ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 83      гр. София, 13.02. 2009 год.             ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:            БОЙКА ТАШЕВА                                                                                  МИМИ ФУРНАДЖИЕВА                                                                                               като изслуша докладваното от съдията Б.ТАШЕВА                                    ч.гр.д. № 2414 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 278 ал. 1, във вр. с чл. 274 ал. 3, ГПК, образувано по частната касационна жалба на областен у. на област с административен център Р. срещу определение № 782 от 30. Х.2008 г. по ч.гр.д. № 362/2008 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията при И. районен съд № 17/30.ІХ.2008г. за вписване на А. за частна държавна собственост №/16.ІХ.2008г. на О. администрация на О. Р. поради не внесена от молителя държавна такса. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към жалбата се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – дължи ли се държавна такса от областната администрация за вписване на акт за частна държавна собственост, прилаган противоречиво от съдийте по вписванията и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл280 ал.1 т2 и т.3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт, тъй като релевираният в изложението съществен въпрос въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Разгледана по същество, обаче, частната касационна жалба е неоснователна, съображенията за което са следните: За да постанови атакуваният съдебен акт, въззивният съд е приел, че разпоредбите относно заплащането на държавна такса се отнасят до всички производства по ГПК, включително и по нотариалните. Приели е и че тъй като в случая се касае до вписване в регистъра при службата по вписванията на акт за частна държавна собственост, се дължи заплащането на държавна такса по силата на визираното в чл.84 т.1 от ГПК изключение. Внасянето на държавни такси за съдебните производства по граждански дела е необходимо за осъществяване на правораздавателната дейност в РБ и поради това то е възведено в правило. Изключенията от това правило са строго определени в закона – чл.84 от ГПК, но те касаят държавата, държавните учреждения и общините само по претенциите им относно публични държавни и общински вземания и права върху вещи, публична държавна и общинска собственост. По силата на чл.540 от ГПК предвидените в кодекса общи разпоредби, каквато е и тази на чл.84 т.1 в редакцията й след решение на КС на РБ № 3, публикувано в ДВ бр.63/08.VІІ.2008г., са приложими и за охранителните производства, включително нотариалните такива, каквото съгласно чл.569 т.5 от ГПК представлява и вписването на документи. Правилно при това положение въззивният съд е приел, че частният жалбоподател дължи държавна такса за вписването на акта за частна държавна собственост. Оплакванията на частния жалбоподател, основани на пар.1 от ЗИДГПК /ДВ бр.50/2008г./, обявен за противоконституционен с посоченото решение на КС на РБ, са в противоречие с разпоредбата на чл.84 т.1 от ГПК и поради това неоснователни. Не може да бъде аргумент в подкрепа на неговото разбиране и твърдението, че държавните такси по претенциите на държавата и на държавните учреждения се заплащат от държавния бюджет и постъпват пак в него чрез внасянето им по сметката на сезирания съд. То не е съобразено със структурата на публичните финанси, обоснована от предназначението им да обслужват различни и самостоятелни държавни органи и дейности /в този смисъл решение № 3 по к.д. № 3/2008г./. По изложените съображения частната касационна жалба е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 782 от 30. Х.2008г., постановено от Разградския окръжен съд по ч.гр.д. № 362/2008г. ПОТВЪРЖДАВА определението на Разградския окръжен съд № 782/30. Х.2008г. по ч.гр.д. № 362/2008г. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: