8 РЕШЕНИЕ № 79 гр. София, 17 май 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 143 / 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по постъпили жалби от подсъдимия П. Т. П. и от неговия защитник – адвокат Л., срещу въззивно решение № 227 от 20.12.2018 год., постановено по в.н.о.х.д. № 9/2018 год., по описа на Апелативен съд – Варна. В жалбите се сочат доводи в подкрепа на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК. Жалбоподателите правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане или за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и претендира за уважаването й по изложените в нея съображения, като сочи подробни доводи в подкрепа на релевираните касационни основания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на обжалвания въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен. Подсъдимият П. П. изразява съжаление за извършеното, твърди, че не е искал да нарани майка си и моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда, постановена на 26.10.2017 год. по н.о.х.д. № 150 / 2017 год., Окръжен съд – Шумен е признал подсъдимия П. Т. П. за виновен в това, че на 05.12.2016 год. в [населено място] направил опит умишлено и с особена жестокост да умъртви майка си – Г. П. Х., поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.3, пр.2, т.6, пр. 4, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, при първоначален „строг“ режим за изтърпяване. Със същата присъда подсъдимият е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 от НК. По повод постъпила жалба на подс. П. с искане за оправдаване по обвинението по чл. 116 от НК, в Апелативен съд – Варна е образувано въззивно производство. С въззивно решение № 227 от 20.12.2018 год., постановено по в.н.о.х.д. № 9/2018 год., по описа на Апелативен съд – Варна, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационните жалби срещу въззивното решение са допустими, тъй като са подадени от страни, които имат право на това и са депозирани по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Двете жалби съдържат доводи от едно и също естество, което позволява да бъдат разгледани съвместно. Жалбоподателите твърдят, че са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК по отношение на въззивното решение в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в осъществяване на деяние по чл. 116, ал.1, т.3, пр.2, т.6, пр. 4, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, като неоспорват правилността му относно обвинението по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Изложеното очертава рамките на касационния контрол, извън който остава обвинението по чл. 325 от НК. На първо място следва да бъдат обсъдени доводите на защитата, подкрепящи твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като това предопределя и необходимостта от проверка за наличието на другите две релевирани касационни основания. Основното оплакване на касаторите е, че при постановяване на въззивното решение контролираният съд се е позовал на заключението на допълнителната комплексна съдебно – психиатрична, психологична и химическа експертиза /КСППХЕ/, въпреки че при изготвянето на същото били допуснати нарушения на процесуалните правила. Експертизата била извършена от вещите лица, депозирали оспорваното от защитника заключение на СППЕ от досъдебното производство, като участвала С. З., а не определената от съда И. Н. Х.. Назначени били същите експерти, които са изготвили основната експертиза, въпреки че не са били запознати със заключението на химическата експертиза относно наличието на наркотични вещества. Не била уважена молбата на защитата за изискване на цялата документация от прегледа на подсъдимия в МБАЛ Шумен на 05.12.2016 г., извършен непосредствено след задържането му от д-р З. и д-р С.. Последните не били допуснати до разпит в качеството им на свидетели, въпреки искането на защитата. Вещите лица, изготвили КСППХЕ, кредитирали избирателно обясненията на подсъдимия, относно действията му след деянието, без те да са били проверени по установения процесуален ред. Експертите не обсъдили причината за липсата на спомени у подсъдимия за случилото се, като не коментирали различните видове амнезия - „ретроградна“, „селективна“, „генерализирана“ и „алкохолен амнестичен синдром“. Въззивният съд не съобразил в пълнота показанията на св. Х. относно цялостното поведение на подсъдимия по време на деянието и данните, които тя дала за психичното му състояние. Не били взети предвид и показанията на свидетелите И. и П. за неадекватното поведение на подсъдимия. Чрез така изложените доводи, всъщност се оспорва обосноваността на постановения съдебен акт, която не е от категорията на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК. Касационната инстанция като съд по правилното приложение на закона не може да установява нови фактически положения, различни от тези приети от въззивния съд и на тази база да оправдава подсъдимия, каквато е претенцията на касаторите. В правомощията на касационния съд е да провери дали контролираният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, изграждайки вътрешното си убеждение въз основа на пълен, задълбочен и обективен анализ на доказателствената съвкупност. При извършената проверка на обжалвания въззивен съдебен акт не се констатират допуснати нарушения на посочените правила. Контролираният съд е положил максимални усилия за изясняване на фактите от значение за разкриване на авторството на деянието, вменяемостта на подсъдимия, както и на всички елементи, характеризиращи деянието от обективна и субективна страна. В изпълнение на произтичащото от нормата на чл. 13, ал.1 от НПК задължение, въззивният съд е допуснал КСППХЕ, която да изясни какво е било въздействието на употребените алкохол / съобразно установеното от химическата експертиза количество/ и метамфетамини върху психичното състояние на подс. П. и могъл ли е същият да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Контролираният съд не е нарушил процесуалните правила, като е назначил същите експерти, изготвили основната СППЕ / т. І, л. 173 – л. 213 от ДП/ - д-р Г., д-р П. и психолога В.. Посочената експертиза е приета от първоинстанционния съд, като пред въззивния съдебен състав вещите лица са уточнили, че не са били запознати със заключението на химическата експертиза, изготвена на досъдебното производство. Именно това е наложило допускането на допълнителна експертиза с включването в състава на експертите специалист по токсикология – вещото лице С. З. - ръководител Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии в ВМА – МБАЛ - Варна. Последната е назначена от въззивния съд след като по предвидения процесуален ред са били заменени последователно първоначално определените вещи лица Х. / химик/ и проф. Д. Р. /съдебен лекар/. Не е имало основание въззивният съд да се съмнява в обективността и компетентността на вещите лица, изготвили КСППХЕ, с оглед притежаваните от тях медицински специалности, предвид естеството на поставените им задачи. Контролираният съд не е допуснал и нарушение на процесуалните правила като не е изискал документацията от прегледа на подсъдимия непосредствено след задържането му, извършен в МБАЛ – Шумен. На л. 10 от КСППХЕ / л. 112 от в.н.о.х.д. № 9/2018 г. на АС -Варна/ експертите подробно са посочили използваната от тях документация – писмо от МБАЛ- Шумен с изх. № 3619/05.11.2018 г.; лист за преглед на пациент П. Т. П. в КДБ/СО № 24403 и допълнителен лист към него; журнал от Спешно отделение от 05.12.2016 г., като са отразили в заключението си тяхното съдържание. Неприлагането на посочените документи по делото, както и недопускането до разпит на лекарите, които са ги изготвили след преглед на подсъдимия в МБАЛ – Шумен, не налага извода, че въззивният съд не е изяснил всички обстоятелства по делото. Именно в изпълнение на поставената от контролирания съд задача, изложените в медицинската документация констатации за състоянието на подсъдимия и неговото поведение след деянието, са били обект на обсъждане от експертите и не са останали извън тяхното внимание. Освен посочените документи, вещите лица са преценили и всички свидетелски показания, съдържащи данни за поведението на подсъдимия преди, по време и след деянието / показанията на свидетелите Г. Х., Х. Х., П. М., Р. Ш., А. и С./, както и документацията от проведените лечения на П. в ДПБ – [населено място] брод. Въз основа на цялостната преценка на посочените доказателствени източници и преките си наблюдения, получени при интервюто с подсъдимия, експертите са отговорили убедително и добре аргументирано на поставените им въпроси. В разрез с твърдението на защитата, че вещите лица не са взели предвид информацията, изведена от показанията на свидетелите за неадекватното поведение на подсъдимия, в заключението на КСППХЕ е прието, че П. по време на деянието е бил под въздействие на алкохол и матамфетамини, с превалиращо действие на последните. Експертите са определили степента на повлияване на метамфетамините като средна, изразила се в психомоторна възбуда, агресия по време на деянието, при задържането му от полицейските служители и при медицинския преглед. Отразили са, че при подсъдимия не са констатирани гърчове, кома или други органни увреждания, които да я определят като тежка. Въз основа на това са направили преценка, че поведението на подсъдимия не е психотично, като употребата на алкохол и метамфетамин са улеснили действията му, но не са засегнали съзнанието му. Експертите са обсъдили възможността по време на деянието подсъдимият да е имал халюцинации като са я отхвърлили с аргумента, че халюцинациите са трайни и ако е имало такива е трябвало да бъдат възприети от полицаите или медицинския персонал, а това не се е случило. Неоснователно е твърдението, че вещите лица произволно са приели факти като закупуването на баничка от подсъдимия и слизането му от четвъртия етаж през балкона на жилището на св. Х. – обстоятелства, които не били установени по определения процесуален ред. За начина по който подсъдимият е напуснал жилището на леля си са събрани достатъчно гласни доказателства - показанията на свидетелите Ш., С. и А.. Обясненията, които подсъдимият е дал относно действията си след деянието / като закупуването на баничка/ са обсъдени от експертите и посочени като илюстрация на извода, че при П. липсата на спомен е по-скоро декларативна и начин за самозащита, отколкото доказателство за амнезия като резултат на нарушение на мозъчната дейност на корово и подкорово ниво/ л. 28 от КСППХЕ/. Експертите са аргументирали становището си, че по време на деянието подсъдимият е имал съзнание и спомен за случилото се, поради което не е било нужно да обсъждат различните видове амнезия, като сочените от защитата. Всичко изложено е дало основание на контролирания съд да изгради изводите си относно вменяемостта на подсъдимия на посоченото експертно заключение, приемайки изцяло становището на вещите лица за това, че макар и под въздействието на алкохол и метамфетамини подс. П. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Несподеляеми са възраженията на защитата относно недоказаността на авторството на деянието. Показанията на св. Х. Х. в една част са производни гласни доказателства, тъй като възпроизвеждат информацията получена от нейната майка – св. М. С., относно началото на побоя, който подс. П. е нанесъл на св. Г. Х. в жилището им. По отношение на последвалите насилнически действия – скачането с крака върху главата на пострадалата и нанесените й ритници, св. Х. Х. възпроизвежда личните си възприятия. В тази им част показанията й са пряк доказателствен източник, който категорично оборва като несъстоятелна всяка една от версиите, предложени от защитата, за участие на трето лице /вкл. и св. И./ в осъществяване на престъпното посегателство. Изводите на контролирания съд в посочения смисъл са правилни и законосъобразни, основават се изцяло на приобщената по предвидения процесуален ред доказателствена съвкупност, поради което твърдението за допуснато нарушение при изграждане на вътрешното убеждение на решаващия съд е неоснователно. Настоящият съдебен състав не намира за основателно и възражението за допуснато нарушение на материалния закон, подкрепено с довода, че неправилно деянието било квалифицирано като опит за убийство, а не като тежка телесна повреда и че опитът е недовършен, поради доброволния отказ на подсъдимия. Разликата между опита за убийство и умишлено причинената тежка телесна повреда е в умисъла на дееца – да лиши от живот пострадалия или да засегне неговото здраве. За умисъла на дееца да лиши от живот жертвата си се съди по средствата, които е използвал, вида на оръжието, насоката и силата на нанесените удари, мястото на нараняването, уязвимостта на засегнатия орган, разстоянието от което посяга на пострадалия и др. /ТП на ПВС № 7 от 06.07.1987 г.; ППВС №14/30.09.1963 г./. Нанасянето на удари /с юмруци, с ритници, скачане с крака/ насочени изцяло към главата на пострадалата /част от тялото, където се намира човешкия мозък, контролиращ жизнените процеси/, в резултат на което на същата са причинени множество счупвания на почти всички лицеви кости, черепно – мозъчна травма, от която е изпаднала в кома, като се е наложило и поставянето й на изкуствена вентилация с трахеостома, причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, обективират умисъла на подсъдимия П. да лиши от живот своята майка. Основание за този извод дава и заключението на СМЕ, от което се установява, че силата и кинетичната енергия на множеството удари /според експертите най-малко 4-5 отделни удара и двустранно притискане на черепа и лицето/ е била много голяма, като при подобни по тежест, локализация и морфология травми може да настъпи смъртен изход, ако не се окаже навременна и адекватна висококвалифицирана медицинска помощ. Многобройността, силата, интензитета и насочеността на ударите нанесени на пострадалата налагат заключението, че целта на подсъдимия е била умъртвяване на последната, а не засягане на нейното здраве чрез причиняване на тежка телесна повреда, независимо от декларативното твърдение на същия, че не е желаел да убие майка си. При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав констатира, че въззивният съд неправилно е счел, че опитът за убийство е недовършен. При приетата от контролирания съд фактология, се установява, че с намесата си св. Х. Х., успявайки да избута подсъдимия, е предотвратила възможността той да продължи да нанася още тежки удари на пострадалата. Причинените й до този момент увреждания обаче, са от такова естество, че са могли да доведат до смъртта й. Следователно, опитът е довършен / по смисъла на чл.18, ал.1, пр.2 от НК/, тъй като подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като само поради чуждата намеса / на св. Х./ и оказаната й високоспециализирана медицинска помощ, не са настъпили предвидените от закона, целени и искани от дееца общественоопасни последици – смъртта на пострадалата. Независимо, че контролираната инстанция е характеризирала опита като недовършен, това не е довело до неправилно квалифициране на деянието, съответно до нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, поради което не се налага намесата на касационната инстанция чрез отмяна или изменяне на обжалваното въззивно решение. Изложеното обуславя и неоснователността на искането на защитата за определяне на санкция при условията на чл. 58, б. „а“ от НК. Предходните съдебни инстанции правилно са преценили, че деянието е останало във фазата на опита поради причини, стоящи извън поведението на подсъдимия, поради което същият не следва да бъде премиран с налагане на наказание съобразно чл. 58, б. „а“, вр. с чл. 55 от НК. Двукратният побой на пострадалата / в апартамента й и на стълбищната площадка/, многобройността на ударите, значителната сила и жестокост, с които са нанесени, чрез скачане с крака върху главата на св. Г. Х., разкриват висока степен на осъществяване на намерението на дееца да я умъртви, което с оглед разпоредбата на чл. 58, б. „а“ от НК, вр. с чл. 18, ал. 2 от НК, изключва възможността наказанието да бъде определено под най-ниския предвиден в чл. 116, ал.1 от НК размер на избраното от предходните инстанции наказание лишаване от свобода. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които на собствено основание да налагат корекция на определената санкция чрез приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. В подкрепа на твърдението за несправедливост на наложеното наказание жалбоподателите не сочат /извън възражението за недовършеност на опита/ смекчаващи отговорността обстоятелства, които да са останали извън вниманието и преценката на контролирания съд. Настоящият съдебен състав също не отчита такива, които да налагат уважаване на претенцията на касаторите за намаляване на размера на наложеното наказание. Предвид посочените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила, а жалбите на касаторите без уважение. Воден от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 227 от 20.12.2018 год., постановено по в.н.о.х.д. № 9/2018 год., по описа на Апелативен съд – Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.