Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  217   София,  27  юли  2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осми април .………………........... 2010 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Павлова ...............................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 138 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите В. И. , М. Г. и Р. А. против въззивна присъда № 14 от 20.01.10 год., постановена по ВНОХД № 239/09 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. С жалбата на първата се сочат всички касационни основания, а по жалбата на останалите – нарушение на закона и явна несправедливост на наказанията. И. иска да бъде оправдана или делото да се върне за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Г. и А. искат да се отмени присъдата и да бъдат оправдани на осн.чл. 354, ал.1, т.2 НПК. Касаторите не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. По делото е постъпило допълнение към жалбата на В. И. от нейната защита. Прокурорът счита, че при разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения, присъдата е законосъобразна, а наложените наказания са справедливи. Пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, изтъкнатите доводи, направените искания и становището на прокурора, намира следното: С присъда № 86 от 10.12.07 год. по НОХД № 1239/07 год. на РС – гр. С., потвърдена с решение № 25 от 22.07.08 год. по ВНОХД № 47/08 год. на ОС – гр. С., подсъдимите В. М. , В. И. , М. Г. и Р. А. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения, както следва: подсъдимата В. М. за две престъпление по чл. 311, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 НК; подсъдимата В. И. за две престъпление по чл. 311, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 и по чл. 311, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 НК; подсъдимата М. Г. – по чл. 311, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК и подсъдимата Р. А. – по чл. 331, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 НК. По искане на главния прокурор, направено по реда на гл. ХХХІІІ НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, е отменил по реда на възобновяването цитираното решение на окръжния съд, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд и е дал задължителни указания по приложението на материалния закон. С атакуваната присъда В. И. е призната за виновна в това, че 16.10.00 год. в село З., обл. Стара Загора, в съучастие с подсъдимата В. М. , като извършител, в качеството й на длъжностно лице – организатор на труда и касиер в „Булгаргаз” ЕАД гр. С., район Стара Загора, съставила в кръга на службата си официален документ – РКО № 2186/16.10.00 год., в който удостоверила неверни обстоятелства, за изплатени от касата на дружеството пари в размер на 23 715.00 лв. за аванс за м. октомври 2000 год., с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство, поради което и на осн. чл. 311, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК е осъдена на ЕДНА година лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Същата е призната за виновна и в това, че на 16.10.00 год. в с. З., обл. Стара Загора и с. Г. поляна, обл. Ямбол, в съучастие с подсъдимите В. М. и М. Г. , подбудила последната в качеството й на длъжностно лице – касиер на КС „Странджа”, поделение на „Булгаргаз” ЕАД – гр. С., район Стара Загора, да състави в кръга на службата си официален документ – ведомости за аванси за м. септември 2000 год. за сумата 5 150.00 лв. и за м. октомври 2000 год. – 4 450.00 лв., в които удостоверила неверни обстоятелства и изявления, с цел тези документи да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на осн. чл. 311, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 НК е осъдена на ДЕВЕТ месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал.1 НК е определено общо наказание в размер на ЕДНА година лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Подсъдимата М. Г. е призната за виновна в това, че на 16.10.00 год. в с. Г. поляна, обл. Ямбол, в съучастие с подсъдимите В. М. , В. И. и Р. А. , като извършител в качеството си на длъжностно лице – касиер на КС „Странджа”, поделение на „Булгаргаз” ЕАД – гр. С., район Стара Загора, съставила в кръга на службата си официални документи – ведомости за аванси за м. септември 2000 год. за 5 150.00 лв. и за м. октомври 2000 год. за 4450 лв., в които удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства, поради което и на осн. чл. 311, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК е осъдена на ДЕВЕТ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал.1 НК за срок от три години. Подсъдимата Р. А. е призната за виновна в това, че на същите дата и място, в съучастие с подсъдимата М. Г. , като помагач подпомогнала последната в качеството й на длъжностно лица – касиер на КС „Странджа”, поделение на „Булгаргаз” ЕАД – гр. С., район Стара Загора, да състави в кръга на службата си официални документи – ведомости за м. септември 2000 год. за 5 150.00 лв. и за м. октомври 2000 год. – 4 450.00 лв., в които удостоверила неверни обстоятелства, с чел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на сн. чл. 311, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 НК е осъдена на ШЕСТ месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Съдът се е произнесъл и по разноските. Конкретни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения се съдържат единствено в допълнението към касационната жалба, изготвено от защитата на подсъдимата В. И. Първият от тях е насочен към направеното възражение пред окръжния съд за липса на мотиви към първоинстанционната присъда, придружено с искане присъдата да бъде отменена и делото да се върне на районния съд. Възражението е лишено от правен смисъл, доколкото първоинстанционият съдебен акт е бил оправдателен, отменен е с въззивния акт, като е постановена осъдителна присъда спрямо касаторките. На второ място се изтъкват доводи, свързани с нередности по обвинителния акт. Последните не са съобразени с решение № 118 от 12.03.09 год. по КНОХД № 71/09 год. на ВКС, с което е отменено предходното решение на окръжния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В тази насока по силата на чл. 335, ал.1, т.1 НПК указанията на касационната инстанция са задължителни относно стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото, поради което въззивният съд не е имал правна възможност да върне делото на прокурора. От друга страна с ТР № 2 от 07.10.02 год. по н.д. № 2/02 год. ОСНК на ВКС е дал задължително тълкуване относно съдържанието на понятието „съществено процесуално нарушение на досъдебното производство”. Сочените нарушения не са от такава естество. Не може да се приеме за основателно и възражението, че решаващият съд не е отговорил на въпроса за разликата в отразените суми в РКО и изготвените ведомости за аванс за м.септември и м. октомври. Излагайки приетите за установени фактически обстоятелства, съдът изрично е посочил, че подсъдимите В. М. и В. И. предварително са знаели за липсите на парични средства в касата. За да прикрият липсите, на 16.10.00 год. В. И. , убедена от гл. счетоводител – В. М. , съставила инкриминирания разходен касов ордер № 2186/16.10.00 год. за раздаден аванс за сумата 23 175.00 лв. След това се обадили по телефона на касиер – счетоводителите на двете компресорни станции „Странджа” и „Лозенец” с указание да изготвят ведомости за раздаден аванс за месеците септември и октомври, които да изпратят в централата в Стара Загора. Подсъдимата М. Г. , подпомогната от подсъдимата Р. А. изготвели инкриминираните такава за септември за сумата 5 150.00 лв. и за октомври – 4 550.00 лв. Свидетелката П. П. от КС „Лозенец” отказала да изготви такива за сумата от 12 000.00 лв. В този смисъл както прокуратурата, така и съдът са инкриминирали съответно съставените документи – РКО и ведомостите, повдигайки обвинение, съответно осъждайки подсъдимите за документно престъпление, а не за престъпление по глава V от НК, по което има значение съответната сума. С цитираното решение на ВКС при предходното разглеждане на делото пред касационната инстанция са дадени задължителни указания по приложението на правото. Посечено е защо В. И. е длъжностно лице и може да бъде субект на престъплението по чл. 311 НК и какъв е характера на инкриминираните документи. Въззивният съд изцяло се е съобразил дадените указания, поради което не следва да се повтарят правните съображения в тази насока. Същото важи и за подсъдимата М. Г. , която е заемала длъжността касиер – счетоводител на КС „Странджа”, с. Г. поляна, обл. Ямбол. Като нарушение на закона по жалбата на Р. А. се сочи, че тя не може да бъде субект на престъплението по чл. 311, ал.1 НК, тъй като е заемала длъжността домакин. Нейната наказателна отговорност, обаче, е ангажирана по посочения текст като помагач на М. Г. , която е имала съответното длъжностно качество. За помагача такова качество не се изисква по силата на закона. А. е подписала част от работниците в инкриминираните ведомости, без същите да се получили аванс и без тя да е била упълномощена от същите, поради което законосъобразно е прието от окръжния съд, че е действала умишлено, а не непредпазливо. Съдът е отговорил и на възражението относно общността на умисъла между нея и подсъдимата Г. От друга страна обектът на защита по документните престъпление не изисква да е настъпила за фирмата имуществена вреда. В жалбите и на трите касаторки се сочи явната несправедливост на наложените им наказания като касационно основание. Доводи в този посока не са развити. Не се сочат смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са отчетени от решаващия съд или такива, които не са оценени правилно. Настоящата инстанция счита, че определените на подсъдимите наказания са справедливи и отговарят на целите по чл. 36 НК, поради което не следва да се коригират. По изложените съображения жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ и присъдата на Старозагорския окръжен съд следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 14 от 20.01.10 год., постановена по НОХД № 239/09 год. по описа на Старозагорския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................