Р
Е Ш Е Н И Е
№ 122
София,
24 март 2009година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 27 февруари две
хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА
ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА
ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря:Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора:Ат.Гебрев
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №83 по описа за 2009 година
Производството е за възобновяване на нохд. №32/2008 г. на Районен съд гр. П. образувано по искане на осъдените Е. Б. и Н. Л.
В съдебно заседание исканията ,в които са релевирани оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и алтернативно приложение на чл.78 А НК, се поддържа от осъдения Б. лично и от защитници.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира ,че нарушението на закона допуснато от първостепенния Съд е отстранено от въззивния такъв,поради което исканията на двамата осъдени са неоснователни.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 9.12.2008 г. постановено по внохд. №817/2008 г. на Окръжен съд гр. П. е изменена присъда по нохд. №32/2008 г. на Районен съд гр. П.,като под. Е. Б. е оправдан в частта с която е признат за виновен ,че е “и предполагал” престъпния произход на вещите . Наказанията на двамата подсъдими са намалени на по шест месеца лишаване от свобода и изпитателния срок на по три години.
С посочената присъда подсъдимия Е е признат за виновен в това ,че на 19.10.2007 г. в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага придобил 100 литра дизелово гориво на стойност 190 лв.,за които знаел и предполагал ,че са придобити от подсъдимия Л чрез престъпление ,поради което и на основание чл.215 ал.1 НК вр. с чл.54 ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,изтърпяването на което наказание на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от четири години.
Със същата присъда за виновен е признат и Н. Л. в това ,че на същата дата и място в качеството си на длъжностно лице присвоил 100 л. дизелово гориво на стойност 190 лв.,връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява,поради което и на основание чл.201 НК вр. с чл.54 ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години,изтърпяването на наказанието на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от четири години.
На основание чл.53 ал.1 б. А НК в полза на Държавата е отнет собствения на подсъдимия Б лек автомобил с дк №РА 95 04 АВ.
ПО ИСКАНИЯТА за възобновяване на осъдените Б. и Л. :
Доводите и на двамата ще бъдат разгледани заедно ,тъй като са в една посока.
На първо място възразява се по съставомерността на престъпленията за които и двамата са признати за виновни,по отношение на осъдения Л. , че не извършил престъпление по чл.201 НК ,тъй като установената по делото липса при него е в размер на 66 литра гориво на стойност 123,42 лв.,а по отношение на осъдения Б. , че престъплението по чл.215 ал.1 НК не е осъществено нито от обективна нито от субективна страна и че приложимия закон е този по чл.204 ал.1 НК,който води до освобождаване от наказателна отговорност с приложението на чл.78 А НК.
Доводите и на двамата осъдени са основателни.
По фактите инстанционните Съдилища са приели,че на икриминираната дата в гр. П. двамата подсъдими източили от камиона управляван от подсъдимия Л л. дизелово гориво на стойност 190 лв. собственост на “А” гр. П.,което преляли в пластмасови бутилки и натоварили в лекия автомобил на под. Бойнов.
При така установените факти закона ,който е следвало да бъде приложен е чл.204 б А НК вр. с чл.20 ал.2 НК за подсъдимия Л вр. с чл.20 ал.4 НК за под. Бойнов. В тази връзка няма как да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния Съд за липсата на предпоставките на чл.93т.9 НК мотивирани с “предварителна уговорка за точене на гориво,насочване на управляваните от тях МПС в район където никой не би ги видял,масово разпространената в региона порочна практика” и игнориране на обстоятелството ,че липсват вредни последици за собственика на горивото. Преквалификацията на деянието извършено от двамата осъдени ,води до преценка за приложението на чл.78 А НК ,което е в правомощията на въззивния Съд, на който делото следва да бъде върнато.
Без коментар следва да се остави наличието в диспозитива на присъдата на квалифициращи обстоятелства не съществуващи в чл.215 ал.1 НК/използване на МПС/ и “оправдателната част” на решението ,което е изключило една от формите на изпълнителното деяние по чл.215 ал.1 НК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение в нарушение на закона,а исканията за възобновяване основателни.
Ето защо и на основание чл.425 ал.1 т.1 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда по нохд. №32/2008 г. на Районен съд гр. П. и решение по внохд. №817/2008 г. на Окръжен съд гр. П.,като преквалифицира извършеното от осъдените Е. С. Б. и Н. Н. Л. по чл.204 б. а НК вр. с чл.20 ал.ІV НК за първия и вр. с чл.20 ал.2 НК за втория.
ОТМЕНЯВА решение по внохд. №817/2008 и изменената с него присъда по нохд. №32/2008 г. и връща делото за ново разглеждане на Окръжен съд гр. П. от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :