Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 417 гр. София,  21.05.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  тринадесети май   , две хиляди и десета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   АНИ САРАЛИЕВА                                                     ЕМИЛ ТОМОВ  при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  1228/2009 година.     Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на „Търговски лига- Национален аптечен център”АД гр. С., срещу решение от №257 от 30.04.2009г по гр.дело № 61/2009г. на Плевенски окръжен съд , с което след отмяна на решение № 170 от 03.12.2008г по гр.д№3007/2008г. на Плевенски районен съд , по същество е уважен иск на основание 74 ал.4 от КТ и е обявена за недействителна съдържаща се в трудов договор клауза за неустойка в размер на пет брутни заплати ,ако след прекратяване на договора служителят постъпи на работа по трудови или граждански отношения в конкурентна фирма Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила , поради липсата на мотиви за приетото от съда накърняване на добрите прави или противоречие конкретна правна норма от закона. Изтъква се материална незаконосъобразност , предвид несъобразяване с чл. 20а от ЗЗД и неправилно интерпретиране на чл. 48 ал.3 от Конституцията .Съображения са развити в жалбата и в писмена защита на адв. И от САК . Ответницата по касационната жалба В. П. К. – М. оспорва оплакванията на касатора и моли съда да отхвърли жалбата . Съображения по същество са развити в писмена защита на пълномощника адв. С. Изтъква се развитието на конституционно закрепения принцип,всеки гражданин да избира свободно местоработата си. От друга страна трудовото право регламентира изчерпателно основанията и реда за търсене на имуществена отговорност, неустойката не е приложим институт . С определение №1257 от 19.10.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса нищожна ли и на какво основание клауза в трудов договор , с предмет задължение на служителя при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя ,независимо от правното основание за това , да не постъпва на работа по трудови или граждански отношения в конкурентна фирма за определен срок,като за неизпълнение на това задължение, се уговори санкционна неустойка. По изведения въпрос,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд ІІІ г.о приема следното : Санкционна клауза в трудов договор ,която поставя трудово-правната връзка в зависимост , или добавя към нея допълнителни уговорки с гражданско-правен характер ,чиито предмет е поведение и действия на работника след евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение, подлежи на установяване като недействителна при условията на чл. 74 ал.4 от КТ ,макар да не е свързана със съдържанието на самия трудовия договор ,неговия предмет или изпълнение за срока на действието му. Клауза , по силата на която се възлага гражданска отговорност на работника или служителя в случай , че след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя , същият не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, е нищожна поради противоречие със закона. Правото по чл. 48 ал. 3 от Конституция на РБ, всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа , не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа , предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд , скрепено с императивната норма на чл. 8 ал.4 от КТ, в доразвитие на изведения в цитираната конституционна норма принцип. Като е възприел гореизложеното разрешение по поставения материалноправен въпрос , Плевенски окръжен съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Касационната жалба е неоснователна в основания си довод ,че като е обявил оспорваната с иска по чл. 74 ал.4 от КТ клауза в трудовия договор за недействиетлна , въззивният съд е нарушил материалния закон . Ищцата В. П. е заявила с иск основанието по чл. 74 ал.4 от КТ във връзка с част от съдържанието на сключен между страните индивидуален трудов договор от 21.03.2005г , относно вписаните в чл. 4, т.1 , т.2 на същия клаузи, според които служителят се задължава при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя ,независимо от правното основание за това , да не постъпва на работа в трудови или граждански правоотношения в конкурентна фирма за срок от една година ,като е уговорена и неустойка за неизпълнение на това задължение Въззивният съд е приел тази уговорка да е в нарушение както на закона ,тъй като цели ограничаване на свободата на служителя да използва придобити при работодателя знания и умения в професията „медецински представител”за срок от една година след прекратяване на договора . Прието е на следващо място ,че уговаряне на подобни условия за предоставяне на работна сила противоречи и на добрите нрави . При тези решаващи съображения на въззивния съд, неоснователно е оплакването за противоречиви правни изводи и липса на мотиви в обжалваното решение , доколкото не било изрично изтъкнато коя правна норма се нарушава . Изводи на въззивния съд правилно са мотивирани с нарушаването на фундаментален правен принцип , който изключва ограничаването по договорен път от основни конституционно гарантирани права и свободи. Несъгласието с изложените от решаващия съд мотиви, не е довод за липсата им , нито касационно основание ,водещо до отмяна на решението . Действително, съображенията на въззивния съд за нищожност на спорната клауза поради противоречие с добрите нрави , са почерпани от трайно установеното в практиката на ВАС и решаващата дейност на КЗК разбиране относно недействителността на подобни клаузи , която административно-съдебна практика е формирана по прилагане на Закона за защита на конкуренцията , след изричната отмяна на чл. 15 ал.3 от ЗЗК(ДВ бр.39/1991г.,отм). От комулирането на двете основания за нищожност в решавашите мотиви на съда обаче не следва ,че изводът за наличие на недействиетлност е процесуално опорочен,както поддържа жалбоподателя . Изтъкването на основание по чл. 26 ал.1 от ЗЗД , предл. трето за нищожност поради накърняване на добрите нрави ще е от значение, ако в случая не се касаеше за клауза в трудов договор ,чието съдържание е в пряко противоречие с норми и принципи на трудовото право, т.е налице е нищожност поради противоречие със закона. Предвид гореизложеното, постановеното от Плевенски окръжен съд решение следва да бъде оставено в сила . С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноските на ответницата по жалбата за настоящата инстанция , установени в размер на 480 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   Оставя в сила решение от №257 от 30.04.2009г по гр.дело № 61/2009г. на Плевенски окръжен съд Осъжда „Търговски лига- Национален аптечен център”АД да заплати на В. П. К. – М. от гр. П. сумата 480 лева разноски по делото   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: