5 Р Е Ш Е Н И Е №104 гр. София,25.07.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Петя Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2998 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. А., А. А. А., С. Р. А., Р. А. А. и С. А. А. срещу решение № 484 от 14.03.2013г. по гр.д. № 3742/2012г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решение от 14.08.2012г. по гр.д. № 13873/2010г. на Софийски градски съд, I-8 състав, в частта, с която предявените от касаторите при условията на частичност искове по чл.266, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над присъдените суми: по 30 000 лева за Р. А. А. и А. А. А., 35 000 лева за С. Р. А. и по 50 000 лева за Р. А. А. и С. А. А. до претендирания по всеки от исковете размер от 120 000 лева /при посочен размер на обезщетение на всеки от пострадалите лица от 200 000 лева/; както и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на застрахователното дружество - ответник разноски за въззивната инстанция. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите считат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД и неправилно е прието, че починалият при ПТП А. Р. А., техен син, съпруг и баща, е съпричинил с ½ вредоностния резултат. Молят да се отмени въззивното решение и да се осъди ответника да заплати разликите над присъдените суми до претендираната сума, ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от датата на увреждането - 19.07.2010г. до окончателното плащане, включително и пълния размер на направените разноски за трите инстанции. Ответникът, [фирма], твърди, че жалбата е неоснователна. Иска присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С определение № 106 / 12.02.2014г. по т.д. № 2998/ 2013г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „Как следва да се прилага принципът на справидливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливите по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на починалия при ПТП техен баща, съпруг и син възлизат по 100 000 лева за всяко дете, на 70 000 лева за съпругата и по 60 000 лева за всеки от родителите, като дължимите обезщетения са намалени с ½, поради прието съпричиняване от пострадалото лице на вредоностния резултат. При определянето на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е позовал на възрастта на починалия и пострадалите лица, социално-икономическото им положение, степента на родство, фактът, че са живели в едно домакинство и техните емоционални страдания. По отношение на малолетните деца е посочено, че те безвъзвратно са загубили баща си, с когото са живеели заедно. Спрямо съпругата на починалото лице е отчетено, че тя е млада, работи на минимално трудово възнаграждение и има подкрепата на родителите на покойния си съпруг. Според решаващия състав, емоционалните страдания на родителите на починалия също са интензивни, въпреки, че са имали отделно домакинство, с оглед близките отношения на привързаност и доверие. Според решаващия състав на апелативния съд, приносът по чл.51, ал.2 ЗЗД се изразява в непоставяне на предпазен колан, вследствие на което са причинени мозъчно-черепните травми, довели до смъртта на пътника в МПС при осъществяването на ПТП, и в създаване от пострадалия на опасност за живота му, качвайки се в автомобила при знанието, че шофьорът е употребил алкохол. Изводът е направен въз основа на приетото за установено, че починалият и шофьорът заедно са употребили алкохол преди качването в колата, както и че смъртта е причинена при управление на автомобила в нетрезво състояние -1,5 промила алкохол в кръвта. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Съгласно ППВС № 4/68г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на вредите. Това са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието „справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетението за неимуществени вреди, а според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. По основателността на касационната жалба: С оглед практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД в случай на смърт, касационната жалба е частично основателна. Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС, при нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, като доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция в отменената част. От показанията на свидетеля Я. И., личен лекар на лицата, се установява, че приживе починалият е бил в много близки отношения със своите родители, които са приели тежко смъртта му. Те са живеели в отстоящи само на 8 км две съседни села, като 34-ри годишният им син често ги е посещавал, помагал им е и се е грижил за тях. Спрямо съпругата и децата си, с които е живеел в едно домакинство, А. е бил грижовен съпруг и баща, осигуряващ и доходите за издръжка на семейството си в район, в който изключително трудно се намира работа, като след смъртта му семейството разчита основно на подаяния и дарения. След инцидента съпругата за една година отслабва с около 20 килограма, а по-голямото от двете деца /две и дванадесет годишни/, получава страхова невроза и почти всяка нощ се събужда от кошмари. При постановяване на обжалвания акт въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че по-голямото дете е претърпяло вследствие на смъртта на баща си тежък психически срив, довел до среднощни кошмари и страхова невроза, нито в достатъчна степен е отчетен факта, че двете деца завинаги са лишени и то от ранна детска възраст от моралната подкрепа и обич на своя баща. Игнорирана е и емоционалната тежест, понасяна от съпругата във връзка с финансовата несигурност на семейството след смъртта на мъжа й, което е принудено да се издържа от дарения, за което говори и фактът, че същата е отслабнала с 20 км. Недооценено е останало и обстоятелството, че родителите са разчитали на грижите и помощта на сина си, които с оглед близки им отношения, тежко са приели смъртта му. От изложеното е видно, че въззивната инстанция не е взела под внимание всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съответно в недостатъчна степен е съобразила значимостта им за размера на вредите, като неточно е приложила въведения от закона критерий за справедливост, вследствие на което дължимото на пострадалите лица обезщетение е занижено. Паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди към момента на увреждането от съпругата и всяко едно от децата, причинени от смъртта на техния съпруг, съответно баща, е в размер на 200 000 лева за всеки от тях, а по отношение на родителите – по 160 000 лева. При отчитане на приетия от въззивната инстанция ½ принос на пострадалия за настъпването на вредоностния резултат, по отношение на който въпрос не е допуснат касационния контрол, предвид на това, че даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, исковете по чл.226, ал.1 КЗ са основателни за по 100 000 лева за всяко от децата и съпругата, и по 80 000 лева - за всеки от родителите или присъденият размер на пострадалите лица следва да бъде завишен с по 50 000 лева за всяко дете, с 65 000 лева за съпругата и с по 50 000 лева за всеки родител, ведно със законната лихва за забава от датата на ПТП -19.07.2010г. до окончателното плащане, като се редуцира съответно и размера на присъдените в ползва на застрахователя разноски за въззивната инстанция. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът, [фирма], следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 21 200 лева за трите инстанции, изчислена върху допълнително уважената част от исковете, както и адвокатско възнаграждение по чл.36 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищците в размер на общо 8296,79 лева, изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, спрямо уважената част. На основание чл.78, ал.2 и ал.8 ГПК, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част, дължимо както следва: от Р. А. А. и С. А. А.- по 751,43 лева, от С. Р. А. - 724,71 лева, от Р. А. А. и А. А. А. - по 1435,56 лева. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 484 от 14.03.2013г. по гр.д. № 3742/2012г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решение от 14.08.2012г. по гр.д. № 13873/2010г. на Софийски градски съд, I-8 състав, в частта, с която предявените срещу [фирма] при условията на частичност искове по чл.266, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликите над 30 000 лева за Р. А. А. и А. А. А. до 80 000 лева за всеки от тях, над 35 000 лева за С. Р. А. до 100 000 лева и над 50 000 лева за Р. А. А. и С. А. А. до 100 000 лева за всеки от тях, както и за присъдените в полза на [фирма] за въззивната инстанция разноски - юрисконсулско възнаграждение, за разликата над 1000 лева до 2250 лева по отношение на Р. А. А. и А. А. А., за разликата от 537,50 лева до 2150 лева по отношение на С. Р. А. и за разликата от 528,57 лева до 1850 лева по отношение на Р. А. А. и С. А. А., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Р. А. А., ЕГН [ЕГН], и на С. А. А., ЕГН [ЕГН], на основание чл.226, ал.1 КЗ допълнително по 50 000 лева на всеки един от тях – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на ПТП -19.07.2010г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Р. А., ЕГН [ЕГН], на основание чл.226, ал.1 КЗ допълнително сумата от 65 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на ПТП -19.07.2010г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Р. А. А., ЕГН [ЕГН], и А. А. А., ЕГН [ЕГН], на основание чл.226, ал.1 КЗ допълнително по 50 000 лева на всеки един от тях – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на ПТП - 19.07.2010г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. П. П. С., ЕГН [ЕГН], САС, [населено място], [улица], вх. „А”, ет.3, офис 9, сумата от 8296,79 лева адвокатско възнаграждение по чл.36 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА. ОСЪЖДА Р. А. А., ЕГН [ЕГН], и на С. А. А., ЕГН [ЕГН], да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], по 751,43 лева –юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА С. Р. А., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], 724,71 лева –юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА Р. А. А., ЕГН [ЕГН], и А. А. А., ЕГН [ЕГН], да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], по 1435,56 лева –юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА, на основание 78, ал.6 ГПК, [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 21 200 лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 484 от 14.03.2013г. по гр.д. № 3742/2012г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на М. М. Ю., като трето лице - помагач на страната на ответника, [фирма]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.