6 Р Е Ш Е Н И Е №129 София, 11.11. 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 387/2017 година Производството е по чл. 47, ал.1 т.2 – т.4 ЗМТА. Образувано е по предявен иск от ЦИТРУС СЪРВИСИС ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Витоша, [улица], ет.3, ап.3А, чрез процесуален пълномощник, за отмяна на арбитражно решение от 07.07.2016 г., постановено по арб.дело № 005/2016 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата. С посоченото решение ЦИТРУС СЪРВИСИС ЕООД е осъдено да заплати на Ф. С. Н. сумата 23 470 лева, формирана като сбор от: 19 558 лв., съставляваща левова равностойност на платената от Ф. Н. продажна цена в размер на 10 000 евро по обявен за нищожен, със споразумение между страните, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и неустойка в размер на 3 912 лв./левова равностойност на 2 000 евро/ - за неизпълнение на задължението за заплащане/връщане на продажната цена. Ищцовото дружество поддържа, че представеното пред Арбитражния съд споразумение от 14.08.2014 г., съдържащо арбитражна клауза, не е подписано от неговия управител, нито от надлежен пълномощник, а отделно от това, споразумението е нищожно поради невъзможен предмет. Твърди се още, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България по см. на чл.47, ал.1, т.3 ЗМТА /в редакция към момента на депозиране на исковата молба – преди ЗИДГПК – ДВ бр.8/2017 г./, тъй като е уважен непредявен иск, а освен това, предметът на спора не подлежи на арбитраж. Ищецът поддържа и доводи за нарушено право на участие и защита в арбитражното производство, поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и на призовка за заседанието по арб.дело и на съобщение за арбитражното решение. В публично съдебно заседание на 14.10.2020 г. процесуалният пълномощник на ищеца счита, че са налице основания за отмяна на арбитражното решение, с акцент върху основанието по т.4 на чл.47, ал.1 ЗМТА – ненадлежно уведомяване за арбитражното производство, препятствало правото на участие и защита в това производство. Ответникът Ф. С. Н., гражданин на Руската Федерация, чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адвокат Г. С., поддържа мотивирани доводи за неоснователност на иска за отмяна на арбитражното решение. Твърди, че споразумението от 14.08.2014 г. е подписано от адв. А. П., в качеството й търговски пълномощник на дружеството, а за валидността на съдържащата се в него арбитражна клауза, не е необходимо изрично пълномощно. Изтъква, че посоченото споразумение има установителен характер в отношенията между страните по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.10.2013 г., но не прогласява за нищожен този договор. Твърди се неоснователност на иска за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.4 ГПК, т.к. редовността на уведомяването на дружеството за арбитражното производство е надлежно удостоверена от пощенски оператор и не е опровергана от събраните доказателства по настоящото дело. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение, приема следното: Искът за отмяна на арбитражното решение на първото поддържано от ищеца основание по чл.47, ал.1 т.2, предл.първо от ЗМТА, е неоснователен. За да обоснове собствената си компетентност, сезираният Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, [населено място], се е позовал на съдържащата се в чл.6 от споразумение между страните от 14.08.2014 г. клауза. Съгласно тази разпоредба, всички спорове, породени от това споразумение, или отнасящи се него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при „Европейска юридическа палата”, [населено място], съобразно правилата за ускорено разглеждане на спорове, предвидени в Правилника на АС. В титулната част на споразумението е отразено, че ЦИТРУС СЪРВИСИС ЕООД действа чрез пълномощника си адвокат А. С. П., /при отразена пълна индивидуализация на пълномощното от 11.07.2013 г./. Видно от представеното в настоящото производство заверено копие от цитираното пълномощно е, че адв.П. е била упълномощена от законния представител на ЦИТРУС СЪРВИСИС ЕООД да извършва отразените в него действия, свързани с обикновената дейност на търговското дружество, включително: да сключва, изменя и прекратява граждански, трудови и търговски договори, в т.ч. и предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти и да получава, в свои клиентски сметки, вноски от продажната цена по такива предварителни договори. Видно от съдържанието на пълномощното, което е с нотариална заверка на подписа на Д. И. – управител на дружеството, е че адвокат П. е упълномощена и за извършване на правни действия и за процесуално представителство на ЦИТРУС СЪРВИСИС ЕООД. Въз основа на съдържанието и формата на упълномощителната сделка, следва да се приеме, че уговорката, съдържаща се в чл.6 от споразумението от 14.08.2014 г., предвиждаща подведомственост на посочените спорове на АС при ЕЮП, е в обема на учредената от търговското дружество представителна власт на адвокат П.. За валидността на арбитражното споразумение, в качеството му на процесуален договор, е необходимо наличие на предварително писмено съгласие на страните /извън хипотезата на чл.7, ал.3 ЗМТА/, или на техни надлежни представители, за възлагане на конкретен арбитраж да разреши посочените в споразумението спорове, основани на/или произтичащи от договорно или извъндоговорно правоотношение. Предвид горното, материалноправният спор между страните, породен от преустановяване на облигационната връзка между тях, а именно, на предварителния договор за покупко-продажба на паркомясто в к.к. Слънчев бряг, в сутерена на сграда „В. Палас 2 – А. Палас”, с клаузи и на договор за изработка, е разгледан от Арбитражния съд, при наличие на абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща неговата компетентност. При произнасяне по иска за отмяна на арбитражното решение, не се дължи произнасяне относно: правната квалификация на споразумението и валидността му в частта, с която страните са се споразумели за прогласяване нищожността на предварителния договор поради невъзможен предмет – невъзможност да се прехвърли право на собственост върху процесното паркомясто, а само право на собственост върху ид.части от подземния паркинг на сградата, нито преценка на посоченото в т.3 от споразумението неизпълнение на конкретни задължения на продавача. Извън обхвата на настоящото производство е и преценката за законосъобразност и обоснованост на изведения от АС извод, че „с подписването на споразумението от 14.08.2014 г. страните се отказват от целения ефект и последиците на първоначалния договор, уреждат реституционните отношения помежду си, възникнали вследствие на плащането по нищожния договор и с клаузата за неустойка гарантират своевременното изпълнение на установеното задължение от неоснователно обогатилата се страна, за възстановяване на недължимо получената престация”. Искът за отмяна на арбитражното решение, основан на чл.47, ал.1 т.3 ЗМТА /в редакция преди ЗИДГПК – ДВ бр.8/2017 г./ е неоснователен, по следните съображения: Не би могло да се сподели твърдението в исковата молба, че разгледаният от АС при ЕЮП материалноправен спор е за вещни права, основано на доводи, че с предварителния договор се поема задължение за извършване на разпоредителна сделка, независимо от неговото облигационно действие. Посоченото твърдение не съответства на основанието на предявените пред АС искови претенции. Доводите на ищеца за нарушаване на диспозитивното начало в процеса и за уважаване на непредявен пред АС иск по чл.32 ЗЗД за нищожност на предварителния договор, не могат да бъдат възприети. Независимо от мотивите към атакуваното арбитражно решение, в частта им, в която арбитражният орган е изложил детайлни съображения във връзка с допустимостта да се сключи договор за покупко-продажба на обособени паркоместа, в диспозитива на арбитражното решение липсва произнасяне по такъв иск. Сезираният арбитражен съд се е произнесъл по заявените с исковата молба: реституционна претенция, като за настоящото производство е ирелевантна правилността на дадената в решението правна квалификация, и по иск за заплащане на договорена в споразумението неустойка. Поради това, арбитражното решение не подлежи на отмяна поради противоречие с основни принципи на правопорядъка в Република България. Искът за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА е основателен, поради следното: Видно от книжата по приложеното арбитражно дело е, че исковата молба, с приложенията, е изпратена на вписания в Търговския регистър /сега Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел/ адрес на управление на търговското дружество – ответник, такъв, какъвто е и понастоящем. Пратката с товарителница № 60305814453 е отразена със статут „неуспешна доставка”, което е видно от удостоверение от 18.07.2016 г., издадено от пощенски оператор СПИДИ АД. В приложените към удостоверението сведения за посочената пратка /проследяване на пратка/ са взаимно изключващи се, т.к. за неуспешната доставка е отразено, че „получателят отсъства”, поради което са поставени стикери, както и, че „няма такава фирма на адреса”, по данни на охраната. Доказателствената сила на тези удостоверявания следва да се счете за оборена, поради установените от свидетелката М. Г. обстоятелства, свързани с пропусквателния режим в сградата, където се намира офиса на ЦИТРУС СЪРВИСИС ЕООД, а и с доказаната категорична практика по връчване на пощенски пратки, адресирани до дружеството, а именно – на служители, в чиито функции е включено получаването на кореспонденцията и липсата на откази през релевантния период. Подобни взаимно изключващи се отбелязвания са отразени при посещения от куриер на СПИДИ АД - за връчване на препис от определение на АС от подготвително заседание на 20.06.2016 г. По делото липсват данни, сочещи, че дружеството е напуснало вписания в ТР адрес, на който се връчват съобщения и призовки, за да е приложима разпоредбата на чл.10, ал.5 от Правилника на АС при ЕЮП, аналогична на чл.50, ал.2 ГПК. Не са налице и данни за извършена фактическа промяна на адреса на управление на дейността на ЦИТРУС СЪРВИСИС ЕООД, което е потвърдено по категоричен начин от св. Г., без да е изпълнено задължението на търговеца за заявяване на подлежащи на вписване обстоятелства / чл.6 ЗТРРЮЛНЦ/. Липсата на такива данни сочи на извод за нередовно връчване и на преписа от постановеното арбитражно решение, предмет на предявения иск за неговата отмяна. Предвид горното и на основание чл.47, ал.1, т.4, предл.второ от ЗМТА арбитражното решение следва да се отмени, а делото да се върне на арбитражния съд за ново разглеждане – чл.49, предл.второ ЗМТА. При този изход на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 402 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА, арбитражно решение от 07.07.2016 г., постановено по арб.дело № 005/2016 г. по описа на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, като ВРЪЩА делото на същия Арбитражен съд за ново разглеждане. ОСЪЖДА Ф. С. Н. да заплати на ЦИТРУС СЪРВИСИС ЕООД сумата 3402 лв.-разноски за настоящото производство Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: