1 Р Е Ш Е Н И Е № 154 София, 15.01.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1641 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С. А. С. обжалва решение № 96 от 15.4.2016 г. по в.т.д. 51 от 2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение № 782 от 26.10.2015 г. по т.д. 347/115 г., Окръжен съд – Варна и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска му срещу ЗД „Евроинс“ АД за заплащане на сумата от 52 000 лв остатък от застрахователно обезщетение, дължимо за настъпило на 19.03.2013 г. – застрахователно събитие – кражба на ППС – колесен товарач „Катерпилар 428 Е“ с посочен номер, по силата на застрахователна полица [ЕГН] от 21.3.2012 г., сумата 8 902,88 лв обезщетение за забава за периода 28.6.2013 г. до 4.3.2015 г. до окончателното изплащане на основание чл. 280, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Касационният жалбоподател изрично изтъква, че е налице влязло в сила съдебно решение между страните по гр.д. 18 359/13 г. В. , с което е уважен частичен иск на касатора срещу застрахователя за обезщетение по чл. 208 от КЗ за същото превозно средство. В касационната жалба излага съображения, че не е основателен отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение при липса на регистрация на пътно-транспортното средство. При издаване и подписване на полицата следва, че е приел превозното средство във вида, към този момент, без възражения. Счита, че е нарушена трайната практика на съда, че отказът да се изплаща обезщетение е последващо спрямо застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от договора изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитие и на вредите или към ограничаването им. Поведение преди сключване на договора било от значение за други права. С подписване на застрахователната полица застрахователят бил изразил съгласи да поеме носенето на риска въпреки наличието на такива факти и било недопустимо да ги релевира като основание за отказ от изпълнение на задължението за заплащане на обезщетение. Моли да се отмени решението и да му се заплати обезщетение, както и обезщетение за забава и съдебни и деловодни разноски. Ответникът ЗД „Евроинс“ АД оспорва касационната жалба. Изцяло поддържа изводите, направени от въззивния съд като се позовава на задължението на собственика на вещта да регистрира пътно-транспортното средство, обекта на договора за застраховка съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Колесният товарач бил подлежал на регистрация от компетентните държавни органи. В случая при Общите условия на „Мега каско“, съгласно сключения договор бил налице изключен риск, което било основание за освобождаване на застрахователя от отговорност. Сочи и други основания за отказ. Не бил представен за оглед обекта на застраховката. Нямало покрит риск по чл. 346, ал. 1 от НК, а само по чл. 195 от НК. Не били взети всички действия за предотвратяване и ограничаване възможността за настъпване на застрахователно събитие – едно от заключващите устройства на колесния товарач било неизправно и не работело. А съгласно чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.) застрахованият следвало да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество. Освен това не бил снабден със сигнално охранителни системи. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното : С определение № 48 от 07.02.2018 г. по тт.д. 1641/16 г., Върховният касационен съд на Р България, е допуснал до касационно обжалване решение по т.д. 51/2016г . по описа на Апелативен съд – В., с което след отмяна на решението на Окръжен съд – Варна, искът на С. А. С. срещу ЗД „Евроинс“ АД за заплащане на 52 000 лв обезщетение, дължимо за кражба на колесен товарач „Катерпилар 428 Е“, по силата на договор за застраховка, за който е издаден застрахователна полица от 21.3.2012 г., както и иска за обезщетение за забава за заплащане на главницата, са отхвърлени. Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „Ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право?“ С обжалваното въззивно решение Апелативен съд Варна е отхвърлил иска на С. А. С. за заплащане на сумата 52 000 лв, част от застрахователно обезщетение за връзка с настъпило застрахователно събитие от 19.03.2013 г. и 8 902,88 лв обезщетение за забава за периода 28.06.2013 г. до 04.03.2015 г. ведно със законна лихва за забава от предявяване на иска – 04.03.2015 г. до окончателното изплащане на основание чл. 208, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, както и разноски в размер на 5 932,23 лв. Въззивният съд е приел, че между страните е налице влязло в сила решение по т.д. 716/10 г. 1 ТО на ВКС, като относно поставения въпрос, въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска, но относно възраженията е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за право на задържане и за прихващане, а възраженията срещу съществуването на породеното право не се ползват със сила на пресъдено нещо. Такива биха могли да бъдат правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения. Съдът е приел, че с оглед решението по т.д. 716/10 г. е налице сключен застрахователен договор като е прието, че възражението, че договорът не е влязъл в сила е преклудирано, тъй като съществуването на провапораждащия факт се ползва със сила на пресъдено нещо. Прието е, че възражението за изключен риск не се ползва със сила на пресъдено нещо. При настъпило застрахователно събитие следвало да се разгледа възражението за липса на регистрация. Позовавайки се на разрешението, дадено от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 от ГПК по т.д. 4358/13 г. по описа на ВКС, при задължение за регистрация по чл. 11, ал. 1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника на ППС – предмет на имуществена застраховка и при въздигането в Общите условия на застрахователя на тази регистрация в условие на застрахователно обезщетение, според въззивния съд, застрахователят дължал заплащане на обезщетение при знанието и приемането на това обстоятелство от негова страна при сключване на договора. След като в Общите условия било въздигнато като условие за заплащане на обезщетение, регистрацията на превозното средство, то без налична регистрация можело да се откаже заплащане на обезщетение. Не следвало да намери приложение уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните. Застрахователният риск бил съществен елемент от застрахователното правоотношение. Изключените рискове били тези, за които застрахователят отнапред с обявяване на застрахования, заявявал че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Общите условия обвързвали клаузите застрахования, които следвало да покрият ясно и недвусмислено изключените рискове. При несъгласие за изключени рискове застрахованият нямал задължение да приеме тези условия. В случая е прието, че Общите и Специалните условия са неразделна част от застрахователния договор. В случая с клауза „Мега каско“ при Общите условия на „Комбинирана автомобилна застраховка“ и специални условия „Каско“ на автомобили се предвиждало, че не се покриват кражба или грабеж на нерегистрирано превозно средство. Застрахователят не бил поел задължение за заплащане на обезщетение и застрахованият не бил изпълнил задължението си за регистрация на МПС. Настъпването на кражба не пораждало задължение за застрахователно дружество да репарира причинените на собственика вреди след като в Общите условия рискът Кражба бил изключен от застрахователно покритие. По поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е прието Тълкувателно решение 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк.д. 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, с съгласно, което „След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуване на претендираното право, макар и заявено в частичен размер, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до уважаването му, е преклудирано. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното материално право.“ Предвид даденото задължително тълкуване относно нормата на чл. 298 от ГПК при предявен частичен иск, съдът е длъжен да приеме, че възраженията относно несъществуване на съдебно установеното право, макар и в частичен размер, се ползват със сила на пресъдено нещо относно спорното право. Правоизключващото възражение за липса на покрит риск и за неполагане на дължимата грижа в конкретния случай е преклудирано с решението, задължително между страните, с което между тя е признато в частичен размер съществуването на право на обезщетение, възникнало на основание сключения договор за застраховка на превозно средство „Катерпилар“ и проявения покрит риск – отнемане на застрахованото пътно-превозно средство.След като е признато възникването на правото на обезщетение и са отхвърлени възраженията срещу възникване на това право, а именно – отговорността за покрит риск и отсъствие на предпоставки по чл. 211 от КЗ (отм.), поради неполагане на дължимата грижа от застрахования, то е налице сила на пресъдено нещо по отношение на тези възражения. Застрахователят би могъл да направи възражения, които са правопогасяващи само за разликата до напълно предявения в новия исков процес на вземането, на различни основания от вече разгледаните от въззивния съд основания чрез формираните в предходния процес възражения, за да приеме в новия процес, че вземането на ищеца съществува. С решение № 3989 ОТ 23.07.2014 г. по гр.д. 18 359/13 Г., Районен съд Варна, удостоверено, че е влязло в законна сила на 10.12.2015 г. потвърдено от въззивния съд п т.д. 1748/14 г., Окръжен съд – Варна, е осъден ответникът „Евроинс“ АД да заплати на С. А. С. сумата от 11 000 лв частичен иск от предявени 68 000 лв – обезщетение за настъпило застрахователно събитие по договор № [ЕГН] от 21.3.2012 г. „Мега каско“ на МПС – колесен товарач „Катерпилар 428Е“, рама САТО428ЕЕSNL00699, което събитие се изразява в констатирана от застрахования на 19.03.2013 г. продажба на превозното средство ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска на 16.12.2013 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 208 от КЗ. Прието е валидно сключване на застрахователен договор по отношение на посоченото превозно средство, настъпване на застрахователен риск. За неоснователно е прието възражението за отказ да се плати застрахователно обезщетение поради липса на регистрация на превозното средство. Прието е, че регистрацията е свързана с индивидуализация на обекта. Но застраховката е приета за сключена преди регистрацията и поради това, че застрахователят е приел плащания по нея, то бил наясно със статута на застрахованата вещ. Прието е, че договорът е провел действие за тази вещ и при така покрития риск. Отхвърлено е възражението за необхващане на превозното средство от договора поради неизпълнение на задълженията на застрахования по охраняване на автомобила във връзка с липсата на имобилайзер и аларма, и е отхвърлено възражението за неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа от застрахования по отношение съхранение на застрахованата вещ. С оглед отговора на поставения правен въпрос във връзка със силата на пресъдено нещо, установена с влязло в сила съдебно решнеие относно част от съдебно предявеното вземане, даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение е постановено в противоречие на чл. 298 от ГПК. Въззивният съд е приел, че само възражение, което се включва в силата на пресъдено нещо, а именно възражение за право на задължение и възражение за прихващане, но не и останалите възражения. Както бе посочено съгласно посочената норма, така както е разяснена от Върховния касационен съд силата на пресъдено нещо обхваща и правоизключващите, правоунищожаващите и правопораждащите факти. В случая след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че отказът да се изплати застрахователно обезщетение е неоснователен, то правоизключващите възражения за липса на договор и за изключен риск, както и възражението за неизпълнение на съществени условия на договора, на основание чл. 211, т. 2 от КЗ отм. - за неполагане на дължимата грижа, са отхвърлени и върху тези възражения е формирана сила на пресъдено нещо. В следващия процес относно разликата до пълния размер на вземането е налице забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК, въззивният съд в нарушение на тази норма е разгледал отново възражението за изключен застрахователен риск и е достигнал до незаконосъобразен извод. Поради това и на основание чл. 281, т.3, пр. 2 от ГПК решението следва да се отмени. Не се налага извършването на следващи процесуални действия и поради това и на основание чл. 293 ще следва да се разгледа основателността на иска. Установява се от допълнителното заключение на вещото лице Д. В. В., депозирано пред първоинстанционния съд, че към 19.03.2013 г. – датата на застрахователното събитие багерът челен товарач е имал пазарна стойност 63 000 лв. С решението по частичния иск са присъдени 11 000 лв, именно на основание чл. 208 от КЗ. Следователно размерът на обезщетението по чл. 208 от КЗ отм. следва да се приеме, че е в размер на 52 000 лв. С оглед основателността на иска за главница и представените доказателства за отправяне на искане за заплащане на застрахователно обезщетение като всички релевантни документи за определяне и изплащане на обезщетението са били представени на 12.6.2013 г. Срокът за изплащането му е 15 дневен считано от представяне на документите, съгласно чл. 107, ал. 1 от КЗ (отм.) и започва да тече от 28.6.2013 г., както е формулирана и претенцията. С оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК при така установеното основание за заплащане на обезщетение за забава, на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД размерът се определя от съда с оглед размера на законната лихва, определен от Министерски съвет и размерът е 9784,83 лв, доколкото се претендира отмяна в частта относно 8 902,88 лв толкова следва да се присъди. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции съразмерно на уважената част от исковете. Предвид направените възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция следва да се приеме, че размер от 14 900 лв е прекомерен, с оглед цената на исковете. Делото няма особена правна и фактическа сложност и дължимото от насрещната страна възнаграждение следва дасе редуцира до размера на минималното възнаграждение с оглед чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдС до 2 800 лв. Заплатените адвокатски възнаграждения за въззивна и касационна инстанция не са несъразмерно високи и относно тях възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Сторените разноски, включени в списъците по чл. 80, след извършеното редуциране на адвокатското възнаграждение за първа инстанция са в бощ размер 12 668,42 лв. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът дължи разноски в размер на 12 487,58 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 96 от 15.04.2016 г. по т.д. 51/16 г. на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 782 по т.д. 347/15 г. по описа на Окръжен съд – Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. А. С., ЕГН [ЕГН] [населено място], [жк], ет. 2, ап. 9 сумата от 52 000 лв, на основание чл. 208 от КЗ отм, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск на 19.03.2013 г. колесен товарач „Катерпилар 428Е“, НОМЕР САТО428EESNL00699, на основание договор за застраховка № [ЕГН]/00 от 21.03.2012 г., ведно със законната лихва от ведно със законната лихва от 04.03.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забава за периода от 28.6.2013 г. до 04.03.2015 г. 8 902,88 лв върху посочената главница от 52 000 лв застрахователно обезщетение, както и направените разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК в размер на 12 487,58 лв. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: