Р Е Ш Е Н И Е № 150 София, 26.06.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4160 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 1371 от 20.07.2018г. по в. гр. дело № 1438/2018г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 1869 от 02.05.2018г. по гр. дело № 18908/2017г. на Варненски районен съд, с което е уважен предявеният от Д. В. Д. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че ищцата Д. не дължи на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 5 440.20 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена, но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място], м-ст „Ален мак“, [улица], клиентски № 1100054763 /нов 1100068217/, абонатен № 0109901191, за периода: 19. 07. 2016г. – 18. 07. 2017г., която е остойностена във фактура № 0260068893/27.11.2017г.. Касаторът - ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Твърди, че изводът на въззивния съд, че след отмяната на чл. 47 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013г., липсва приложим материален закон, регламентиращ процедурата, хипотезите и начините на изчисляване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, противоречи на материалния закон и е необоснован. Счита, че се касае за случай на реално потребена електрическа енергия, отчетена точно от средството за търговско измерване /СТИ/, която поради установеното по делото софтуерно въздействие върху СТИ, което не е „смарт“, се е записала в скрит, невизуализиран на дисплея, регистър и поради това е останала незаплатена от потребителя – ищец. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ - Д. В. Д., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция съдебни разноски. Предявява възражение за прекомерност на платения от насрещната страна хонорар за един адвокат. С определение № 146 от 28. 02. 2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос: Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия?“. В решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер. Горепосоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. /в този смисъл решение по гр. д. 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО/. По съществото на касационната жалба: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата Д. Д. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 5 444. 20 лв., представляваща начислена като корекция електрическа енергия за периода 19.07.2016г. – 18.07.2017г., в размер на 36047 кв.ч., отчетена при извършена с констативен протокол № 1103625 от 18.07.2017г. техническа проверка на електромера в регистър 1.8.3, който не е видим за отчитане на дисплея на СТИ. От приетите по делото писмени доказателства, вкл. констативен протокол № 1103625 от 18. 07. 2017г., двустранно подписан от страните в процеса /за ищцата - потребител от член на домакинството й/, се установява, че на 18. 07. 2017г. от длъжностно лице на ответника е извършена проверка в процесния електроснабден имот на СТИ, като последното е демонтирано и пломбирано, след което предоставено за проверка от Български институт по метрология /БИМ/. Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 2072/03.10.2017г. – АУ-Е-000029-43180/20.07.2017г. на БИМ и заключението на приетатата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, процесният електромер е технически изправен, няма промяна в схемата му на свързване, нито са нарушени пломбите, но са налице данни за неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ, вследствие на което, част от действително потребената енергия в размер на 36047 кв.ч., не е отчетена в регистрите за дневно и нощно потребление (1.8.1 и 1.8.2), а в скрит регистър 1.8.3. Процесното СТИ, което не е „смарт“ устройство, е произведено през 2015г., минало задължителната проверка за годност в БИМ и монтирано в процесния обект на потребление на 24. 07. 2015г.. Според горепосоченото заключение на съдебно – техническата експертиза извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистри /1.8.1-нощна енергия и 1.8.2-дневна енергия/ и пренасочване показания вследствие на реално консумирана електрическа енергия от видимите на дисплея на електромера тарифни зони към невидимия на дисплея срит регистър 1.8.3, който не се визуализира и поради това не може да бъде отчетен от инкасаторите и реално не се заплаща. При това положение, отразеното в скрития регистър 1.8.3 количество енергия е отчетено от процесното СТИ и е реално доставено и потребено от битовия потребител – ищцата. Горепосоченото софтуерно вмешателство е извършено през инфрачервения порт на електромера и е в резултат на човешка намеса. То е възможно само от притежател на пълната версия на софтуера, позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на електромера, с каквато пълна версия БИМ и ответника не разполагат. Последните притежават софтуер, който може само да чете данните от паметта на СТИ. След направен анализ на действащата към процесния период /19.07.2016 г. – 18.07.2017 г./ нормативна уредба и съобразяване на настъпилите промени в ПИКЕЕ от 2013г. вследствие на отменителните решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г., въззивният съд е достигнал до извод, че липсва приложим материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, а липсващата нормативна уредба не може да бъде замествана по аналогия с правни норми от други източници на правото. Съобразно изложеното по-горе в отговор на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, този решаващ извод е неправилен. При отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. По настоящото дело е установено както количеството на реално потребената, но останала незаплатена поради неправомерното софтуерно въздействие върху СТИ /36 047 kwh/, електрическа енергия по процесния договор за продажба, така и противоправното виновно поведение на купувача /ищцата/, изразяващо се в неправомерна софтуерна намеса в паметта на електромера. Последното виновно поведение на купувача е единствено възможната причина за установеното софтуерно въздействие върху процесното СТИ, доколкото то може да е само човешко дело, изключено е ответникът да го е извършил поради това, че не разполага с такава софтуерна програма /притежава непълна версия само за четене на данни от паметта на СТИ/, и доколкото реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия на обекта/ ползва само купувача /ищцата/. Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър 1.8.3 на процесното СТИ е правилно извършено според вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, макар то да е по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа поотделно. По отношение на продължителността на софтуерното въздействие, поради невъзможността да се установи началния му момент /СТИ не е „смарт“ и поради това не е включено в системата за дистанционен отчет/, релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект – обстоятелство, съобразено от ответника по процесното правоотношение. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 55, ал. 1 от сега действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ. бр.35 от 30. 04. 2019г., според която „при измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри“. Към момента на установяване на неправомерното софтуерно въздействие върху процесния електромер /18. 07. 2017г./, е отменен само чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г., уреждащ реда, по който се извършват проверки на измервателните устройства, като материалноправните норми на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. са били в сила. В допълнителните мотиви на въззивното решение, въззивният съд, съобразявайки горната действала тогава правна уредба, е приел, че ищцата не дължи коригираните суми за потребена, но неотчетена електроенергия, поради недоказана законосъобразност на самата корекционна процедура, съгласно изискванията на ПИКЕЕ от 2013г.. Счел е също, че по процесното правоотношение не са осъществени нито предпоставките за корекция на консумираната за минало време енергия по чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ /констатирано по правилата на ДКЕВР неизмерване и/или неточно измерване на електрическа енергия от СТИ и неправомерно присъединяване към разпределителната система/, нито тези по чл. 50 ПИКЕЕ /установено несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищцата и тези, въведени при ответника/. Както бе посочено по-горе в отговора на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, при отсъствие на специална регламентация, вкл. отмяната на такава, процедурата по реда на ГПК в състезателното исково производство по установяване на вземането на електроразпределителното дружество за неплатена електрическа енергия с допустимите доказателствени средства, е достатъчна за защитата на добросъвестните потребители на енергия. Изводът на въззивния съд, че устанаовеното процесно софтуерно въздействие върху СТИ не попада в никоя от хипотезите на чл. 48-чл. 50 ПИКЕЕ от 2013г., действали към момента на проверката, е правилен. Макар ответникът да е посочил като основание на извършената корекция чл. 50 ПИКЕЕ от 2013г., визираното в тази норма несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищцата и тези, въведени в информационната система при ответника, не е осъществено, тъй като СТИ не е „смарт“, а това изключва дистанционното му отчитане. При този извод за неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ от 2013г., електроразпределителното дружество не е обвързано с посочения в чл. 50 ПИКЕЕ от 2013г. едногодишен максимален период назад във времето от датата на несъответствието, в рамките на който може да бъде начислена корекцията. Приложими са общите правила на ЗЗД относно договорите за продажба за дължимост на цялото установено количество реално потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача електрическа енергия. При съобразяване с гореизложеното процесното количество електрическа енергия, начислено от ответника за процесния период, на стойност от 5 440. 20 лв., е дължимо от ищцата по сключения между страните договор за продажба на електрическа енергия. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон /чл. 183 ЗЗД/. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 183 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1 806. 03 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред трите съдебни инстанции /по 602.02 лв. за една съдебна инстанция/, намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по своевременно направените пред трите съдебни инстанции възражения на ищцата с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1371 от 20.07.2018г. по в. гр. дело № 1438/2018г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. В. Д., ЕГН: [ЕГН], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК:[ЕИК], че Д. В. Д. не дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сумата 5 440.20 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електрическа енергия за потребена, но неотчетена и неплатена електрическа енергия в обект, находящ се в [населено място], м-ст „Ален мак“, [улица], клиентски № 1100054763 /нов 1100068217/, абонатен № 0109901191, за периода: 19. 07. 2016г. – 18. 07. 2017г., остойностена във фактура № 0260068893/27.11.2017г.. ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК:[ЕИК], сумата 1 806. 03 лв., на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 5 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.