Р Е Ш Е Н И Е     № 162     София, 18.05. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА      Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 299 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на рудник „Т” с. Т., община Р., приподписана от юрисконсулт В. , срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 24. Х.2008г. по в.гр.д. № 663/2008г., с което е оставено в сила решението на РС Р. от 29.ІV.2008г. по гр.д. № 376/2007г., с което са уважени предявените от И. Г. К. от гр. С. срещу Р. „Т” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Касационната жалба съдържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се неправилно приложение на чл.190 ал.1 т.3 и на чл.189 ал.2 от КТ. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба И. Г. К. не е заявил становище пред настоящата инстанция. Касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е допуснато с определение № 699/06.VІІ.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по материалноправния въпрос „при наличие на три санкционирани дисциплинарни нарушения и незаличени по предвидения в закона ред наложени за тях дисциплинарни наказания налице ли е системност по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 от КТ относно четвъртото наложено дисциплинарно наказание със заповед, предмет на съдебния спор”. Според ВКС на РБ, състав на ІV ГО, отговорът на този въпрос е положителен. В чл.190 ал.1 т.3 от КТ е предвидена възможност за налагане на наказание “дисциплинарно уволнение” за системни нарушения на трудовата дисциплина. Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието “системни нарушения”. Такова е била дадена с разпоредбата на чл.7 от Общите правила за вътрешния трудов ред в предприятията /ОПВТРП/, приети с ПМС № 72/30. ХІІ.1986г., ДВ бр.11/1987г., по силата на чл.181 ал.4 от КТ в редакцията преди изменението на разпоредбата през 1992г. по ДВ бр.100/1992г. С изменението основанието на ОПВТРП е отменено, като е предвидено право на всеки работодател да издаде правила за вътрешния трудов ред, конкретизиращи правата и задълженията на страните по трудовите правоотношения и уреждащи организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Няма пречка те да определят и случаите, при които е налице системност на дисциплинарните нарушения. Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът /служителят/ е извършил три или повече нарушения. С оглед забраната по чл.189 ал.2 от КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл.197 или чл.198 от КТ. При три санкционирани нарушения с незаличени наказания последващите ги обуславят преценка за по-висока тяхна тежест, тъй като сочат на системно поведение на работника /служителя/ в разрез с вменените му от работодателя задължения във връзка с изпълнение на трудовите функции, и, респективно, за по-тежко дисциплинарно наказание. Хипотезата на чл.189 ал.2 от КТ би била налице само в случай, че за всички нарушения, в т.ч. и за последното, преди това вече са били наложени дисциплинарни наказания. По основателността на касационната жалба: За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че наложеното на ищеца наказание „дисциплинарно уволнение” със заповед № 173/15. ХІ.2007г. за системни нарушения на трудовата дисциплина е съобразено с изискването на чл.193 ал.1 от КТ, но при липса на основанието по чл.190 т.3 от КТ. Налице са три нарушения на трудовата дисциплина, извършени на 15.ІІ.2007г., на 27.ІХ.2007г. и на 17. Х.2007г., за които той е наказан и които не са заличени. Наложеното с атакуваната по настоящото дело заповед наказание е четвърто за 2007г. С издаването на обжалваната заповед работодателят не се е съобразил със забраната по чл.189 ал.2 от КТ за едно и също нарушение да се налага повече от едно наказание. Фактическият състав на чл.190 ал.1 т.3 от КТ предпоставя поне едно от нарушенията, обуславящи системност, да не е наказано, за да може при оценка на тежестта му като утежняващ признак да се вземат предвид и нарушенията, за които дисциплинарно наказание не е наложено. В разглеждания случай това не е така, тъй като всички нарушения са наказани с влезли в сила заповеди. Решението е неправилно с оглед на вече изложените при произнасянето по релевирания материалноправен въпрос съображения, които не следва да бъдат повтаряни. За нарушението, предмет на съдебна проверка по настоящото дело, четвърто по ред, наказание е наложено единствено с атакуваната заповед № 173/15. ХІ.2007г. Налице са били при това положение предпоставките на чл.190 ал.1 т.3 от КТ за характеризиране на това нарушение като системно с оглед и на обстоятелството, че наказанията за предишните три нарушения не са били заличени по чл.197 или чл.198 от КТ. Това не означава, че с тази заповед повторно по смисъла на чл.189 ал.2 от КТ са санкционирани и предишните три нарушения, а само, че те са се отразили на тежестта на последното нарушение. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Това налага разрешаване на спора по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, с преценка и на останалите доводи на ищеца за незаконност на уволнението. Неоснователен е доводът, че само наказанието за наложеното със заповед № 32/17.ІV.2007г. е влязло в сила, а за останалите две – по заповед № 151/18. Х.2007г. и по заповед № 162/06. ХІ.2007г. – сроковете по чл.358 ал.1 т.2 от КТ не са били изтекли към момента на наложеното с последната заповед, предмет на делото, дисциплинарно наказание. Този извод се налага с оглед на обстоятелството, че, както вече бе посочено, системност по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 от КТ има и при три или повече несанкционирани нарушения, и че по делото няма данни, а и твърдения на ищеца, наказанията по заповедите № 151 и № 162 да са отменени. Следва да се отбележи в тази връзка, че към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд - 26.ІІ.2008г. – твърдението на процесуалния представител на ищеца е, че все още не е изтекъл срока, в който ищецът има право да обжалва наложените му с тези заповеди наказания “предупреждение за уволнение”, което е необосновано с оглед връчването на заповедите съответно на 25. Х.2007г. и на 07. ХІ.2007г. При това положение и тъй като е неоснователен и доводът за несъобразяване на уволнението с изискването на чл.193 ал.1 от КТ се налага извод, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно, обуславящо неоснователност на предявените искове за отмяната му, за възстановяване на ищеца на работа и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа по чл.225 от КТ. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 пр.2 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. На основание чл.78 ал.3 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 524лв. разноски за всички инстанции. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Старозагорския окръжен съд, граждански състав, № 247 от 24. Х.2008г. по гр.д. № 663/2008г. и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. К. от гр. С. срещу МИНИ “М” ЕАД гр. Р. к. Р. “Т” с. Т. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението му със заповед № 173/15. ХІ.2007г., за възстановяването му на работа на длъжността “пазач – невъоръжена охрана в звено “Вторични суровини и охрана на атпадаща механизация” на рудник “Т” и за присъжгдане на 1414.43лв. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. ОСЪЖДА И. Г. К. от гр. С. да заплати на МИНИ “М” ЕАД гр. Р. к. Р. “Т” с. Т.. разноски. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: