5 Р Е Ш Е Н И Е № 147 гр. София, 28.11.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5534/2016 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Д. Г. Г. е подал касационна жалба срещу решение № 7490 от 14.10.2016 г. по гр. дело № 7407/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – г въззивен състав. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК излага съображения за правилност на обжалвания акт. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл по предявените от касатора против ответника по касация искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 КТ, по чл. 220, ал. 1 КТ, които е отхвърлил, като е потвърдил първоинстанционното решение № ІІ – 61 – 4089 от 08.04.2016 г. по гр. дело № 48239/2015 г. на Районен съд – София, включително в частта за разноските и е присъдил разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 1034 лв. Въззивният съд е приел, че между страните е действал трудов договор от 05.01.2015 г., сключен при условията на чл. 70 КТ за длъжността „продуктов мениджър” със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя и с клауза, съгласно която договорът се продължава автоматично, ако никоя от страните не поиска прекратяването му в 10 – дневен срок преди изтичане на изпитателния срок. Съставът е констатирал от фактическа страна, че изпитателният срок обхваща периода от 06.01.2015 г. до 06.07.2015 г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с № 017/04.07.2015 г. е издадена на основание чл. 71, ал. 1 КТ и връчена на ищеца на 04.07.2015 г. В мотивите на решението на СГС е разгледано възражението на ответника по исковете за недействителност на чл. 2 от посочения договор, въведено с отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба. Въззивният съд е обосновал разбирането, че клаузата в частта, с която е уговорен 10 – дневен срок, преди изтичане на срока за изпитване, в който всяка от страните може да предупреди другата за прекратяване на правоотношението, нарушава чл. 70, ал. 1 КТ, предвид характера на нормата, обективираща правило, което е диспозитивно единствено относно продължителността на срока, но не и относно другите елементи на разпоредбата. Съставът на въззивната инстанция е приел противоречие на въпросната клауза с повелителната норма на чл. 71, ал. 1 КТ, регламентираща правомощие за страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване да го прекрати без предизвестие до изтичането му. Уговорката според съда нарушава цитираната норма, тъй като ограничава свободата на работодателя да прекрати във всеки момент трудовия договор без предизвестие. СГС е приел освен това, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение в срока за изпитване, поради което е спазил разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ, съответно е извършил уволнението законосъобразно. С определение № 588 от 29.06.2017 г. на настоящия състав на ВКС въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по следния въпрос: „Трябва ли Съдът, въпреки че признава недействителност на клауза от трудов договор, която предопределя законността на уволнението, да приложи чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от КТ и да признае, че дори клаузата да е недействителна, то уволнението е незаконосъобразно, и да уважи исковата претенция ?”. ВКС в настоящия си състав споделя разрешенията, приети в решение № 236 от 08.05.2000 г. по гр. дело № 1199/1999 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., съгласно които обявяването на недействителността по чл. 74 КТ няма ректроактивно действие, важи само занапред, като при добросъвестност на работникът или служителят при сключването на трудовия договор до обявяването на недействителността по съдебен ред /чрез иск или възражение/ поражда правни последици фикцията по чл. 75, ал. 1 КТ. Правните последици, породени от законно установената фикция се отнасят до реализирането на правата и задълженията по трудовия договор, чиято недействителност може да има различен обхват, съответно да бъде пълна или частична. Към изложеното е необходимо да се добави и следното. При установена частична недействителност, обхващаща клауза на трудов договор по чл. 70, ал. 1 КТ действието на фикцията по чл. 75, ал. 1 КТ, при наличието на предпоставки за приложението й, дава възможност за упражняване на правото на уволнение, тъй като трудовото правоотношение е валидно до обявяване на недействителността, но не санира констатирания порок, защото последиците й имат за предмет изпълнението на правоотношението, а не конкретната клауза /чл. 70, ал. 1 КТ/. При прекратено трудово правоотношение обявяването на недействителността на трудов договор или на отделна негова клауза има преюдициално значение за законосъобразността на уволнението, когато сезирането е в предвидените от закона преклузивни процесуални срокове /в този смисъл е и решението по гр. дело № 4848/2014 г. на състав на ІV г.о. на ВКС/. Приложението на фикцията по чл. 75, ал. 1 КТ няма за правен резултат запазването на недействителната клауза по чл. 70, ал. 1 КТ, предвид посоченият й по – горе предмет. Следва да се отбележи също така, че работникът е добросъвестен, когато не знае опорочаващите договора или съответната клауза на договора факти, но не и когато се позовава на незнанието на закона. Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното: СГС е констатирал, че уволнението е законосъобразно. Мотивиран е извод за това, че клаузата в частта, с която е предвидено, че „Договорът се сключва за шест месеца в полза на работодателя, и ще се продължава автоматично, ако никоя от страните не предупреди другата за противното 10 /десет / дни преди изтичане на пробния срок”, нарушава чл. 70, ал. 1 КТ. Така приетото правно разрешение е правилно, като краен резултат. Същото се основава на характера на разпоредбата, която е императивна, с изключение на регламента в същата, относно продължителността на срока, която може да бъде договаряна в рамките на законово установената максимална продължителност. В случая с въпросната клауза е нарушен закона, т.е. дерогирано е императивно установеното изискване за уговаряне на срока в полза на една от страните, респективно възможността страната, в чиято полза е уговорен срока да го прекрати без предизвестие до изтичането му. Нарушението на закона произтича от уговорената възможност всяка от страните да се противопостави на продължаване на действието на договора, 10 дни преди изтичане на 6 – месечния срок. Със същата клауза е нарушен и чл. 70, ал. 1 КТ, чрез въвеждането на условие за действие на договора в 6 месечен срок, а именно „ако никоя от страните не предупреди другата за противното 10 /десет / дни преди изтичане на пробния срок”. Предвид изложеното следва да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно - процесната клауза на трудовия договор противоречи на закона и в тази част се замества от правилото на чл. 70, ал. 1 КТ, т.е. трудовият договор е със 6 – месечен срок за изпитване, прекратен без предизвестие до изтичането му. Действително във въззивното решение не е разгледано приложението на чл. 75, ал. 1 КТ в аспекта, обсъден в касационното решение на състав на ІІІ г.о. на ВКС. Това обстоятелство не е довело до неправилност на крайните изводи на въззивната инстанция. Съдебният състав е разгледал възражението за частична недействителност на клаузата по чл. 2 от процесния трудов договор, което е било заявено в законния преклузивен процесуален срок с отговора на исковата молба и правилно е преценил законосъобразността на уволнението в зависимост от разрешаването на преюдициалния спор по същото възражение. Обосновани са изводите за прекратяване на трудовото правоотношение в 6 – месечния срок по чл. 70, ал. 1 КТ от страната, в чиято полза е уговорен същия срок, при спазване изискванията на чл. 71, ал. 1 КТ. Поради това искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и правилно е отхвърлен, а с оглед изхода на спора по тази претенция, неоснователни се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и по чл. 220, ал. 1 КТ. При постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо ГПК. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1034 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на касатора е неоснователно. Не са изложени доводи към становището, то е бланкетно. Уговореното адвокатско възнаграждение, заплатено от ответника по касация не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита е предоставена по правен спор, който се характерезира с фактическа и правна сложност – фактическата сложност е обусловена от широкия кръг обстоятелства, които са предмет на обсъждане по делото, а правната сложност произтича от обсъждане на сложни по естеството си правни въпроси, чрез разглеждане на правни разрешения във въззивното решение и практиката. В настоящия случай преценката за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото не дава основание за определяне на разноските в по – нисък размер. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7490 от 14.10.2016 г. по гр. дело № 7407/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – г въззивен състав. ОСЪЖДА Д. Г. Г. да заплати на [фирма], [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 1034 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: