Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * договор за изработка * забава на кредитора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50
гр. София, 20.05. 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
АННА БАЕВА

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1329/2018 година


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българска търговско - промишлена палата (Б.) - гр.София, срещу постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 335 от 08.02.2018 г. по в. гр. д. № 3886/2017 г. в частта, с която след частична отмяна на решение № 3236 от 11.05.2017 г. по гр. д. № 467/2015 г. на Софийски градски съд е осъдена Българска търговско - промишлена палата да заплати на К. И. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 137 126.51 лв. - възнаграждение за арбитриране на М. № 2/2007 г. и М. № 5/2007 г. по описа на Арбитражен съд /АС/ при Б., ведно със законната лихва 13.01.2015 г. до окончателното плащане, и на основание чл.86 ЗЗД сумата 42 068.15 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 13.01.2012 г. - 13.01.2015 г., заедно с разноски по чл.78, ал.1 ГПК за двете съдебни инстанции.
С определение № 15 от 09.01.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК в частта, с която е уважен искът с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 42 068.15 лв. с присъждане на разноски. В частта относно иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД и присъдените във връзка с него разноски решението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е приел, че началният момент на забавата, от който се дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД върху присъденото на ищеца възнаграждение, съвпада с момента на предаване на трудовия резултат по двете арбитражни дела. Излага доводи, че в момента на предаване на резултата вземането е станало изискуемо, но поради отсъствие на уговорен в договора и на предвиден в закона срок за плащане на възнаграждението изпадането му в забава с последиците по чл.86, ал.1 ЗЗД е било предпоставено от връчване на покана - аргумент от чл.84, ал.2 ЗЗД, каквато ищецът не е отправял до него преди завеждане на делото.
Ответникът по касация К. И. - гражданин на Швейцария, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени от процесуалния му представител в откритото съдебно заседание по делото и в писмено становище от 18.03.2019 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
С влязлата в сила част от решението по в. гр. д. № 3886/2017 г. на Софийски апелативен съд е осъдена Б. да заплати на основание чл.79, ал.1 ЗЗД на К. И. възнаграждение в размер на 137 126.51 лв. за участието му като арбитър по М. № 2/2007 г. и М. № 5/2007 г. на АС при Б. . В мотивите към решението е прието, че :
Ищецът К. И. е участвал като арбитър, заедно с П. Ж. и П. К., в образуваните пред АС при Б. международни арбитражни дела № 2/2007 г. и № 5/2007 г. със страни „Търговска лига - Национален аптечен център” АД и „А. ЮК” - Л., съотв. „А. АБ” - Швейцария. Сезирането на арбитражната институция е извършено на основание арбитражни споразумения в сключени от страните договори, предвиждащи възникналите от договорите спорове да се разгледат съгласно Правилника за помирение и арбитраж на Б. от трима арбитри, назначени по предвидения в правилника ред. Номинацията на К. И. за арбитър изхожда от една от страните в арбитражното производство и след изразено от него съгласие да участва в арбитрирането на делата срещу заплащане на възнаграждение съобразно „съответната тарифа на Арбитражния съд при Б.”, от страна на Б. му е възложено да поеме заедно с другите двама арбитри разглеждането на арбитражните дела, приключили с постановяване на арбитражни решения от 15.01.2010 г. Като последица от тези действия е възникнало правоотношение с характеристиките на договор за изработка, по силата на което ищецът - арбитър е приел да извърши работа по арбитриране на споровете, предмет на арбитражните дела, а арбитражната институция - ответник е поела задължение да заплати съответно възнаграждение за престирания резултат.
Ищецът е извършил възложената работа като е участвал с другите двама арбитри в разглеждането и решаването на арбитражните дела, приключили с постановяването на окончателни решения от 15.01.2010 г. Изпълнението на работата е прието от ответника с вписване на решенията в регистъра на Б. на 15.01.2010 г. За извършената работа ответникът е заплатил на ищеца възнаграждение в размер на 35 993 евро (в т. ч. 18 356 евро за участието в М. № 2/2007 г. и 17 637 евро за участието в М. № 5/2007 г.), изчислено по Тарифа за възнагражденията на арбитрите за международни и вътрешни арбитражни дела, подлежащи на разглеждане от АС към Б., в сила от 01.01.2009 г. След приключване на делата председателят на арбитражните състави П. Ж. отправил запитвания до секретариата на арбитражната институция относно начина на изчисляване на възнагражденията на арбитрите и поради възникнал спор за дължимото възнаграждение всеки от арбитрите предявил иск пред съда за изплащане на допълнителни възнаграждения. Възнаграждението, което Б. се е задължила да заплати на ищеца и на другите двама арбитри за участието в М. № 2/2007 г. и М. № 5/2007 г., е следвало да бъде определено съобразно правилата на публично оповестената Тарифа на Б. за арбитражните такси по международни дела от 13.01.2004 г., а не съобразно неприложимата в отношенията с арбитрите тарифа в сила от 01.01.2009 г. Изчислено съобразно тарифата от 13.01.2004 г., дължимото на ищеца възнаграждение възлиза на сумата 207 874.94 лв. От посочената сума ответникът е заплатил 70 396.20 лв. (левова равностойност на 35 993 евро) и дължи на ищеца още 137 126.51 лв., за които искът по чл.79, ал.1 ЗЗД е основателен.
За да уважи акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 42 068.15 лв. (предмет на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение), Софийски апелативен съд е приел, че в момента на предаване и приемане на извършената от ищеца работа, съвпадащ с вписване на арбитражните решения в регистъра на решенията на АС при Б. - 15.01.2010 г., е настъпил падежът на задължението за плащане на дължимото на арбитрите възнаграждение, като от този момент ответникът е в забава по отношение на неплатената част от възнаграждението с последиците по чл.86, ал.1 ЗЗД. При произнасяне по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД въззивният съд е съобразил противопоставеното от ответника с отговора по чл.131 ГПК възражение за погасителна давност. След преценка на фактите и доказателствата по делото съдът е приел, че възражението е основателно по отношение на обезщетението за забава, дължимо за периода 15.01.2010 г. - 12.01.2012 г., и е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата 137 126.51 лв. за периода 13.01.2012 г. - 12.01.2015 г. - 42 068.15 лв., а за останалата част е отхвърлил иска като погасен по давност.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с формирана по реда на чл.290 ГПК (в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) практика на ВКС по правния въпрос, обусловил частичното уважаване на иска с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД, за момента, в който възложителят по договор за изработка изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД върху неплатеното в срок възнаграждение на изпълнителя.
Според практиката в решение № 158/07.11.2013 г. по т. д. № 1128/2012 г. на ВКС, І т. о., и решение № 69 от 27.07.2015 г. по т. д. № 119/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., изискуемостта на вземането на изпълнителя по договор за изработка за възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД настъпва с предаване/приемане на извършената работа, но възложителят изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД върху неплатеното възнаграждение или част от него от момента на изтичане на срока за плащане - когато страните са уговорили срок, а при липса на уговорен срок - от момента на получаване на покана, съгласно чл.84 ЗЗД. Даденото разрешение е мотивирано със съображения, че разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД, задължаваща възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа, предвижда предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за плащане на възнаграждение, но не определя срок за изпълнението, поради което при липса на уговорен от страните срок намира приложение общото правило на чл.84, ал.2 ЗЗД - изпълнителят изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора; В отношенията между търговци ролята на покана може да изпълни и издадената от изпълнителя фактура за дължимото възнаграждение, която е получена и приета от възложителя.
Въззивното решение е постановено в отклонение от посочената практика на ВКС и е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл.84, ал.2 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че извършената от ищеца К. И. работа по повод участието му като арбитър в производствата по М. № 2/2007 г. и М. № 5/2007 г. по описа на АС при Б. е приета от ответника Б. на 15.01.2010 г. с вписване на постановените по арбитражните дела решения в регистъра на решенията на арбитражната институция. С влязлата в сила част на въззивното решение е установено между страните, че възникналото помежду им правоотношение е с характеристиките на договор за изработка. Поради това и предвид възприетите в практиката на ВКС разрешения, от момента на приемане на работата вземането на ищеца - изпълнител за възнаграждение е станало изискуемо, но противно на поддържаната в становището от 18.03.2019 г. теза, приемането на работата не е поставило началото на забавата на ответника - възложител с последиците по чл.86, ал.1 ЗЗД. Изпадането на възложителя в забава е обусловено от изтичане на уговорен от страните срок за изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение, а при липса на уговорен срок - от връчване на покана до възложителя за плащане на възнаграждението. В този смисъл е и произнасянето в решение № 235/09.01.2018 г. по т. д. № 726/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., което ищецът (ответник по касация) е интерпретирал некоректно в становището от 18.03.2019 г. с твърдение, че според обективираната в него практика ответникът - възложител е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД от деня, следващ приемането на работата - 16.01.2010 г. Останалите две решения на ВКС, цитирани в становището - решение № 84/30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г. и решение № 5/15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 г., не визират като начален момент на забавата на възложителя самото предаване и приемане на извършената по договор за изработка работа и не подкрепят защитната теза на ищеца за изпадане на ответника в забава от деня, следващ приемането на работата.
В хода на делото не е доказано между ищеца и ответника да е уговарян срок за плащане на възнаграждението, а и обстоятелствата, при които е възникнало правоотношението - чрез дистанционна размяна на волеизявления без уговорки за срока, са несъвместими с хипотезата на задължение, обвързано с предварително уговорен срок за изпълнение. Твърдението на ищеца в § 6 на становището от 18.03.2019 г., че в отношенията между арбитрите и арбитражната институция е имало уговорен срок, не кореспондира с нито едно доказателство по делото. При разглеждане на спора от инстанциите по същество ищецът не е навеждал твърдения и не е ангажирал доказателства за отправена от него покана до Б. за плащане на възнаграждение в размер на претендираната с главния иск разлика, надвишаваща възнаграждението, което ответникът е считал за дължимо и е изплатил доброволно след приемане на работата на 15.01.2010 г. Преценката на предпоставките, при които длъжникът изпада в забава с последиците по чл.86, ал.1 ЗЗД, е правна и отсъствието на възражение в отговора на исковата молба за липса на покана не лишава съда от правомощия да изследва дали ответникът е бил поканен да изпълни задължението си, след като забавата и основателността на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД са обусловени от връчване на покана. Позоваването от страна на ищеца на електронни писма от 11.02.2010 г. и 17.03.2010 г., изпратени от председателя на арбитражните състави П. Ж. до секретаря на Б. и до председателя на АС при Б. с искания за уточняване размера на дължимото възнаграждение за участие в арбитражните дела и за изплащане на допълнително възнаграждение, е неуместно. От текста на съобщенията не може да се направи извод, че при отравяне на исканията П. Ж. е действал не само от свое име, но и като пълномощник на другите двама арбитри, за да ги обвърже с действията си и ищецът К. И. да се ползва от отправената покана за плащане на допълнително възнаграждение (доколкото такава покана се съдържа в съобщенията). При липса на уговорен от страните срок и на получена от ответника покана за плащане на претендираното от ищеца допълнително възнаграждение следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на присъденото с влязлата в сила част на въззивното решение възнаграждение от 137 126.51 лв. с последиците по чл.86, ал.1 ЗЗД едва след предявяването на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Изводът на въззивния съд, че началото на забавата е поставено с приемане на работата на 15.01.2010 г., откогато ответникът дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, е незаконосъобразен и е довел до неправилност на въззивното решение. Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 13.01.2012 г. - 12.01.2015 г. (датата на постъпване на исковата молба в Софийски градски съд) e неоснователна, поради което искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 42 068.15 лв. подлежи на отхвърляне.
Неоснователни са доводите на ищеца, че ответникът - възложител е изпаднал в забава най-късно към 05.02.2010 г., когато е извършил частично плащане на дължимото възнаграждение и така е признал извънсъдебно основанието на своето задължение. Частичното плащане може да се разглежда като признание единствено за частта от възнаграждението, което ответникът е считал за дължима и е изплатил доброволно в деня, следващ вписването на арбитражните решения в регистъра на решенията на АС при Б.. Разликата от възнаграждението в размер на 137 126.51 лв., която е присъдена с влязлата в сила част от въззивното решение, е оспорвана от Б. като недължима и по време на делото, поради което по отношение на нея извършеното частично плащане е лишено от правни последици, релевантни за определяне на началния момент на забавата и за основателността на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част и спорът да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на предявения от К. И. против Б. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 42 068.15 лв.
В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Б. е осъдена да заплати на К. И. разноски по чл.78, ал.1 ГПК за разликата над сумите 10 507.19 лв. и 2 742.52 лв. (дължими от ответника за първоинстанционното и за въззивното производство, съразмерно на уважения с влязлата в сила част от решението иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД) до сумите 13 730.63 лв. и 3 583.88 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК К. И. следва да бъде осъден да заплати на Б. разноски за трите инстанции, съразмерно на отхвърлената в касационното производство част от иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, в размер на сумата 4 347.91 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 335 от 08.02.2018 г. по в. гр. д. № 3886/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 3236 от 11.05.2017 г. по гр. д. № 467/2015 г. на Софийски градски съд Българска търговско - промишлена палата е осъдена да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на К. И. сумата 42 068.15 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 13.01.2012 г. - 12.01.2015 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото за разликите над сумата 10 507.19 лв. до сумата 13 730.63 лв. - за първоинстанционното производство, и над сумата 2 742.52 лв. до сумата 3 583.88 лв. - за въззивното производство, вместо което постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. - гражданин на Швейцария с паспорт № Х. и адрес в Швейцария 1285 А. (Ж.), ул. „Рут де Сезедин” № 58, против Българска търговско - промишлена палата - гр. София, иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 42 068.15 лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане на възнаграждение в размер на 137 126.51 лв. за арбитриране на М. № 2/2007 г. и М. № 5/2007 г. по описа на Арбитражен съд при Б. за периода 13.01.2012 г. - 12.01.2015 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА К. И. - гражданин на Швейцария с паспорт № Х. и адрес в Швейцария 1285 А. (Ж.), ул. „Рут де Сезедин” № 58, да заплати на Българска търговско - промишлена палата - гр. София, сумата 4 347.91 лв. (четири хиляди триста четиридесет и седем лв. и деветдесет и една ст.) лв. - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :