ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 357
София, 11. юни 2010 г.
Върховният
касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети юни
две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав
Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира
Харизанова
Марио
Първанов
като
разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 352 по описа за 2010
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 12.04.2010 г. по ч.гр.д. № 579/2010, с което е потвърдено определението на Софийския градски съд от 12.02.2010 по ч.гр.д. № 160/2010, с което е върната искова молба поради недопустимост на предявения иск.
Недоволна от определението е жалбоподателката Р. И. И. – П. , представлявана от адв. А, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правния интерес от установителния иск а собственост върху сграда, построена върху земя, лечна собственост на единия от съпрузите, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивнта инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е предявен иск за установяване, че построената по време на брака сграда върху на ответника е съпружеска имуществена общност. Този иск е недопустим, тъй като вещите, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос е съпружеска имуществена общност, като съвместният принос се предполага.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя съдържанието на обжалваното определение и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установя от представените решение на Върховния касационен съд.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
По същество правилно въззивният съд е приел, че наличието на презумпция за съвместен принос лишава истцата от правен интерес да предяви иск за установяване на съпружеската имуществена общност на вещ, придобита по време на брака на възмездно основание. Такъв иск е недопустим, ако документът за придобиване на собствеността, удостоверява възмездно придобивно основание и придобиването по време на брака. Тези предпоставки обаче не са налице по отношение на предявения от истцата иск.
Предявеният иск се основава на твърдението на истцата, че съпругът й е придобил преди брака дворно място с построената в него двуетажна жилищна сграда. По отношение на сградата по време на брака са извършени описаните в исковата молба строителномонтажни работи, в резултат на което е възникнала нова сграда, която е съпружеска имуществена общност. При тези обстоятелства няма място за презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК, тъй като нотариалните актове, на които истцата се позовава, удостоверяват придобиване от ответника преди брака. В този случай, за да обори презумпцията на чл. 92 ЗС, в тежест на истцата е да докаже, че е построена нова сграда, чийто груб строеж е завършен по време на брака.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върната на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд от 12.04.2010 г. по ч.гр.д. № 579/2010.
ОТМЕНЯ определението на Софийския апелативен съд от 12.04.2010 г. по ч.гр.д. № 579/2010.
Връща делото на Софийския градски съд за разглеждане на предявения установителен иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.