Р Е Ш Е Н И Е № 101 София, 07.06.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора СТЕЛИАНА АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 333 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите К. М. Д., Ц. П. М. и А. Н. Н. и на частния обвинител и граждански ищец П. Н. П. срещу решение № 7 от 15.01.2019 г. по внохд № 272/18 г. на Варненския апелативен съд. В жалбите на подсъдимите са развити оплаквания за допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона, а в жалбата на подс. Д.- и за явна несправедливост на наказанието. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец се прави оплакване за явна несправедливост на наказанията и на присъденото обезщетение. Основните искания са за връщане на делото за ново разглеждане, а на подс. Н.- алтернативно за преквалификация на деянието по чл. 124 ал.1 от НК. Подс. М. моли да бъде оправдан, тъй като изпълнявал заповеди на прекия си ръководител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 45/ 19.06.2017 г. по нохд № 279/ 2016 г., след проведено по общия ред първоинстанционно производство, Варненският окръжен съд признал подсъдимите А. Н., К. Д. и Ц. М. за виновни в извършване на престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 и т.11, вр. чл. 20 ал.2 от НК и ги осъдил съотв. на осемнадесет, шестнадесет и петнадесет години лишаване от свобода, като ги оправдал по обвинението по чл. 116 ал.1 т.2 и т.5 от НК. Осъдил всеки от подсъдимите да заплати на гражданския ищец П. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 хиляди лева, като отхвърлил гражданските претенции до пълния им размер от по 150 хиляди лева. По протест на прокурора и жалби на останалите страни е било образувано внохд № 366/ 17 г. С решение № 16/24.01.2018 г. Варненският апелативен съд отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. Повторното първоинстанционно производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. С присъда № 36/ 17.04.2018 г. по нохд № 91/18 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимите за виновни по чл. 116 ал.1 т.6 и т.11, вр. чл. 20 ал.2 от НК и на осн. чл. 58а от НК ги осъдил съотв. Н. на 11 г. и 4 м. лишаване от свобода, а Д. и М.- на по 10 години лишаване от свобода. Оправдал ги по обвинението по чл. 116 ал.1 т.2 и т.5 от НК. Осъдил подс. Н. да заплати обезщетение на П. П. в размер на 50 хиляди лева, а подсъдимите Д. и М.- да му заплатят обезщетения по 30 хиляди лева. При повторното въззивно производство, Варненският апелативен съд констатирал допуснатото от първата инстанция съществено процесуално нарушение, изразяващо се в незаконосъобразно провеждане на съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 335 ал.3 от НПК решил делото по същество. С решението, предмет на настоящото касационно производство, Варненският апелативен съд изменил присъдата като увеличил наказанията на подсъдимите, както следва: на подс. А. Н. на 17 години лишаване от свобода, на подс. К. Д. на 16 години лишаване от свобода и на подс. Ц. М. на 15 години лишаване от свобода. Увеличил и размера на присъдените обезщетения, дължими от подсъдимите Д. и М. от 30 хиляди на по 50 хиляди лева. Потвърдил присъдата в останалата й част. По жалбите на подсъдимите. Доводите за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила са лишени от фактическо основание. Не се констатира наличие на процесуално нарушение от категорията на абсолютните- делото да е решено от незаконен състав, както се твърди в жалбата на подс. К. Д.. С определение № 253/ 24.07.2017 г. въззивният съдебен състав- съдиите Я., Т. и Н. се е произнесъл по въпроси от кръга на тези по чл. 327 от НПК, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е допуснал преразпит на свидетелите и вещите лица. Съдебното заседание на 21.10.2018 г. е проведено от състав- съдиите Т., С. и Н., който също е преценил, че следва да проведе въззивно съдебно следствие и е провел такова в няколко съдебни заседания. Същият съдебен състав е постановил и атакуваното въззивно решение. Изложените обстоятелства обосновават извода, че във въззивното производство не е допуснато нарушение на принципа за неизменност на състав на съда. Независимо от персоналната промяна на един от членовете на въззивния състав, делото е разгледано и решено от съдебния състав, който е събирал доказателствата във въззивното съдебно следствие. Принципът за неизменност на състава изисква делото да бъде решено от този съдебен състав, който е събрал доказателствата, независимо от това дали те са допуснати от друг съдебен състав. В случая този принцип е спазен и въззивният съд не е реализирал процесуално нарушение от категорията на абсолютните. Изложените от касатора доводи за наличие на някакви различия в аргументация на двата съдебни състава, които са се произнесли по необходимостта от провеждане на въззивно съдебно следствие не отговарят на фактическото положение, тъй като и в двете съдебни определения са посочени сходни съображения- необходимост от провеждане на въззивно следствие за изясняване на фактите по делото. Доводите са и неотносими към релевираното оплакване, защото съдът, който решава делото по същество има суверенно право да преценява необходимостта от събиране на доказателства и тази преценка не се преклудира с постановяване на определението по реда на чл. 327 от НПК. В жалбите на тримата подсъдими са формулирани оплаквания за допуснати нарушения по чл. 14 от НПК, както и за наличие на съществен порок на съдебния акт- липса на мотиви. Посочено е, че съдът неправилно е приел за доказано авторството на извършеното деяние, като се е предоверил на „изфабрикуваните показания” на свидетелите М., Т. и В.С. и на манипулираните записи от охранителните камери. В жалбите касаторите сочат, че участието им в побоя не е изяснено правилно, тъй като по време на деянието подс. К. Д. разговарял с приятелката си по телефона, подс. Н. снимал с мобилния си телефон действията на останалите и не е удрял пострадалия, а подс. М. нанесъл само два удара и повече не е участвал. Всички изразяват възмущение, че техният пряк ръководител, св. М. не е подведен под отговорност, въпреки че също се е гаврил с пострадалия П.. Поради това се поддържа, че изводът за доказаност на обвинението не почива върху обективен и всестранен анализ на доказателствените източници, които са ценени едностранчиво и превратно. Въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, по своето съдържание възраженията се отнасят до обосноваността на въззивния акт, която не е самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а следи дали решаващата инстанция е формирала вътрешното си убеждение при спазване на процесуалните изисквания. За да постанови съдебния си акт Варненският апелативен съд е провел въззивно съдебно следствие, като е разпитал всички свидетели и вещи лица. Извършил е комплексен собствен анализ на доказателствените източници и е стигнал до извод за установеност на фактическите положения, възведени в обвинителния акт. Касационната инстанция не съзира пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които решаващият съд е формирал вътрешното си убеждение по фактите и приложимия закон. Няма основание да се счита, че произволно е отдаден приоритет на показанията на свидетелите за сметка на обясненията на подсъдимите, нито, че тези показания са недостоверни. Съдът внимателно е изследвал и анализирал съдържанието на приложените по делото видеозаписи от охранителните камери, които според заключението на техническата експертиза са автентични и не са манипулирани. Съпоставяйки записите от камерите с показанията на очевидците- св. С. и Т., съдът е направил констатация за достоверност на съобщеното от свидетелите и за безспорна установеност на авторството на деянието от страна на подсъдимите. Установил е, че всеки от тях е участвал в гаврите и побоя над пострадалия, като действията им са видни на кадрите от записите и разкриват както проявената агресия, така и изпитваното от подсъдимите удоволствие от страданията му. Заедно и поотделно те са нанесли множество- около 75 бр. удари със значителна сила в областта на торса, причинили на Н. П. тежката гръдна травма, довела до смъртта му след непродължителен период от време. Макар и да не е направил изричен анализ на обясненията на подсъдимите, дадени пред друг състав на съда и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 279 от НПК, от цялостното съдържание на мотивите се установява, че Варненският апелативен съд не ги кредитирал с доверие поради явното им противоречие с останалите доказателствени източници. Мотивите на въззивния съд съдържат анализ на доказателствата и в достатъчна степен разкриват на кои от тях се основават приетите факти, поради което касационният състав не възприема тезата, че съдебният акт страда от съществен порок- липса на мотиви. Липсват основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Въз основа на установените по предвидения процесуален ред фактически положения, Варненският апелативен съд правилно е приложил материалния закон, квалифицирайки деянието като убийство по чл. 116 ал.1 т.6 и т.11, вр. чл. 20 ал.2 от НК, извършено с евентуален умисъл. Изложил е подробни и убедителни аргументи за правните си изводи, които касационният състав споделя. Законосъобразен е изводът, че като са нанесли множество силни удари върху жизненоважна част от тялото на пострадалия / в областта на торса/ и са причинили изключително тежките увреждания- контузия на белите дробове, разкъсване на десния бял дроб с хемопневроторакс, кръвоизлив в гръдната кухина, счупване на 10 ребра двустранно с образуване на гръден капак, довел до остра дихателна недостатъчност и до съставомерния резултат подсъдимите са осъществили в съучастие умишлено убийство, а не непредпазливо такова, причинено чрез умишлено нанесена телесна повреда. Подробни, убедителни и съответстващи на фактите по делото и на съдебната практика са и съображенията на въззивния съд за наличието на квалифициращите признаци по т.6 пр.2 и 3 и т. 11 на чл. 116 от НК, както и за субективното отношение на касаторите към извършеното. Искането в жалбата на подс. А. Н. за преквалификация на деянието по чл. 124 от НК не може да бъде удовлетворено. В жалбите на подсъдимите Д. и М. не са развити конкретни възражения по правото, извън вече обсъдените за допуснати процесуални нарушения и неподкрепените с факти твърдения за изпълняване на заповеди от ръководителя им, св. М.. Липсват както основания, така и процесуална възможност за оправдаване на подсъдимите от ВКС. Неоснователно е оплакването в жалбата на подс. К. Д. за явна несправедливост на наложеното наказание. Видно е от мотивите на съдебния акт, че Варненският апелативен съд е изложил убедителни аргументи защо счита, че следва да избере най-леката алтернатива от предвидените в закона наказания, както и за липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат приложение на чл.55 от НК. Наказанието на подс. Д. е индивидуализирано в размер, близък до минимума на предвиденото в нормата на чл. 116 от НК и е съобразено с младата му възраст и с конкретния му принос в причиняването на съставомерния резултат. Не се констатира очевидно несъответствие на вида и размера на наказанието с обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 348 ал.1 т.5 от НПК. По жалбата на частния обвинител и граждански ищец. Жалбоподателят развива оплаквания за явна заниженост на наложените наказания и на присъдените обезщетения. Върховният касационен съд счита, че решаващият съд в достатъчна степен е оценил личностовите данни за подсъдимите, изводими от изготвените съдебно-психиатрични експертизи, както и всички обстоятелства, свързани с механизма на осъществяване на престъплението. Наказанията на всеки от дейците са съобразени със степента на индивидуалното им участие в общата престъпна дейност, с липсата на минали осъждания и младата им възраст. Не е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 от 3 от НПК. Справедливи по размер са и присъдените на ищеца обезщетения за неимуществени вреди. Доказателствата в подкрепа на близката връзка между пострадалия Н. П. и неговата майка, в чиито права след смъртта й е встъпил жалбоподателят, са взети предвид от съда при преценката за основателност на предявените искове за вреди. Касационният състав споделя решението, че обезщетенията от по 50 хиляди лева от всеки подсъдим задоволяват принципа за справедливост и възмездяват в достатъчна степен претърпените от ищеца болки и страдания. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/ 15.01.2019 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 272/2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: