Р Е Ш Е Н И Е № 150 Гр.София, 27 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 211/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 205/30.12.11 г.,постановено от АС-Пловдив /ПАС/ по В.Н.Д. 593/11 г., е изменена присъда № 102/13.10.11 г.,постановена от ОС-Пловдив /ПОС/ по Н.Д.949/11 г., като деянието, извършено от Х. Д. К. е преквалифицирано от такова по чл.343,ал.3,пр.2,б.Б вр.ал.1 вр. чл.342, ал.1 НК в такова по чл.343 А, ал.1, б.Г вр.чл.343, ал.3,пр.2,б.Б вр.ал.1 вр. чл.342,ал.1 НК. Присъдата е потвърдена в останалата част. С последната подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.3,пр.2,б.Б вр.ал.1 и вр. чл.54 му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Оправдан е да е извършил вмененото му деяние при нарушение на разпоредбите на чл.20,ал.1 и 2 ЗДП. Лишен е от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Постъпила е касационна жалба от частния обвинител чрез повереника му, в която се релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон с преквалифициране на процесното престъпление и за явна несправедливост на наложеното наказание, предвид неговото занижаване и определяне на изтърпяването му при условията на чл.66 НК. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд за определяне на правилна материалноправна квалификация, за увеличаване на наказанието и за отпадане на приложение института на условното осъждане. Постъпила е жалба и от подсъдимия с всички визирани основания по чл.348,ал.1 НПК и с искания за отмяна решението на апелативния съд и оправдаване на дееца поради несъставомерност на поведението му; или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС поради допуснати съществени процесуални нарушения; или изменение на решението чрез намаляване значително размера на наложеното наказание и срока по чл.66, ал.1 НК. В съдебно заседание пред ВКС частните обвинители и техният повереник, редовно призовани, не се явяват и не заявяват становище нито по своята жалба, нито по тази на подсъдимия. Подсъдимият сам моли да бъде оправдан, а неговият защитник поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Настоява да не бъде взимана предвид жалбата на частните обвинители. Представителят на ВКП намира и двете жалби за неоснователни. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и отразените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното: ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА НАРУШЕНИЯ НА чл.348,ал.1,т.2 НПК. Тъй като се отнасят за нарушения на процесуалния закон, осмисляни от защитата като съществени, това следва да бъдат първите обсъдими възражения, защото при евентуално тяхно уважаване, би бил отменим съдебният акт на втората инстанция и делото би било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. 1/ В жалбата на подсъдимия е изписано оплакване за неразкриване на обективната истина с оглед неизпълнение на задълженията по чл.13,14 и 107, ал.5 НПК от страна на ПАС; за неотговаряне в задълбоченост на доводи от същия по аргументите на защитата, за липса на обосновка какво се приема и какво се отхвърля, за схематизъм при наличните отговори и други общи фрази. В крайна сметка се прави извод за несъответствие на процесния акт на правилата на чл.305,ал.2 НПК. Казаното не отговаря на процесуалната действителност, видно от мотивите към решението на апелативната инстанция. Последната е изпълнила принципните си задължения не само да направи пълен въззивен преглед на обжалваната пред нея присъда, но и да отговори на въздигнатите доводи. Дори и ПАС да не е взел специално отношение по решение № 139/ 02.07.09 г., постановено от ВКС, 3 н.о. по К.Н.Д.59/09 г., същото не се дължи, защото защитата е посочила това решение в подкрепа на тезата си, но то не отговаря във фактологически и съответно правен план на конкретиката по настоящото дело. Освен това то не е задължително за обсъждане поради факта, че не е ППВС по реда на ЗУС /стар/ или ТРОСНК по реда на ЗСВ /нов/. Както е известно, само указанията по последните се явяват обвързващи за съдебните органи, останалите-ако бъдат възприемани. А последното обуславя идентичност на случаите. 2/ По-нататък, в открито съдебно заседание пред ВКС се набляга на липса на обсъждане на решителен по производството факт- високи храсти, намиращи се от дясната страна в посока на движение на МПС-то,управлявано от подсъдимия, които са ограничавали неговата видимост. Действително, инстанциите по същество не са приели наличие на висока растителност вдясно от пътя поради неотбелязване на същата в първия огледен протокол от местопроизшествието. Но несъмнено е обърнато внимание на два момента, а именно, че касаторът често е минавал по процесния път и е бил наясно с околната му среда от една страна, а от друга, че дори и да би се приело наличие на висока растителност, това би следвало да бъде индикация за дееца да предприеме такъв режим на скоростта, че да не се предизвика произшествие при излизане на кола отдясно на пътя, иначе казано-далеч не превишена, каквато е безспорно тази на касатора. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА НАРУШЕНИЯ НА чл.348,ал.1,т.1 НПК. 1/ По жалбата на подсъдимия. На първо място настоящата инстанция взема отношение по нея, тъй като се претендира наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, което, ако се приеме, би било ненужно обмислянето на доводите на частното обвинение. В тази насока се обосновава безспорната липса на знак за път с предимство по платното в посока на движение на К.. Дали има премахнат знак в конкретния случай от представители на малцинствени групи /по мнение на защитата/ или от групи с традиционен за България етнически произход, или е бутнат при друго ПТП и не е бил подменен, или го е нямало по някаква друга причина, е без всякакво правно значение в конкретния случай. Безсъмнено е установено, че към момента на процесното деяние на мястото на произшествието е липсвал пътен знак, поставен по-късно от съответните оторизирани власти. Поначало на водачите на МПС е вменено задължението да следят пътната обстановка, включваща и пътната сигнализация. Неприсъствието на знак на мястото на пътното произшествие е означавало единствено, че деецът е следвало да съобрази скоростта си на движение по силата на общото правило за десноястоящия, какъвто се е явявал пострадалият, завиващ наляво по Т- образно кръстовище. Още повече, отново трябва да бъде подчертано, че е установено по производството често придвижване на К. по процесния път, поради което познанието му на разпределението на съответното кръстовище законосъобразно е възприето като неговорещо в негова полза. Все в този контекст трябва да се уточни, че не може да се говори за съпричиняване от страна на починалия водач на завиващата наляво кола, тъй като той се е движел със скорост около 22 км/ч. и е навлязъл правомерно в кръстовището, бидейки десностоящ за касатора. Ето защо е ненужно по-нататъшно разсъждаване по въпроса за случайно деяние, повдигнат от защитата. Инстанциите по същество са привели аргументи в цитираната посока , с които ВКС се солидаризира и не намира за нужно да ги повтаря. На последно място в тази част на изложението е нужно да се отбележи яснотата на позицията за невъзприемане на института на случайното деяние, обратно на което се лансира от защитата на подсъдимия и от самия него. Отделен е въпросът дали, ако би била възприета, при приетите от съдилищата по същество факти /несочещи на несъставомерност на деянието/ и при първа касационна проверка като процесната такава, би могло да се стъпи на плоскостта на приложение на разпоредбата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК, каквото по същество е първото искане по сезиращия тази инстанция документ от страна на К.. 2/ По жалбата на частния обвинител. Оплакването по неправилно приложение на материалния закон по тази жалба е свързано с незаконосъобразно приложение на нормата на чл.343 А, ал.1,б. Г и сл. НК. По мнение на повереника на тази акцесорна страна в процеса, не са налице предпоставки за ангажиране на привилегирована наказателна отговорност за дееца. ВКС не може да се съгласи с изложените в обсъждания аспект аргументи. И това е така, тъй като действително спътницата на подсъдимия е сигнализирала полицията по телефона, но това станало по искане на К. за обаждане на тел.166. Той от своя страна отишъл изключително бързо до блъснатата кола, за да помогне на лицата в нея. По този начин заварил жив един от пътниците, с невъзможност да го извади поради блокиралите врати, което и съобщил на спътницата си. Обстоятелството, че друг е извикал Бърза помощ по-късно, не може да повлияе в квалификационен план на неговите действия, които са проява на поведение и инициатива- всичко възможно в процесния случай, зависещо за оказване помощ на жив човек. Всъщност, върховната съдебна инстанция по наказателни дела се съгласява с аргументите, изложени от въззивния съд /цитирал и задължителна съдебна практика- ППВС 1/83 г./ и не намира необходимост да ги повтаря дословно. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА НАРУШЕНИЕ на чл.348,ал.1,т.3 НПК. 1/ По жалбата на подсъдимия. Макар и в съдебно заседание пред ВКС защитата да не набляга специално на мотивировка по соченото касационно основание, предвид генералното й желание за наличие на оправдаване на дееца поради несъставомерност на деянието, в извършването на което той е обвинен и осъден или връщане на делото за ново разглеждане, ВКС се счита задължен да обсъди аргументите, изложени в писмената жалба пред него. Те са несъстоятелни. Определянето на извършеното в материално-правен план от подсъдимия като по-леко наказуемо престъпление, не е дало повод на въззивната инстанция да определи както по-ниско наказание,така и по-малък по времетраене размер на условното осъждане, поне поради тежкия резултат, причинен от К. и няколкото нарушения на движението по пътищата, безусловно допуснати от него. Взети са предвид всички несъставомерни елементи, изложени от ПОС. Вярно е,че изказът на второстепенния съд по отчитане на миналото осъждане на касатора, за което той е реабилитиран или другояче казано,се води неосъждан, не е перфектен, що се отнася до начина на описването му като отегчаващо обстоятелство. Същевременно обаче няма пречка този фактор да бъде осмислен в контекста на недобри характеристични данни, какъвто е крайният извод на ПАС, неприеман и атакуван от защитата на дееца. По-голяма снизходителност към касатора означава да се наруши разпоредбата на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК и най-вече да не бъдат реализирани целите, заложени в нормата на чл.36 НК. В този смисъл ВКС възприема изцяло аргументацията на съдилищата по фактите. 2/ По жалбата на частния обвинител. Същата е неоснователна и в частта, в която се третира явна несправедливост на наложеното наказание. Част от въздигнатите съображения, макар и с различни искания по тях, бяха обсъдени току-що в мотивите на ВКС- престъпният резултат и реабилитацията. Други обаче, като например недисциплинираността на К. като водач, не били дали повод на долустоящия съд да определи по-високо наказание и да отмени приложението на чл.66 НК. На л.134 от ДП е приложена справка за допуснатите от подсъдимия нарушения на пътното законодателство. От същата е видно, че става дума за такива, осъществени до 1999 г.включително, следователно доста стари, необяснимо защо незаличени. Оттам насетне липсват данни за допуснати престъпвания на специалното законодателство по ЗДП и ППЗДП. Следователно желаният от частното обвинение фактор не може да послужи за осмисляне на наложеното наказание като такова при неотчетено отегчаващо вината обстоятелство, от характер да се стигне до съществена промяна на дълготрайността на лишаването от свобода, а оттам- и евентуално до прилагане въобще на условно осъждане. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 205/30.12.11 г., постановено от АС-Пловдив по В.Н.Д.593 /11 г.по описа на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/