Р Е Ш Е Н И Е   № 255        гр. София, 17.05.2010 година          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май  през две хиляди и десета година в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Камелия Маринова                                                                                                                                                                                                                                      Веселка Марева   при участието на секретаря  Теодора Иванова   като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева  гр. д.№ 410 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав, постановено на 15.07.2009г. по гр.д. № 2048/2008г., с което е обезсилено решение на Софийски районен съд, 33 състав, от 12.03.2008г. по гр.д. №12588/2007г. и вместо това е прекратено производството по исковата молба на Н. К. Н. с вх. № 1* от 14.05.2007г. срещу О. с. по земеделие и гори - П. с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Н. Т. С. за възстановяване на собствеността върху нива в землището на с. Г., м.”А” с площ от 2 дка. Жалбоподателят Н. Х. Н. поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ДВ бр.13/2007г./. Ответниците по жалбата О. с. „З” П. и С. о. не са изразили становище по жалбата. С определение № 327 от 31.03.2010г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК поради противоречие с практиката по приложението на чл. 33, ал.4 ГПК/отм./, съотв. чл. 60, ал.6 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение след проверка на заявените в жалбата основания за отмяна на въззивното решение, установи следното: За да обезсили решението на първоинстанционния съд и да прекрати производството по молбата на Н. К. Н. против О. с. Земеделие и гори – П. с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ Софийски градски съд е приел, че искът по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е предявен след изтичане на тримесечния срок, предвиден в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ДВ бр. 13/2007г./ Посочил е, че срокът изтича на 12.05.2007г., а исковата молба е предявена на 14.05.2007г. Въпросът за спазването на установения от закона преклузивен срок, който съставлява процесуална предпоставка за предявяване на иска, е решен от съда в противоречие с практиката по чл. 33, ал.4 ГПК/отм./ относно броенето на сроковете и по-конкретно относно спазването на срока когато той изтича в неприсъствен ден. Правилна и съответна на законовата разпоредба е практиката в О. № 485 от 30.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1856/2008 г., II г. о., Определение № 463 от 29.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2336/2008 г., III г. о., Определение № 49 от 2.02.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 47/2009 г., IV г. о., според която срокът, изтичащ в неприсъствен ден, не е пропуснат, ако съответното действие е извършено в следващия след него присъствен ден. Съобразното горното разрешение обжалваното решение се явява неправилно. Молбата на Н. К. Н. с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е подадена на 14.05.2007г. Последният ден на срока по §22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ., бр.13/2007г./, определен съгласно чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България и чл. 41 ЗНА, е бил 12.05.2007г., който е неприсъствен ден – събота. Следващият след него присъствен ден е 14.05.2007г. - понеделник когато е подадена исковата молба. Следователно, съгласно чл. 33, ал.4 ГПК/отм./, срокът е спазен. Поради изложеното обжалваното решение, с което претенцията е приета за недопустима поради неспазване на преклузивния срок за предявяването й, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК. Тъй като съдът е прекратил производството поради просрочие на молбата, без да се произнася по основателността й, то делото следва да бъде върнато за разглеждане по същество от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав, постановено на 15.07.2009г. по гр.д. № 2* по описа за 2008г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: