5 Р Е Ш Е Н И Е № 29 С., 22.07.2011 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1059 по описа за 2010 год. Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на И. С. Н. от [населено място], за отмяна на основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила решение №320 от 30.04.2010г. по гр.д.№4174/2008г. на Върховен касационен съд, ІVг.о., с което след отмяна на решение от 16.06.2008г. по гр.д.№634/2006г. на Софийски окръжен съд, са уважени предявените от Ц. И. Й. и М. И. В. срещу Г. С. С., Х. М. С. и И. С. Н. искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД – нищожност на договорите като привидни и чл.108 от ЗС. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. С молбата са представени писмени доказателства, които молителят счита, че са нови доказателства от съществено значение за решаване на делото. Ответникът по молбата за отмяна Ц. И. Й. оспорва молбата за отмяна като недопустимо по иска за нищожност на договора за 04.03.1997г. и като неоснователна в останалата част, в която моли да бъде оставена без уважение. Ответникът по молбата за отмяна М. И. В. не взема становище. Г. С. С. и Х. М. С. считат молбата за отмяна за основателна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: С решение №320 от 30.04.2010г. по гр.д.№4174/2008г. на Върховен касационен съд, ІVг.о. след отмяна на решение от 16.06.2008г. по гр.д.№634/2006г. на Софийски окръжен съд, са уважени предявените от Ц. И. Й. и М. И. В. срещу Г. С. С., Х. М. С. и И. С. Н. установителни искове за обявяване нищожността на договорите за покупко-продажба на недвижим имот, сключени на 04.03.1997г. /между Ц. И. Й. и М. И. В. като продавачи и Г. С. С. като купувач/ и на 19.06.2001г. /между Г. С. С. и съпругата му Х. М. С. като продавачи и И. С. Н. като купувач/ като привидни, както и предявения против И. Н. иск за ревандикация на недвижимия имот, предмет на договорите. Съдът е приел, че привидността на договора от 04.03.1997г. произтича от съдържанието на договора от 01.03.1997г., от което е видно, че страните не са желали настъпването на последиците на покупко-продажбата, а са целели да постигнат обезпечаване на задължението на заемополучателя да върне заетата сума. По отношение на договора от 19.06.2001г. е прието, че волята на страните по договора е правото на собственост да се прехвърли на К. С. като обезпечение на задължението за връщане на заетата сума от В. и представлявано от него дружество, а след изпълнение на задължението по заема, собствеността да бъде прехвърлена обратно на заемателите. Прието е за установена освен симулация на сделката, наличие на симулация и относно страните по нея, като по отношение на продавача изводът е обоснован с извода за привидност на договора за покупко-продажба от 1997г. По иска за собственост е прието, че ищците са собственици на имота въз основа на нотариален акт от 1996г., а по отношение на ответника И. Н. е прието, че се явява привиден купувач по договор, който не поражда правни последици поради нищожността му, и владее имота, собственост на ищците без правно основание. Молителят не е страна по спора за валидността на договора за покупко-продажба от 04.03.1997г., нито решението по този спор има сила спрямо него, независимо, че не е бил страна по делото по този спор /чл.216, ал.2 от ГПК/. Отмяната по чл.303 от ГПК защитава страните по делото, докато отмяната по чл.304 от ГПК защитава третите лица – лицата, които не са взели участие в делото, защото не са били конституирани по надлежния ред като страна по делото. В разглежданият случай молителят не е посочен от ищеца в исковата молба като ответник по този иск, тъй като не е страна по сделката, която е атакувана с този иск. След като не е бил страна по делото по този иск молителят не е легитимиран да иска отмяна на посочените в чл.303 от ГПК основания на решението в тази част. Отмяна на влязлото в сила решение, съгласно чл.304 от ГПК, може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл.216, ал.2 от ГПК/. Последващият приобретател няма право на иск по делото за обявяване на нищожността на договора, сключен от неговия прехвърлител като участник в неделимо спорно правоотношение. Такива са страните по атакувания договор, но не и последващия приобретател, поради което той не е легитимиран да иска отмяна по чл.304 от ГПК на решението, с което е прогласена нищожността на договора на неговия праводател. Поради това той не може да иска отмяна на решението в тази част. Молителят се позовава на нови писмени доказателства – допълнително споразумение от 02.03.1997г. и договор от 04.03.1997г. Допълнителното споразумение от 02.03.1997г. е сключено между Г. С. и М. В. за това, че „в срок до 15.03.1997г. Г. В. се задължава да даде на М. В. още левовата равностойност на 5300долара; и за това, че тъй като общата сума надхвърля финансовите възможности на М. В. за погасяване на заема в посочения срок, настоящият договор да не се смята за договор за заем, а договор за покупко-продажба на посочения имот в [населено място]”. Върху допълнителното споразумение има отбелязване, че са получени на 15.03.1997г. 5300долара. Договорът от 04.03.1997г. е сключен между М. В., лично и като пълномощник на сестра си Ц. Й. за продажба на процесния имот в [населено място] на Г. С. за сумата 550 800лв., като е посочено, че с този договор се отменя договора от 01.03.1997г. и се обявява за невалиден. Неоснователен е доводът на ответницата по молбата за отмяна Ц. Й., че процесуалното бездействие на Г. С. да представи доказателствата имат значение и за И. Н. като негов необходим другар по иска за нищожност на договора за покупко-продажба от 2001г. Процесуалните действия на един от другарите, с които се изнасят или доказват общи факти, са от значение и спрямо другите другари, които не са извършили такива действия. Това не значи, че фактическите твърдения и доказателствени искания на един от другарите обвързват останалите. Всеки от тях можа да вземе самостоятелно отношение спрямо общите факти, като при противоречие намира приложение чл.217 от ГПК, за да се стигне до еднакво установяване на общите факти спрямо всички другари. Не се установява представените с молбата за отмяна доказателства да са били известни на молителя по време на висящността на процеса и той да е бил в състояние да ги включи в доказателствения материал пред инстанциите по същество. Молителят не е страна по договора и допълнителното споразумение и няма твърдения и данни те да са били в негово държане по време на делото в инстанциите по същество. Няма твърдения в инстанциите по съществото на спора и за обстоятелствата, за установяване на които се сочат доказателствата. Поради това не може да се приеме, че молителят не е ангажирал доказателствата поради неполагане дължимата грижа за добро водене на делото. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства, които са от значение за решаването на спора. В случая се сочат обстоятелства и доказателства за установяването им, които са нови. Те са от съществено значение за спора, доколкото симулацията на страните по втората сделка и активната легитимация на ищците по спора за собственост са приети за установени въз основа на извода за привидност на договора за покупко-продажба от 1997г. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде уважена. С оглед основанието за отмяна освен касационното решение следва да бъде отменено и въззивното решение и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане на делото, който ще съобрази новите доказателства, представляващи основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, в което производство насрещната страна може да оспори тяхната достоверност. Тя не се проверява в производството за отмяна, в което само от външна страна се преценява осъществяването на фактическия състав на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК с оглед на представените в подкрепа на молбата доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №320 от 30.04.2010г. по гр.д.№4174/2008г. на Върховен касационен съд, ІVг.о. и въззивно решение от 16.06.2008г. по гр.д.№634/2006г. на Софийски окръжен съд, в частта по исковете на Ц. И. Й. и М. И. В. срещу Г. С. С., Х. М. С. и И. С. Н. искове за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключени на 19.06.2001г. между Г. С. С. и съпругата му Х. М. С. като продавачи и И. С. Н. като купувач, като привиден и на предявения против И. Н. иск за ревандикация на недвижимия имот, предмет на договора, на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК по молба за отмяна от И. С. Н.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд в отменената част от фазата на събиране на новите доказателства - допълнително споразумение от 02.03.1997г. и договор от 04.03.1997г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на И. С. Н. в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: