Р Е Ш Е Н И Е   N    229   София, 19.03.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети март…………………………… две хиляди и десета година в състав:                                                               Председател:ТАНЯ МИТОВА                                                                                       Членове:  АНИ САРАЛИЕВА                                                                                   ЕМИЛ ТОМОВ            секретаря.............Р. ИВАНОВА…………….……................................................ в присъствието на прокурора ................………………………....................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………. гр.дело N 3176/2008 година. Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на Д. Т. Н. от София с искане да се отмени влязлото в сила решение № 1* от 29.06.2007 година по гр.д. № 1304/2007 година на Пловдивския окръжен съд, с което е осъден да заплати на Е. Т. Д. от гр. П. сумата 19 815 лева, представляваща ½ част от сумата 39 703 лева, получена при продажбата на съсобствен апартамент. Поддържа, че окръжният съд в Пловдив е разгледал делото без участието му в процеса, като е приложил разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК/отм./ в разрез с изискванията на закона. По делото не са представени доказателства, че живее на посочения в призовката адрес, нито в призовката, оформена при отказ, е посочено лицето, което е отказало да я получи. Представя копие от лична карта с данни за постоянен адрес в София, кв. “М” 3, бл.370, вх.1, ап.53 на 9 етаж. Ответницата Е. Т. Д. от гр. П. оспорва молбата за отмяна по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание от пълномощника й - адв. К. Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл.305, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна поради следното: Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредиведи обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая молителят заявява, че съдът е допуснал нарушение на чл.47, ал.1 ГПК и това твърдение се оправдава от фактическа и правна страна. От данните по делото се установява, че решеното на първоинстанционния съд е постановено след провеждането на едно съдебно заседание. Призоваването на ответника, сега молител Д. Т. Н., е извършето на адрес София, ул. “Д”, бл. №122, вх. Г, ап.64. Призовката е оформена при отказ с отбелязване, че “пълнолетно лице от мъжки пол от същия апартамент не пожела да се представи и подпише”. Съобщението за изготвяне на съдебното решение отново е оформено при отказ с данни, че вратата “или не се отваря, или отваря мъж на средна възраст и отговаря, че лицето го няма. Представя се за служител на фирма “Е”. Оставям съобщение с телефони за връзка, лицето не се обажда”. При тези фактически данни следва да се приеме, съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.47, ал.1, хипотеза втора ГПК/отм./, според която “…ако призованият или домашните му откажат да приемат призовката, връчителят прави бележка за това в разписката”. На първо място съдът не се е уверил, че посоченият в исковата молба адрес е постоянен или временен адрес на призоваваното лице, че то живее на него и може да бъде намерено там или че това е седалище на негова фирма, съответно на фирма, в която работи. На второ място, за да приеме призовката за редовно връчена при отказ, съдът е трябвало да се увери, че в бележката към нея се съдържат данни, че отказът за получаването е направен от адресата - ”призоваваният или домашните му”. Такива данни по делото няма и изводът в тази насока е произволен. Това налага отмяна на първоинстанционното решение, с което е приключило разглеждането на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за да се обезпечи надлежното участие на страните в производството. По изложените съображения и на основание чл.307, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение № 1* от 29.06.2007 година по гр.д. № 1304/2007 година на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от началната му фаза.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.