Ключови фрази
трето лице-помагач * Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * конституиране на страни


2



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 109

София, 28.02.2011 година


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 13/2011 година.



Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
[фирма],[населено място] е подало частна касационна жалба срещу определение от 4. 10. 2010 г. по гр. д. № 500/2010 г. на Апелативен съд – Варна, с приложено към нея изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ищецът по делото, Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност -[населено място], чрез Териториална дирекция[населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на КУИППД срещу няколко лица – физически и юридически, предявен на основание чл. 28, ал. 1 Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. В хода на първоинстанционното производство по делото пред Добричкия окръжен съд е подадена молба от [фирма],[населено място] за встъпване като трето лице – подпомагаща страна на част от ответниците, а именно, А. А., Т. А., „ Би Ей И.”, ООД и [фирма], всички от[населено място]. Молителят е заявил, че тези ответници са собственици на недвижими имоти, за които е предявен иска по чл. 28 ЗОПДИППД и които са предмет на договорни ипотеки за обезпечаване вземането на молителя по отпуснати от него кредити. Добричкият окръжен съд с определение от 19. 7. 2010 г. по гр. д. № 85/2010 г. е оставил без уважение искането за допускане на [фирма] като трето лице, помагач на ответниците. Определението е потвърдено от Апелативен съд – Варна с обжалваното определение от 4. 10. 2010 г. по гр. д. № 500/2010 г.. Въззивният съд е приел, че за допускане на жалбоподателя до участие в производството като трето лице, следва да са налице условията на чл. 29 ЗОПДИППД - да претендира самостоятелни права върху имотите и да е предявил съответния иск за своите права, каквито условия в случая не са налице.
Искането за допускане на касационно обжалване е заявено от жалбоподателя на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за допустимостта на участието на трета подпомагаща страна в производството по чл. 28 ЗОПДИППД. Посочено е, че това е съществен процесуалноправен въпрос и по него липсва съдебна практика, което налага изрично произнасяне на касационната инстанция.
Доводите на жалбоподателя за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са обосновани, тъй-като по поставения въпрос за участие на трето лице-помагач на ответниците по дело, образувано на основание чл. 28 ЗОПДИППД, няма данни за произнасяне от други съдебни състави и точното прилагане на закона изисква конкретно произнасяне по въпроса.
Този състав на касационния съд счита за правилно разрешението, дадено с обжалваното определение. Участието на трето лице в производството по предявен иск на основание чл. 28 ЗОПДИППД е допустимо и ограничено само за лице, което претендира самостоятелни права върху имуществото и е предявило съответния иск пред първата инстанция. Разпоредбата е специална и следва да се тълкува и прилага буквално, само за конкретно посочените условия. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че съгласно препращащата норма на § 2 Допълнителни разпоредби ЗОПДИППД се прилагат разпоредбите на ГПК и конкретно чл. 218 ГПК, който предвижда встъпване на трето лице за подпомагане на една от страните по делото. Препращането по § 2 има предвид случаите, които не са уредени от ЗОПДИППД, но случаят за участие на трето лице в производството по този закон е уреден с разпоредбата на чл. 29, която ограничава това участие до конкретно посочени условия. Извън тези условия, участието на трето лице е недопустимо и това следва от точното прилагане на закона, както правилно е действал въззивният съд. Обоснован е неговият извод и за липса на правен интерес на жалбоподателя за участие в производството, тъй-като правата му на ипотекарен кредитор за удовлетворяване от цената на ипотекираните имоти са гарантирани от закона, независимо в чия собственост се намират имотите – чл. 173, ал. 1 ЗЗД.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определението от 4. 10. 2010 г. по ч. гр. д. № 500/2010 . на Апелативен съд – Варна.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: