, но не ползвала слухов апарат, а приеманото от нея лекарство за хипертония не представлявало пречка за комуникативността и движенията й. Както в показанията на личния лекар на пострадалата, така и в приложената по делото медицинска документация (л.233 – л.236 от ДП) не се съдържат данни за нарушения във функциите на опорно – двигателния апарат, сърдечно - съдовата система или вестибуларния апарат на А., които да послужат като база за назначаване на експертизата, която според подалия протеста прокурор би допринесла за установяване на относими към предмета на доказване факти. Такива сведения не биха могли да бъдат получени чрез разпит на внучката и снахата на пострадалата, тъй като последните са с постоянно местожителство в Португалия и не са виждали В. А. през последните шест години преди смъртта й (л.64, л.65 т.1 от ДП). 3. Липсата на детайлизация в мотивите на съдебните актове на инстанционните съдилища по отношение на дрехите, с които била облечена пострадалата, нямат значението приписвано им в протеста. Облеклото на А. – яке с качулка и шапка (според свидетелските показания) е било нормално за сезона и няма отношение към начина на придвижването й на платното. Вдигнатата качулка на якето не е представлявала пречка за пострадалата да възприеме намиращия се срещу пешеходната пътека светофар, сигналът на който към момента на пресичането й е бил забранителен за нея. Видимостта на подсъдимия към мястото на произшествието е била обусловена от наличното към момента на произшествието улично осветление. 4. В мотивите си окръжния съд е възприел заключението на комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза относно стойността на спирачното закъснение от 8 m/s на квадрат, която експертите са обяснили с динамичните качества и добрите характеристики на управляемост и спиране на лекия автомобил на подсъдимия и резултатите от опитите, проведени от експертите (л. 240- л.241 от мотивите на ПОС). С излагането на мотиви кой от вариантите на експертното заключение е възприел и по какви съображения, съдът не е допуснал процесуално нарушение, свързано с анализ и оценка на доказателствата за каквото се твърди в протеста. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК Фактическите обстоятелства, свързани с навлизането на пешеходката на платното за движение безспорно следва да бъдат преценявани в контекста на създаването на опасност за движението, но преценката дали е била налице такава опасност и от кой момент е възникнала е юридическа и не може да бъде предмет на експертна оценка. В този смисъл доводите в протеста за необходимост от изменение на обвинението, свързани с промяна във фактическите обстоятелства са неоснователни. По делото е безспорно установено, че преди да предприеме пресичане, пешеходката се е намирала на обособения остров на платното за движение. Съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в §1, т.7 от допълнителната разпоредба на ППЗДП ”остров на платното за движение" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка ограничена площ от платното за движение, която не е предназначена за движение на пътни превозни средства. Пешеходната пътека е била регулирана и със светофарна уредба, която е задължавала както пешеходците, така и водачите да се съобразяват със светлинните сигнали, които в случая са с предимство пред пътната маркировка. Местонахождението на пешеходката върху разделителния остров не е създавало опасност за движението, тъй като видно от законовата дефиниция, той не е предназначен за движение на превозни средства. Регулирането на предимството за движение със светофарна уредба е задължавало участниците в движението да се съобразяват със светлинните сигнали. Навлизането на пешеходката на платното за движение на червен за нея сигнал на светофара представлява неправомерно поведение, което подсъдимият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди. В тази насока изводите на инстанционните съдилища, че опасността за водача на лекия автомобил е настъпила в момента на навлизането на пострадалата на платното за движение се споделят от касационната инстанция. Доказателства относно начина на придвижване на пострадалата по платното до мястото на удара се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия и в показанията на свидетелите, пътуващи в управлявания от него лек автомобил. Първоинстанционният съд основателно ги е кредитирал като не опровергани от други доказателства, приемайки, че пешеходката е тичала. Според заключението на комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, при начин на придвижване на пострадалата върху платното в горната граница на бърз ход, при спокойно или бързо бягане, същата е попадала в опасната зона за спиране на лекия автомобил, като ударът за водача е бил непредотвратим. В светлината на изложеното касационният съд счита, че изводът на инстанционните съдилища, че деянието от страна на подсъдимия не е виновно извършено е законосъобразен. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 от 05.02.2016г., постановено по внохд № 526/15г. по описа на Пловдивски апелативен съд, НО – 1 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: