3 определение по ч.гр.д.№ 339 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 557 гр.София, 13.12.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска Теодора Гроздева като изслуша докладваното от съдия Т. ч.гр.д.№ 339 по описа за 2010 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на З. М. Е. срещу определение от 09.06.2010 г. на Шуменския окръжен съд, гражданско отделение по ч.гр.д.№ 342 от 2010 г., с което е оставена без уважение частна жалба на Е. срещу определение от 26.04.2010 г. на Шуменския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 466 от 2010 г. в частта по предявения от ищцата срещу С. С. М. иск. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В изложението към частната жалба жалбоподателката сочи, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /за допустимостта на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ срещу наследник и правоприемник на починал съсобственик на земеделската земя и по-конкретно затова дали прехвърлянето на съсобствен имот от починалия съсобственик и неговата смърт преклудират правото на останалите съсобственици да защитят правото си на собственост върху този имот/, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на Шуменския окръжен съд на 10.06.2010 г., а частната жалба е подадена по пощата на 17.06.2010 г. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая, настоящият състав на ВКС счита, че е налице посоченото от жалбоподателката основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Шуменския окръжен съд по ч.гр.д.№ 342 от 2010 г., тъй като от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е въпроса дали предявеният срещу наследник и правоприемник на починал съсобственик на земеделска земя иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим или този иск се преклудира със смъртта на починалия съсобственик: по този въпрос няма изрична правна норма, очевидно съществува неяснота и липсва изрично произнасяне в практиката на ВКС. Поради това касационното обжалване на определението на Шуменския окръжен съд следва да се допусне. По поставения по-горе процесуалноправен въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който по своя характер е установителен иск за собственост към минал момент, се предявява срещу живите наследници на общия на ищеца и на ответниците наследодател, за който ищецът твърди, че е бил собственик на земеделската земя към релевантния за този спор момент /момента на обобществяването й/ или срещу лицата, които оспорват правото на наследодателя на ищеца върху процесната земеделска земя към този минал момент, като заявяват права на свой пряк наследодател. Както изрично е прието и в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д.№ 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, ответниците по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ са обикновени и незадължителни другари по делото. Тоест, ищецът не е длъжен да насочва иска срещу всички наследници на бившия собственик на земеделската земя, а е допустимо искът да бъде предявен само срещу избрани от него наследници на това лице- например само срещу тези от тях, които оспорват заявеното от ищеца право на собственост на наследодателя му към момента на образуване на ТКЗС. Със смъртта на бившия собственик на земеделската земя или на неговите преки наследници не се преклудира правото на ищеца да предяви иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ срещу наследниците на починалия бивш собственик или срещу наследниците на неговите преки наследници. С оглед на приетото по-горе, постановеното от Шуменския окръжен съд определение, с което по същество е потвърдено определението на Шуменския районен съд за прекратяване на делото по отношение и на двамата посочени от ищцата ответници, е неправилно поради следното: Делото е прекратено преди да бъде отстранена нередовността на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум /в обстоятелствената част се излагат съображения за иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който е установителен иск за собственост към минал момент /момента на включването на процесните земеделски земи в ТКЗС/, а петитумът на исковата молба навежда на иск с правно основание чл.124 от ГПК, тоест установителен иск за собственост към настоящия момент. Едва след отстраняване на тази нередовност на исковата молба съдът е следвало да прецени дали искът срещу втория посочен в исковата молба ответник С. М. е допустим или не: 1. Ако ищцата З. М. Е. уточни, че предявява иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ срещу С. М. Р. /неин брат/ и С. С. М. /син на С. Р./ за установяване, че описана от ищцата в исковата й молба земеделска земя е била собственост към 1956 г. на общия на страните наследодател М. Р. М. /баща на ищцата и на ответника С. Р. и дядо на ответника С. М./, както е изложено в обстоятелствената част на исковата молба, прекратяването на делото срещу ответника С. М. би било неправилно: Действително, от удостоверения за наследници № 42 от 14.04.2009 г. на Община Х. и № 13 от 15.04.2010 г. на Община Х. е установено, че ответникът С. М. Р. е починал още преди завеждането на делото, като е оставил за свои наследници сина си С. С. М. и двете си дъщери И. С. Е. и Р. С. Х.. Както бе изложено по-горе, С. М. като наследник на дядо си М. Р. М. би бил легитимиран ответник по предявен от З. Е. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а останалите наследници на прекия наследник на М. М.- С. Р. /неговите две дъщери И. Е. и Р. Хюсеин/ не са задължителни, нито необходими другари на С. М. по това дело. Поради това смъртта на С. М. Р. преди завеждане на делото не би могла да бъде основание за прекратяване на това дело и по отношение на сина му С. С. М.. 2. Ако ищцата уточни, че предявява иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване, че към настоящия момент тя и починалият й брат С. Р. са собственици на по 1/2 ид.ч. от процесните земеделски земи по наследство от баща им М. Р. М. и искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалните актове, с който С. М. Р. е прехвърлил на сина си и втори ответник по делото С. С. М. тези земеделски земи, както е записано в петитума на исковата молба, определението за прекратяване на делото и по отношение на С. М. би било правилно- тъй като искът по чл.124 от ГПК, предявен срещу починало лице, е недопустим, а искането по чл.537, ал.2 от ГПК не представлява отделен иск, а последица от уважаването на основния иск за собственост и като такова не може да се разглежда самостоятелно, ако не е предявен иск за собственост. Съответно при прекратяване на иска за собственост като недопустим, недопустимо би се явило и искането по чл.537, ал.2 от ГПК. С оглед на гореизложеното, определението за прекратяване на делото по отношение на ответника С. М. е неправилно и като такова е следвало да бъде отменено. Като е потвърдил това неправилно определение на първоинстанционния съд, съставът на Шуменския окръжен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.06.2010 г. на Шуменския окръжен съд, гражданско отделение по ч.гр.д.№ 342 от 2010 г. ОТМЕНЯ определение от 09.06.2010 г. на Шуменския окръжен съд, гражданско отделение по ч.гр.д.№ 342 от 2010 г. и определение от 26.04.2010 г. на Шуменския районен съд по гр.д.№ 466 от 2010 г. В ЧАСТТА за прекратяване на делото по предявения от З. М. Е. срещу С. С. М. иск. ВРЪЩА делото на Шуменския районен съд за по-нататъшно разглеждане на делото или евентуално за прекратявяне на това дело след отстраняване на горепосочените нередовности на исковата молба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.