Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 99

гр. София, 13.06.2022 г.



Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр. дело № 4131/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от адв.Ц. С. Д. пълномощник на касаторите Б. Т. М., З. Б. М. и З. Б. М., с искане за изменение на постановеното по делото решение по чл.295 ГПК с № 60094 от 21.01.2022 г. в частта за разноските, като в полза на адв.Ц. Д. се присъди възнаграждение за всеки един от касаторите и за всеки едни от двата иска, по които е осъществявала защита, в минималните размери по чл.9, ал.2 от Наредба № 1 на ВАдвС, както и на касаторите да се присъдят 150 лв. разноски за държавна такса по сметка на ВКС, също и на касаторите-въззивници се присъдят и разноските за повторното въззивното производство, вкл. и тези по водене на касационното обжалване на първото въззивно решение. Намира, че за оказаната безплатна правна защита на три лица и по два иска, на адвоката се дължи поотделно възнаграждение по всеки иск и за всяка една от трите страни, които са сключили поотделно договор с адвоката.

Насрещната страна по молбата - ответниците по касация Ф. Т. М. и В. Т. П., чрез пълномощници адв.Д. П. и адв.Б. П., оспорва молбата с писмено становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК, с възраженията, че същата е недопустима поради липсата на обобщен списък по чл.80 ГПК пред касационната инстанция за претендираните разноски, поради липсата на искане за изменение на решението за разноските от самите касатори, а само такова искане от адвокат Д., и поради липсата на искане в настоящето касационно производство за възмездяване разноските и в предходното касационно производство. Евентуално, по същество намират молбата за неоснователна поради липсата на основание за оказване на касаторите на безплатна правна защита по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв защото не са материално затруднени лица, поради това, че ВКС е определил разноските за адвокат правилно и съобразно Наредба № 1 и оказаната защита общо на тримата касатори от един и същи адвокат, и поради липсата на направени разноски във въззивното производство по гр.д.№ 738/2019 г. на ОС-Велико Търново, чието решение е отменено от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, намира следното:

Молбата по чл.248 ГПК, видно от съдържанието й, има две искания: за разноските в настоящето касационно производство, и за тези при новото въззивно разглеждане на делото, вкл. и разноските за касационното обжалване на първото въззивно решение. По отношение разноските за настоящето касационно производство, същите се искат от адв.Д. –първо лично за нея за оказана безплатна правна защита на тримата касатори в настоящето касационно производство, и второ, за присъждане на тримата касатори на разноските за държавна такса, с оплакванията, че тези разноски са били неправилно определени с решението на ВКС по чл.290 ГПК.

Молбата е такава по чл. 248 ГПК за изменение на касационното решение в частта за разноските, тъй като е налице произнасяне по разноските с него по разноските. Подадена е от надлежна страна – от адв.Д. за нейно лично вземане като адвокат по чл.38, ал.2 Задв, и от нея като пълномощник на касаторите. Съгласно чл.6 ГПК, молбата по чл.248 ГПК очертава обхвата на произнасяне от касационния съд по нея, който обхват е по-тесен от искането по касационната жалба за възстановяване на разноските в производството изцяло съобразно изхода на спора, и така ограничава преценката само до разноските за повторното въззивно производство и тези по двете касационни производства.

В частта на молбата по искане за изменение на решението относно разноските за касационната инстанция по чл.295 ГПК по настоящето дело, молбата е недопустима. Нормата на чл. 80,изр.второ ГПК изисква като условие за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските представянето на списък на разноските най - късно до приключване на последното съдебно заседание. Както е разяснено в мотивите по т. 2 и т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство, като от това изискване за представяне на списък по чл. 80 ГПК, обуславящо надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението, не са изключени случаите, в които разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. От данните по делото е видно, че нито касаторите са представили пред касационната инстанция по настоящето производство списък на претендираните от тях при новото касационно разглеждане разноски, нито адв.Д. е представила списък или е направила искане в касационната жалба на нея да й се заплати възнаграждение от насрещната страна съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. Липсата на представен списък по смисъла на чл. 80 ГПК води до липса на процесуална възможност за произнасяне по чл. 248 ГПК и изменение на постановеното решение в частта за разноските за повторното производство пред касационната инстанция, и в тази част молбата следва да се остави без разглеждане като недопустима.

В частта по искането за изменение на решението относно разноските за повторното разглеждане на делото пред въззивния съд, молбата също е недопустима. В предходното въззивно производство по в.гр.д.№ 738/2019 г. на ОС-Велико Търново, което се явява повторно въззивно производство по чл.294 ГПК, от страна на молителите Б. Т. М., З. Б. М. и З. Б. М. - въззивници и ответници в производството, също не е бил представен списък по чл.80 ГПК за исканите от тях за възмездяване разноски в това повторно производство пред въззивния съд. Липсата на такъв списък за разноските в повторното въззивно производство, съгласно чл.80 ГПК и изложените по-горе мотиви, прави недопустимо искането им за изменение на касационното решение по чл.295 ГПК по настоящето касационно дело в частта за разноските, с присъждане и на такива за повторното въззивно производство, независимо от изхода на спора, разрешен с решението на ВКС по настоящето дело в полза на молителите- ответници в производството.

В частта по искането за изменение на решението по чл.295 ГПК относно разноските за касационно обжалване на първото въззивно решение- това по гр.д.№ 2151/2018 г. на ВКС, ГК, І г.о, молбата е допустима, тъй като касаторите са представили в това производство своевременно списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от книжата по делото и протокола от откритото съдебно заседание. Разпоредбите на ГПК, касаещи разноските в производството, не съдържат изискване при обжалване на решението страната да представя пред всяка следваща съдебна инстанция т. нар. „обобщен“ списък на разноските, включващ не само разноските пред инстанцията, пред която делото е висящо, и но и сторените такива в предходните инстанции, независимо, че за тях вече е представен списък. Подобно тълкуване би обезмислило изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК до приключване на делото в съответната инстанция, като основна функция на изискването за списък е да създаде яснота за съда и насрещната страна по делото за основанието и размера на претендираните за възмездяване разноски, които са били направени във връзка с делото за съответната инстанция. След като страната своевременно е представила списъка по чл.80 ГПК пред съдебната инстанция, в която те са направени, е налице валидно извършено процесуално действие, което запазва значението си и при пренасяне на делото пред по-горната инстанция, и което следва да съобрази. Ето защо нито при повторното въззивно производство по чл.294 ГПК, нито в настоящето повторно касационно производство по чл.295 ГПК касаторът- въззивник е имал задължението да представя т.нар. обобщен списък на разноските за всички инстанции.

С решението си по чл.295 ГПК в настоящето касационно производство, касационният съд е отменил въззивното решение № Р-415 от 10.08.2020 г. по в.гр.д.№ 738/2019 г. на ОС-Велико Търново, с което в правомощията си на въззивна инстанция, при повторно разглеждане на делото, е отменено първоинстанционното решение по гр.д.№ 185/2016 г. на РС-Свищов по отхвърлените положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, и са уважени същите, вместо което касационният съд е отхвърлил предявените от Ф. Т. М. и В. Т. П. срещу Б. Т. М., З. Б. М. и З. Б. М. положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК на две жилищни сгради и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт. Този окончателен изход на спора поражда правото на ответниците на разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК, когато такива са поискани. С решението си касационният съд е осъдил ответниците по касация и ищци в производството да заплатят на тримата ответници разноските само за настоящето касационно производство, но не и тези за първото касационно производство с оглед изхода на спора. Съдът следва да зачете представения в срока по чл.80 ГПК списък за разноските на касаторите в първото касационно производство по гр.д.№ 2151/2018 г. на ВКС, ГК, І г.о. в размер на общо 1890 лв., от които 1800 лв. за адвокатско възнаграждение и 90 лв. за държавна такса. Тези разноски следва да се възстановят на касаторите в пълен размер поради отсъствието на заявено пред касационната инстанция по гр.д.№ 2151/2018 г. на ВКС, ГК, І г.о. възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, решението по чл.295 ГПК с № 60094 от 21.01.2022 г. по настоящето гр.д. № 4131/2020 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о в частта за разноските, като в предпоследния (третия) абзац на диспозитива, след израза „разноски за касационната инстанция“ , се добавя израза „както и общо сумата 1890 лв. разноски за първото касационно производство по чл.293 ГПК по гр.д.№ 2151/2018 г. на ВКС, ГК, І г.о.“.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.80, изр.второ ГПК, молбата по чл.248 ГПК с вх.№ 1126/04.02.2022 г. на Б. Т. М., З. Б. М. и З. Б. М. чрез адв.Цв.Д. и тази на адв.Цв.Д., в частта за изменение на касационното решение по разноските за настоящето касационно производство по чл.295 ГПК по гр.д. № 4131/2020 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., и по разноските за повторното въззивно производство по чл.294 ГПК по в.гр.д.№ 738/2019 г. на ОС-Велико Търново.
Определението в тази част само подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в седмичен срок от връчването му на молителите.

Препис от определението да се изпрати на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: