4 РЕШЕНИЕ № 27 София, 04.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1311/2012 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.т. 2 и 5 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: С решение №231/11.7.2012 г. по гр.д.№848/2011 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е отменил решение №72/21.3.2011 г. по гр.д.№424/2010 г. по описа на Великотърновския апелативен съд и е отнел в полза на Държавата по искане на К. от Н. А. Н., А. Г. Н. и А. В. Я., и тримата от [населено място] жилищна сграда на четири етажа, от които три жилищни и един с гаражи, цялата със застроена площ по одобрен архитектурен и строителен план *** кв.м, съставляващо парцел **-*** в кв.** по кадастралния план на Г. О. към 1990 г. Срещу влязлото в сила решение на Върховния касационен съд е подадена молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК от ответницата по исковата молба А. В. Я.. В молбата се твърди, че са налице предпоставки по чл.303, ал.1, т.5 ГПК – поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да участва в делото, като нито е била въобще представлявана по реда, предвиден в ГПК. Сочи също така, че дори и да се е явявала лично, пак с нищо не би допринесла юридически да изрази становището си по основателността на предявения иск. Застъпва се и становище, че дори и да е имала повереник, то той нищо не е извършил от нейно име и за нейна сметка. В обстоятелствената част на молбата за отмяна се акцентира на обстоятелството, че по делото липсва пълномощно, подписано от нея за адвокат или за синът й, като договор за правна помощ и пълномощно има само за снаха й А. Г. Н. на стр.336. Сочи се и основанието по чл.303, ал.1, т.2, предложение първо ГПК, изразяващо се в това, че подписът върху отговорът на исковата молба по чл.131 ГПК не е неин. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за Врачанския окръжен съд за ново разглеждане. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от молителката и процесуалния й представител на молителя – адв.П., която депозира и писмена защита. Ответникът по молбата за отмяна – К., посредством процесуалния си представител – инспектор-юрист М., оспорва молбата за отмяна и поддържа и изложеното в отговора по чл.306, ал.3, изречение второ ГПК. Ответниците по молбата за отмяна – Н. А. Н. и А. Г. Н., заемат становище за основателност на молбата за отмяна. Представителят на В. к. п. – прокурор С., оспорва молбата за отмяна и счита, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, становището на молителката и процесуалния й представител, писмената й защита, взе предвид отговора на ответника по молбата за отмяна К., становищата на процесуалните представители на молителя, останалите ответници по молбата, становището на представителя на прокуратурата и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл.305, т.т.2 и 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и неоснователна по следните съображения: За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. В конкретния случай молителката прави оплаквания, че е налице процесуално нарушение по първите две хипотези на посочената правна норма. От намиращото се в кориците на първоинстанционното дело пълномощно, серия А, №43902 /пореден №286А, в том втори от първоинстанционното дело/, се установява, че е налице редовно упълномощаване от 17.12.2008 г. на адвокат П. П. от Адвокатска колегия – В. Т., което съдържа имената и подписите на молителката и синът й Н. А. Н. – ответник в настоящото производство. Не е налице надлежно оттегляне на посоченото пълномощно. Останалите доводи, относно изготвянето на протоколите и отбелязванията в тях, не сочат на основание, визирано в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, при наличието на горепосоченото пълномощно. Молбата за отмяна е неоснователна и на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Посочената разпоредба, на която молителката също се позовава визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал.4 ГПК/отм./- сега чл.124, ал.4 ГПК. Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. В процесния случай доказателства за това не са представени, в случая по предложение първо. Пред вид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горните съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна на влязло в сила решение №231/11.7.2012 г. по гр.д.№848/2011 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, вх.№9347/08.10.2012 г., подадена от А. В. Я. от [населено място], област В.Т.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: