О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 303                                          София 16.06.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юни две хиляди и десета година в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова                                                           Илияна Папазова                                                                                                                                        разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева дело № 327/2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 24, ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/. Образувано е по частна жалба на М. К. М. като управител на „С” Е. гр. В. Т. , приподписана от юрисконсулт Д. Г. Ц. , срещу определението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 172 от 26.04.2010г., постановено по ч.гр.д. № 223/2010г., с което е потвърдено определението на Великотърновския окръжен съд, № 163 от 19.03.2010г. по гр.д. № 3/2010г. в обжалваната от „С” Е. част относно допуснато обезпечаване на бъдещи искове по чл. 28 ЗОПДИППД срещу дружеството. Ответникът К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност /КУИППД/ гр. В. Т. в представения писмен отговор моли частната жалба да се остави без уважение. Ответниците Г. М. М. и К. М. М. в представените писмени отговори изразяват становище за основателност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение Великотърновският апелативен съд е потвърдил определението на Великотърновския окръжен съд в обжалваната пред въззивния съд от „С” Е. част относно допуснато обезпечаване на бъдещи искове по чл. 28 ЗОПДИППД срещу дружеството. Приел е, че за допускане на обезпечение на иска по чл. 28 ЗОПДИППД срещу дружеството е достатъчно, че срещу неговия управител и едноличен собственик е повдигнато обвинение за престъпление, което попада в обсега на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД. Не е необходимо у. на причинна връзка между престъплението, за което е привлечен да отговаря Мл. М. , и придобитото от дружеството имущество. Съдът е намерил за неоснователен и довода, че част от възбраненото и. е придобито извън периода на дейността, за която е повдигнато обвинение. Приел е, че предмет на отнемане може да бъде и и. , придобито преди или след извършване на съответната престъпна дейност, щом не са установени законни източници на средствата за придобиването му. Относно иззетата от касата на дружеството сума 208 018 лв. съдът е приел, че при изземването на сумата както Мл. М. , така и счетоводителя Г. Х. не са възразили, че сумата не е на „С” ЕООД. Относно банковите сметки на дружеството в „Р” и „П” въззивният съд е приел, че налагането на запор е наложително за да се предотврати разпореждане с и. на дружеството. Срещу така постановеното определение частният жалбоподател навеждат доводи, че е обжалвал изцяло първоинстанционното определение, а не само в разгледаната от въззивния съд част; че проверката следва да се съобрази с периода на престъпната дейност; че следва да се установи причинна връзка между престъплението и придобитото и. за периода на извършването му; че наложените запори на банкови сметки препятстват дейността на дружеството. Определението е законосъобразно. Правилно въззивният съд е извършил контрол на първоинстанционното определение само в обжалваната от „С” Е. част. В частната жалба до въззивния съд е направено изрично искане определението на Великотърновския окръжен съд да се отмени частично по отношение на придобитото извън проверявания с ДП № 33/2009г. на ОСО на ВТОП период и. , по отношение на запорираната парична сума от 208 018, 46 лв. и по отношение на банкови сметки на дружеството. Липсва изявление, че това искане е алтернативно заявено, в каквато насока са развити твърдения в частната касационна жалба. Правилно въззивният съд не е възприел доводите на жалбоподателя, че възбрана следва да се наложи само върху имуществото, придобито през периода за който е повдигнато обвинение. Започналото наказателно преследване за престъпление, включено в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, е само предпоставка за започване на производството по този закон. Не е необходимо да се търси причинна връзка между придобитото и. и престъпната дейност, тъй като посочената по-горе разпоредба предпоставя производството от наличието на повдигнато обвинение и на и. на значителна стойност, за което не се установяват законни средства за придобиването му. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за незаконност на наложените запори на банкови сметки поради това, че препятстват дейността на дружеството. Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с и. , върху което са наложени обезпечителни мерки когато това е необходимо за заплащане на възнаграждения за положен труд и на други задължения от изброените в същата разпоредба, като разрешението се дава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице. Такова мотивирано искане за конкретно плащане до този момент не е направено. Предвид изложеното определението на Великотърновския апелативен съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 217 ГПК Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 172 от 26.04.2010г., постановено по ч.гр.д. № 223/2010г.   Председател:   Членове: