ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 736 София,16.11.2015г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 4083 по описа за 2015 година Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. и тримата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв.В. Н. срещу определение № 150 от 28.4.2015 г, постановено по гр.дело № 247/2015 г на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане от 16.2.2015 г на Районен съд-Велико Търново, постановено по гр.дело № 3976/13 г за връщане на подадената от тях въззивна жалба срещу решение № 990 от 11.11.2014 г по гр.дело № 3976/13 на Великотърновски районен съд. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което делото да бъде върнато на съда за произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса и администриране на подадената въззивна жалба. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК е поставен въпроса, уточнен от настоящия състав, съгласно правомощията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно : въпросът за освобождаване на страната от заплащане на държавна такса по въззивна жалба обуславящ ли е по отношение на задължението на страната за внасянето й. Ответникът по частната жалба М. Я. К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор и допълнение към него, депозирани чрез процесуалния им представител адв.В. К..Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът по частната жалба Д. А. Б. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.В. С..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.счита, че касационната жалба е неоснователна поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява следното : С решение № 990 от 11.11.2014 г, постановено по гр.дело № 3976/2013 г, Великотърновски районен съд, Първи състав е отхвърлил като неоснователни предявените от Н. И. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. против М. Я. К. и Д. А. Б. искове по чл.29 от ЗЗД за унищожаване на едностранна овластителна сделка, обективирана в пълномощно рег.№ 9418/17.10.2013 г и рег.№ 9419/17.10.2013 г на нотариус Г. С. по чл.42 ал.2 от ЗЗД за обявяване на недействителност на сделката, обективирана в нотариален акт № , т., рег.№ , н.д. г на нотариус Д. Д. при Великотърновски районен съд.Със същото решение съдът на основание чл.108 от ЗС е осъдил Н. И. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. за отстъпят собствеността и предадат на М. Я. К. владението върху недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място] на [улица], вх., ет., ап., с площ от 62, 33 кв.м, състоящ се от стая, дневна, кухня, дрешник, баня-тоалетна, коридор и две тераси., ведно с прилежащото на имота избено помещение № с площ от 8, 88 кв.м и съответните идеални части от правото на строеж в поземления имот. На 9.12.14 г Н., С. и Д. Б. са подали въззивна жалба вх.№ 25998 срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.108 от ЗС е уважен, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове по чл.29 и чл.42 от ЗЗД.С разпореждане от 10.12.14 г съдът е дал указания на жалбоподателите да внесат държавна такса в размер на 420, 96 лв и представят по делото документ за внасянето й в едноседмичен срок от връчване на съобщението.То е връчено на жалбоподателите на 12.12.2014 г, а на 19.12.2014 г същите са депозирали молба по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса.Към молбата са представени писмени доказателства, установяващи наличието на релевантни за производството по чл.83 ал.2 от ГПК обстоятелства.На същата дата-19.12.2014 г съдията е поставил върху молбата резолюция „делото да се изпрати на Великотърновски окръжен съд“. Срещу разпореждането от 10.12.2014 г, постановено от великотърновски районен съд, с което е определено за внесат държавна такса в размер на 420, 96 лв Б. са подали частна жалба, в която сочат, че не са доволни от така определения размер, тъй като не е определен съобразно представената по делото данъчна оценка.Подържат, че ако съдът бе съобразил размера на държавната такса с представената по делото данъчна оценка, то щеше да определи внасяне на 62 лв по-малко. С определение от 4.2.2015 г, постановено по гр.дело № 1236/14 г, Окръжен съд-Велико Търново е оставил без разглеждане подадената срещу разпореждането от 10.12.14 г частна жалба, като е приел, че същата е процесуално недопустима.Приел е, че липсва текст в процесуалния закон, който да даде възможност на страната по делото да обжалва определения от съда размер, който следва да бъде внесен по сметка на съда за разглеждане на жалбата.Със същото определение съдът е приел, че депозираната от жалбоподателите молба по чл.83 ал.2 от ГПК също се явява процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, тъй като по нея компетентен да се произнесе е първоинстанционния, а не въззивния съд.По тези съображения е разпоредил делото да се изпрати на Районен съд-Велико Търново. След връщане на делото, с разпореждане от 16.2.2015 г, РС-Велико Търново е приел, че в дадения от съд едноседмичен срок Б. не са внесли определената държавна такса от 420, 95 лв поради което е върнал въззивната им жалба като нередовна.Произнасяне по искането по чл.83 ал.2 от ГПК липсва, въпреки дадените в този смисъл задължителни указания на окръжния съд, които почиват на задължителните разпоредби на процесуалния закон. С определение № 150 от 28.4.2015 г постановено по гр.дело № 247/15 г, ОС-Велико Търново е потвърдил разпореждане от 16.2.2015 г, РС-Велико Търново като е приел, че в дадения от съда срок жалбоподателите не са изпълнили задължението си като не са внесли нито погрешно определения според тях от съда размер от 420, 95 лв, нито дължимия според тях размер, който е с 62 лв по-малко. Относно така поставения процесуален въпрос. Когато е сезиран с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да се произнесе по надлежен ред с акт, който подлежи на обжалване. Въпросът за освобождаването на страната от заплащане на държавна такса е обуславящ по отношение на задължението за внасянето й.Следователно съдът не може да пристъпи към връщане на жалбата на страната като нередовна поради невнасяне на държавна такса, ако преди това не се е произнесъл по искането по чл.83 ал.2 от ГПК. С оглед отговора на поставения въпрос и по основателността на касационната жалба, съдът намира следното : Обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол и същото подлежи на отмяна като неправилно.Делото трябва да се върне на Великотърновски районен съд, тъй като молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК който е компетентен да я разгледа. Проверката за редовност на частната жалба се прави от администриращия съд, а това включва и въпроса дали се дължи плащане на държавна такса. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 150 от 28.4.2015 г, постановено по гр.дело № 247/2015 г на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане от 16.2.2015 г на Районен съд-Велико Търново, постановено по гр.дело № 3976/13 г за връщане на подадената от Б. въззивна жалба срещу решение № 990 от 11.11.2014 г по гр.дело № 3976/13 на Великотърновски районен съд. ОТМЕНЯВА определение № 150 от 28.4.2015 г, постановено по гр.дело № 247/2015 г на Окръжен съд-Велико Търново. ИЗПРАЩА делото Великотърновски районен съд за произнасяне по искането на жалбоподателите по чл.83 ал.2 от ГПК за внасяне на държавна такса. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.