О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                                                                        № 143                                            София 26.02.2010г.                                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                            ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                    СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря......................  и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 689 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Т. Т. в качеството му на ЕТ”Х” чрез процесуалния му представител адв. Г срещу определение № 1* от 25.09.09г.по в.гр.дело № 904/09г.на Пловдивския апелативен съд. С него е оставено в сила постановеното от Пловдивския окръжен съд по ч.гр.дело № 2159/09г.определение,с което е оставена без разглеждане изходяща от жалбоподателя молба да бъде определен срок за изпращане на изпълнително дело и постъпили по него жалби в Пловдивския окръжен съд за разглеждането им по същество и производството е прекратено. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушение на процесуалния закон . Съгласно чл.284 ал.3 т.1 от ГПК вр.с чл.278 ал.4 от ГПК към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Жалбоподателят счита,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,разрешаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.намира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса. По допустимостта на касационното обжалване настоящият състав приема следното: На обжалване пред ВКС по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК подлежат определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,но само когато са налице някои от предпоставките,визирани в чл.280 ал.1 от ГПК. Искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като с въззивното определение бил решен процесуалноправен въпрос,разрешаван противоречиво от съдилищата,е неоснователно. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата,когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалвания акт въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение или определение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм. ГПК. В случая жалбоподателят не е посочил и съответно представил влезли в сила съдебни актове,в които поставеният въпрос относно приложението на чл.255 от ГПК по отношение действията на ЧСИ да е разрешен по начин,различен от приетото с атакуваното определение. С новия ГПК въпросът за подаване на молба за определяне на срок при бавност се регламентира от разпоредбата на чл.255,която не възпроизвежда буквално текста на чл.217а от ГПК/отм./и доколкото липсва утвърдена практика по новата разпоредба се налага извод,че в процесния случай са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Разгледана по същество,частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение въззивният съд е приел недопустимост на молбата на жалбоподателя за определяне на срок по отношение на съдебния изпълнител за извършване на действия по администриране на подадена жалба до ПлОС по съображения,че нормата на чл.255 и сл.от ГПК касае единствено действия на съда,но не и тези на съдебните изпълнители. Определението е законосъобразно. Разпоредбата на чл.255 от ГПК е приложима при несвоевременно извършване на действие от съда. Съгласно чл.75 от Закона за частните съдебни изпълнители министърът на правосъдието чрез инспектората към него упражнява контрол върху дейността на всеки частен съдебен изпълнител по реда на Закона за съдебната власт. Правилата по глава ХІХ от ГПК за определяне на срок при бавност са неприложими в частното съдебно изпълнение. При защита на правата си жалбоподателят следва да има предвид,че за неправомерните си действия частният съдебен изпълнител носи и имуществена отговорност като отговаря за вредите,които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност – чл.74 от ЗЧСИ. В този смисъл подадената от жалбоподателя молба за бавност е недопустима и не подлежи на разглеждане по реда на чл.255 и сл.от ГПК. С оглед на изложеното настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 25.09.09г.,постановено по по ч.гр.дело № 904/09 г.на Пловдивския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.