Р Е Ш Е Н И Е   № 330   София, 15 октомври  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                            СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря  Ив.Илиева и в присъствието на прокурора   К.КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 385/2009  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия С. К. и жалба на гражданските ищци и частни обвинители Р. К. В. и В. Д. СОТИРОВ срещу въззивно решение № 163 от 29.04.2009г. по внохд № 119/2009г. по описа на Софийския апелативен съд,наказателна колегия,шести състав. В жалбата на подсъдимия се поддържа,че решението е постановено в нарушение на материалния закон,допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,а наказанието е явно несправедливо. Прави се искане решението де са отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители се поддържа,че наказанието на подсъдимия е явно несправедливо,поради което се прави искане съдебният акт да се отмени и делото върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на двете жалби. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 6 от 08.02.2008г. по нохд № 1280/2007г. Софийският градски съд,наказателно отделение,15 състав е признал подсъдимия С. К. за ВИНОВЕН в това,че на 15.10.2006г. в гр. С.,кв. Княжево,бул.”Цар Борис ІІІ” № 314 умишлено и по хулигански причини умъртвил С. Д. С. ,поради което и на основание чл.116,ал.1 т.11 вр.с чл.115 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален УСИЛЕНО СТРОГ режим на изтърпяване. ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на гражданските ищци обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законните последици,както следва : на Р. К. В.,Д. Сотиров В. ,Радостина С. С. /чрез нейната майка и законен представител П. Ц. С. и на Д. С. С. /чрез неговата майка и законен представител П. Ц. С./ сумата от ПО 100 000/СТО ХИЛЯДИ/ лева . С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,както следва : 1. В санкционната й част е НАМАЛИЛ наказанието от осемнадесет на СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 2. В гражданската част е ОСЪДИЛ подсъдимия Д на Р. К. В.,В. Сотиров С. и на П. Ц. С. / действаща като майка и законен представител на малолетните Д. С. С. и Р. С. С. / в качеството на наследници на починалия граждански ищец Д. С. В. сумата 100 000 /СТО ХИЛЯДИ/лева ОБЩО за всички наследници,ведно със законните последици. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. По жалбата на подсъдимия С. К. : Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводите за нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила не се подкрепят от данните по делото. Същите са поддържани пред въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е дал отговор на поставените въпроси. При условията на чл.314 НПК съдът е извършил проверка на присъдата,направил е самостоятелен анализ на всички относими към обвинението доказателства и е потвърдил извода за извършеното от подсъдимия деяние,съставомерно по възведената квалификация. В жалбата се поддържа,че обсъждайки доказателствата,съдът не е взел предвид противоречията между показанията на св. Т св. Баяслиев и протокола за изземване на ножа послужил за извършване на престъплението. Твърди се,че според св. Т той е бил намерен в мивката на заведението,а не във ваничката с кафе,този факт е съществен,а съдът е отказал провеждането на очна ставка между подсъдимия и св. Б,повторен разпит на последния,както и разпит на св. О. Видно е от съдебното заседание на 22 април 2009 г. ,че съдът се е произнесъл по искането. Приел е,че същото е неоснователно,тъй като св. Б е бил разпитван на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,който е провел и очна ставка между него и подсъдимия. В този смисъл е заключил,че предвид вече извършените следствени действия,повторен разпит с цел разкриване на обективната истина не се налага да бъде извършен. Следва да се отбележи,че суверенно право на съда е да прецени необходимостта от повторна проверка на доказателства,които вече са били събрани по предвидените в НПК процесуални способи,поради което не уважаването на посоченото искане ,доколкото сочените фактически обстоятелства са били установени по надлежния ред,не съставлява процесуално нарушение ,което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Съдът не е длъжен да допуска всички искани от страните доказателства, а само тези,които съдържат факти и обстоятелства,непроверени по делото и което ще допринесат за изясняване на обективната истина по делото. По отношение на искания св. О,съдът също е взел отношение. Приел е,че за съда реална възможност за призоваването му не е налице,тъй като адрес за призоваване не е посочен. Обяснението на подсъдимия пред въззивния съд,че след деянието оставил ножа на масата, не е кредитирано и съдът на л.142-гърба е изложил мотиви за това. Св. Б. ,който е очевидец на деянието е бил категоричен,че след намушкването на пострадалия,подсъдимият е измил ножа с течаща вода,избърсал го е и го е оставил във ваничката с кафе. Това обяснява защо по кърпата и по ножа не е открита и изследвана кръв,а с оглед сухата му повърхност-защо по него не е имало кафе. Св. Н. Т. е полицейски служител,който след получения сигнал за пострадал в кв. Княжево е пристигнал в процесния магазин,който според него бил денонощно кафене с продажба на цигари,безалкохолно и бира. Свидетелят е посочил/л.116/ от делото,че там младо момче му показало ножа. Разбрал е,че ножа е бил измит от този,който е извършил пробождането. Свидетелят не е дал категорични показания за мястото на ножа,което е видно от заявеното, а именно: „ножът беше мисля в мивката,там беше оставен,на бар-плотът беше,нещо между тях беше”. Правилно в този смисъл са възприети показанията на св. Б/л.43/ от делото,който е бил очевидец на деянието и на последващите действия на подсъдимия касателно измиването на ножа и поставянето му ваничката за кафе. Свидетелят е посочил още,че този нож е на заведението,бил е използван за почистване на кафе-машината,предишната нощ бил изчезнал от магазина,но в нощта на деянието с него подсъдимият е нанесъл удара на пострадалия. По изложените съображения, като не е уважил искането на подсъдимия за повторни процесуални действия,проведени вече от първата инстанция,въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.2 т.1 НПК,което да е ограничило дадените му от закона процесуални права. Доводът за нарушение на материалния закон също е неоснователен. Подсъдимият е поддържал,че не е извършил деянието по хулигански подбуди,поради което квалификацията по чл.116,ал.1 т.11 НК противоречи на закона. Доводът е поддържан пред всички предходни инстанции. На л.143 от мотивите,въззивният съд е обсъдил обстойно и изчерпателно фактите и обстоятелствата обусловили оспорваната правна квалификация. Изводът на съдилищата, че деянието на подсъдимия е извършено по хулигански подбуди,е съответен на събраните доказателствастановено е,че подсъдимият и пострадалият се познавали бегло,между тях не е имало конфликт,който да породи ненавист,омраза или други отрицателни чувства. Срещата в магазина е била случайна,а в поведението на пострадалия не е имало каквото й да е предизвикателство,което да мотивира подсъдимия да извади нож от дрехата си и да го прободестановено е,че още преди появата на групата младежи в магазина,сред които бил и пострадалия,подсъдимият е имал агресивно поведение. От показанията на свидетелите присъствали на инцидента е прието,че подсъдимият извадил демонстративно ножа,нанесъл удар с ръка в лицето на св. Б,влязъл в словесен конфликт с него,което наложило да бъде извикана полицията,след това се заканил на св. Б с думите”Ти ще си първият”. Хронологията на събитията и поведението на подсъдимия,предхождащи деянието,категорично отхвърлят каквото и да е съмнение относно мотива на подсъдимия за извършеното от него убийствостановено е,че на въпроса на пострадалия С. С. към подсъдимия дали има проблем с цигарите,извадил кутия с цигари и я подал на подсъдимия. Подсъдимият отговорил”Нямам проблем с цигарите,имам проблем с теб”,след което извадил намиращият се отново в него нож,ползван в магазина, замахнал към пострадалия към горната част на тялото и главата му,но не успял да го наранистановено е,че пострадалият се отдръпнал,обърнал се с гръб към подсъдимия и се насочил към изхода. Когато се намирал на прага на магазина,подсъдимият го настигнал и му нанесъл силен удар в шията отзад и вляво. Пострадалият С. изрекъл”Какво ми направи” след което паднал напред. След това подсъдимият К минал зад бар-плота,където стоял св. Б,измил ножа в мивката,избърсал го с хавлиена кърпа и го заровил в утайката от кафе. Хвърлил кърпата върху ваничката с кафе,тръгнал бързо към изхода,прескочил пострадалия,повтаряйки „не съм аз” и напуснал магазина. Липсват доказателства за неправомерно поведение на пострадалия,както вербално,така и физическо. В този смисъл,тезата на подсъдимия,че пострадалият го обиждал,заканвал се със саморазправа,искал да го избута извън магазина,изцяло е в противоречие с гласните доказателства-показания на разпитаните свидетели,присъствали в магазина. Допълнителен аргумент подкрепящ извода за липса на неправомерно,предизвикателно спрямо подсъдимия поведение е обстоятелството,че подсъдимият нанася удар с ножа,в момент,в който пострадалият излизал от магазина и е бил с гръб към подсъдимия. Съдът в мотивите си е обсъдил позицията на подсъдимия,чиито обяснения депозирани пред първоинстанциония съд и САС страдат от противоречие,като защитна позиция,допустима с оглед процесуалното му качество на подсъдим в процеса. При така установените по делото фактически положения,правилно е прието,че убийството на пострадалия е осъществено именно по хулигански подбуди. В случая отсъствието на лични отношения и вражда между подсъдимия и пострадалия,изключва личен мотив за деянието,което обуславя извод ,че убийството е извършено по хулигански подбуди. Действията на подсъдимия са мотивирани и целящи посредством посегателството спрямо пострадалия да демонстрира и манифестира незачитане,явно неуважение към обществото и нормите на поведение. По изложените съображения,като е потвърдил присъдата в частта за правната квалификация на деянието,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.2 вр.с ал.1 т.1 НПК. За да е налице посоченото касационно основание следва,законът да е приложен неправилно или да не е приложен закон,който е трябвало да бъде приложен. Квалифициращия признак по т.11 на чл.116,ал.1 НК,доказан в хода на проведените процесуални действия,обуславя извода,че съдилищата са приложили правилно следващия се закон. При проверката и оценката на доказателствата водещи до този извод,не са допуснати нарушения по чл.14,13,чл.107,ал.5 НПК. Всички доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност,изяснени са всички относими към предмета на доказване обстоятелства,а изводите изведени от съдилищата изцяло съответстват на събрания и анализиран доказателствен материал. Последното оплакване визирано в жалбата касае размера на наказанието. Поддържа се,че наказанието въпреки корекцията му от въззивния съд е явно несправедливо. Доводът е неоснователен. Преценката на въззивния съд за наказание в обжалвания размер е правилна. Всички обстоятелства сочени в жалбата-млада възраст,чисто съдебно минало,характеристични данни са взети предвид от предходните инстанции при обсъждане въпросите на чл.301,ал.1,т.3 НПК. Нещо повече-въззивният съд е намалил наказанието приемайки,че признанията и критичното отношение към извършеното съставляват допълнително смекчаващо обстоятелство,което следва да намери отражения върху неговия размер. С изменяването на присъдата в тази й част и намаляване на наказанието,съдът е постигнал максимална справедливост,като е привел определеното по вид наказание в съответствие с тежестта на конкретното деяние. Основание за по-голямо снизхождение не е налице. Видно е ,че наказанието е отмерено в размер близо до минималния такъв визиран в правната норма на чл.116,ал.1 НК. Обстоятелството,че законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години означава,че обществената опасност на този вид деяние е особено висока,което обуславя и съответна на нея санкция. В този смисъл наказанието от 17 години лишаване от свобода е отмерено в пределите на закона,съответства на обществената опасност на деянието и тази на подсъдимия,съобразено е със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,и отговаря на целите по чл.36 от Наказателния кодекс. Не е налице явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК,поради което жалбата и в тази част е неоснователна. Доводът касаещ гражданско-потвърдителната част на присъдата също е неоснователен. Въззивният съд е взел отношение по този въпрос и на л.146 от мотивите е изложил съображения,които се споделят от касационният състав. Следва отново да се отбележи,че пострадалият е млад човек,в разцвета на силите си и възможностите си,животът му е бил прекъснат внезапно и демонстративно от подсъдимия. Оставил е невръстни деца,за които загубата на баща им ги лишава от морална и финансова подкрепа понастоящем и в бъдеще. Загубата безсъмнено е изключително тежка и за родителите на убитиястановено е ,че между тях са съществували отношения на взаимност и разбирателство ,контактите са били ежедневни,родителите са разчитали на своя син,преживели са душевни болки и страдания от неочакваната му смърт. Изложените обстоятелства са мотивирали съдилищата да уважат предявените граждански искове в пълните им размери. Решението в този смисъл е съобразено с нормата на чл.52 ЗЗД ,съдебната практика и тежестта на деянието. Потвърждавайки присъдата в тази й част,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона,поради което основание за изменяване на решението и намаляване размера на присъденото обезщетение на пострадалите по делото,не е налице. По жалбата на ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за явна несправедливост не се подкрепят от данните по делото. За да наложи на подсъдимия наказание по първата алтернатива предвидена в чл.116,ал.1 НК и в обжалвания размер,въззивният съд е изложил убедителни мотиви. Правилно искането за наказание по втората алтернатива-доживотен затвор не е възприето от съда. Независимо,че в чл.116,ал.1 НК законодателят е предвидил три вида наказание,най-тежкото от които е „доживотен затвор” без замяна,фактическите обстоятелства по делото не дават основание за извод,че в случая справедливото наказание би било това по последните две алтернативи. Съгласно чл.38 НК/визиран в жалбата/ доживотен затвор без замяна,се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл.36 НК цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. Анализът на доказателствата,даващи характеристика на деянието,авторството,механизма на извършването му,както и данните за личността на подсъдимия не предпоставят извод за налагане на най-тежкото предвидено в Наказателния кодекс наказание. Тези обстоятелства подробно са обсъдени от въззивния съд. Безсъмнено деянието е с много висока степен на обществена опасност,тъй като отнемането на живот е едно от най-тежките престъпления . Обстоятелството обаче,че законодателят е предвидил три вида наказания,между които и наказание лишаване от свобода означава,че убийството не е престъпление,за което задължително следва да се наложи най-тежкото наказание. Преценката за вида наказание е свързана преди всичко с конкретното деяние,неговата тежест,степента на обществена опасност на самия извършител,както и задължителното обсъждане на чл.36 НК-възможно ли е целите на наказанието да се постигнат чрез по-леко наказание. Именно посочените обстоятелства детайлно са били обсъдени от съдилищата и в частност от въззивния съд,чийто съдебен акт е предмет на разглеждане. Обосновано е прието,че не всяко убийство съдържа признаците на изключително тежко престъпление по смисъла на чл.38-чл.38а НК и не всеки извършител следва да бъде санкциониран с най-тежкото наказание-доживотен затвор в двете му разновидности. Основната задача на съда е изхождайки от конкретното деяние да прецени и индивидуализира наказанието съобразно фактическите обстоятелства- правна норма,квалифициращи признаци,степен на обществена опасност,данни за личността на дееца,отношение към извършеното,отражението спрямо обществото,целите на личната и генералната превенция. Определяйки наказание лишаване от свобода съдът не е подценил обществената опасност на деянието,както и тежките последици за близките на убития,но е индивидуализирал наказанието в съответствие с разпоредбата на чл.54 НК и е съобразил целите визирани в чл.36 НК. Стигнал е до правилния извод,че за постигане целите на наказанието спрямо подсъдимия и спрямо останалите членове на обществото,в конкретния случай съответното на престъплението наказание е именно определеното като вид лишаване от свобода в атакувания размер. По изложените съображения,като не е отменил присъдата в санкционната му част и не е върнал делото за ново разглеждане,респ.като е намалил с една година определеното от първата инстанция наказание,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.1 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК. С оглед на тези мотиви ,тъй като обжалваният съдебен акт е постановен при спазване на материалния и процесуалния закон,а наказанието е справедливо по вид и по размер,решението следва да се остави в сила. Затова и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 163 от 29.04.2009г. по внохд № 119/2009г. по описа на Софийския апелативен съд,Наказателна колегия шести състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: