8 8 Решение по т. д. № 495/10 г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. № 495/10 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е №43 София 05.05.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ТОТКА КАЛЧЕВА при участието на секретаря К. А. като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 495 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от ТПК “И. А.”,[населено място] чрез процесуалния й пълномощник адв. Д. М. срещу въззивно решение № 324/23.02.2010 г. по т. д. № 16/2008 г. на С. окръжен съд в обжалваните му части, в които жалбоподателят е осъден да заплати на кооперация “Окръжен съюз на ТПК”,[населено място] сумата 76 082 лв. - получен неоснователно наем от двуетажна сграда /пристройка/ в южното крило на Б. комбинат,[населено място], ведно със законната лихва и разноските по делото. С въззивното решение е отхвърлен инцидентният отрицателен установителен иск на ТПК “И. А.” за признаване за установено, че кооперация ОС на ТПК[населено място] не е собственик на двуетажна масивна постройка, съставляваща южното тяло на сграда “Б. комбинат”,[населено място] с обща застроена площ 231 кв. м. и разгърната площ от 462 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, тъй като не е правоприемник на прекратения през 1970 година Окръжен съюз на ТПК,[населено място]. С определение № 858/20.12.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочените му части на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за правоприемството между съществувалото до 1970 година и прекратило дейността си по силата на ПМС № 16/03.07.1970 г. юридическо лице с наименование Окръжен съюз на ТПК,[населено място] и регистрираната през 1993 година по ф. д. № 247/1993 г. на Окръжен съд,[населено място] кооперация с наименование “ОС на ТПК”,[населено място] с оглед тълкуването и прилагането на § 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид оплакванията по жалбата и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: С обжалваното решение, състав на П. апелативен съд, в правомощията си на въззивна инстанция, след частична отмяна на решение № 80/29.07.2008 г. по т. д. № 16/2008 г. по описа на С. окръжен съд, е уважил предявения от ОС на ТПК,[населено място] иск, квалифициран от решаващия съд по чл. 59 ЗЗД, и осъдил ТПК ”И. А.”,[населено място] да заплати на ищеца сумата 76082 лв., съставляваща получаван неоснователно наем от собствената на ищеца двуетажна сграда, южното тяло на Б. комбинат[населено място] за периода от 01.04.1998 г. до 01.04.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2004 г. до окончателното изплащане и 8 099 лв. - направени разноски за две инстанции. С въззивното решение е бил отхвърлен предявеният от ТПК ”И. А.” инцидентен отрицателен установителен иск за собствеността на процесната сграда, свързан и с разрешаване на въпроса за установяване на правоприемство. Според съда, Окръжен съюз на ТПК,[населено място] е собственик на двуетажна масивна постройка, представляваща южното тяло на сграда Б. комбинат с обща застроена площ 231 кв. м. и разгърната площ от 462 кв. м., построена върху имот пл. № 1761, кв. 1 по плана на[населено място], ведно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж, тъй като е правоприемник на одържавения през 1970 г. ОС на ТПК,[населено място], възстановил дейността си през 1993 година и имащ права на възстановен кооперативен съюз по отношение на имуществото на преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на ТПК,[населено място]. В тази връзка, по повод на предявения инцидентен установителен иск решаващият съд е приел, че първо следва да отговори на въпроса - собственик ли е ищецът – кооперация “ОС на ТПК” на процесния имот, за който се твърди, че ответникът без основание е извличал доходи и налице ли е правоприемство, на което той се позовава. Тезата на ответника е била, че ищецът не е възстановена кооперация и поради това не може да възстанови собствеността върху имотите, които са били собственост на Окръжен съюз на ТПК,[населено място]. Според П. апелативен съд е налице идентичност на персоналния състав и наименованието на двата съюза /този съществуващ и прекратен през 1970 година и новорегистрираната кооперация през 1993 година/, поради което и като краен извод е прието, че регистрираната през 1993 година организация е възстановена кооперация по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./. Относно спора за собствеността на визираната сграда въззивният съд е приел, че след като сградата “Б. комбинат”[населено място] е била одържавена с цитираното ПМС 16/70 г. от ОС на ТПК, то същата е била върната на това юридическо лице, т. е. на ищеца при възстановяването му през 1993 година. Решението е неправилно. Изводите на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни по следните съображения: От данните по делото се установява, че съществувалият към 1970 година ОС на ТПК,[населено място] е прекратил фактически дейността си на основание ПМС № 16/70 г., като цялото му имущество е иззето за създаване на [фирма]. ОС на ТПК не е бил заличен в регистъра след решение на общото събрание за прекратяването му, поради което това юридическо лице би могло да възстанови дейността си по реда на чл. 49 ЗК, във вр. с § 1, ал. 2 от ЗК от 1999 г., чл. 52 ЗК от 1991 г./, след избор на органи по чл. 15. Характерно за възстановяване на дейността на незаличената кооперация /или кооперативен съюз/ е, че тя принципно запазва устава и организационната си форма, при новоизбрани управителен и контролен орган и председател. Това следва и по арг. от § 27 от ЗК от 2007 г., който е тълкувателен за § 1 от ЗК от 1991 г. и има действие от влизане в сила на този закон. Последното се извлича и от относимостта му, според ал. 1 от параграфа за кооперациите, респ. кооперативните съюзи, вписани в регистъра при Окръжния съд след 07.08.1991 година. В случая на общо събрание от 23.09.1993 година е взето решение за учредяване на кооперация с наименование “Окръжен съюз на ТПК”,[населено място], приет е нов устав и са избрани органи на юридическото лице и негов представляващ. Тези обстоятелства са вписани в регистъра на кооперативните организации с решение № 41/31.03.1993 г. по ф. д. № 247/1993 г. на С. окръжен съд по правилата за вписване на кооперация, като са били изследвани предпоставките по чл. 3 и чл. 4 от ЗК от 1991 година, т. е. прието е било, че учредители са физически лица и събранието е учредително. От съдебните актове не се установяват данни за пререгистрация като кооперативен съюз /с учредители юридически лица/, след като му е придаден статут на юридическо лице – чл. 60, ал. 3 от ЗК, изм. от 1996 г. Следователно, при тези фактически обстоятелства би следвал извод, че ОС на ТПК като юридическо лице не е прекратил съществуването си, а е преустановена дейността му след одържавяването и изземването на имуществото му през 1970 година. Спрямо него са приложими изискванията за възстановяване на дейността му в съответната организационна форма, които обаче не са били спазени. Или ищцовото юридическо лице с наименование кооперация “ОС на ТПК”,[населено място] съставлява новоучредена кооперация, възникнала с факта на вписването й в съответния регистър през 1993 година, с организационна форма, различна от тази на преустановилото дейността си юридическо лице - кооперативен съюз, и това обуславя неправилност на изводите на въззивния съд, че по статут ищецът съставлявал възстановена кооперация по смисъла на § 1, ал. 1 от ЗК от 1991 г., във вр. с § 27 от ПЗР на ЗК /изм. ДВ, бр. 418 2007 г./. Трайната практика на ВКС приема, че правоприемството на възстановените кооперации, касаещо и възстановените кооперативни съюзи като ЮЛ настъпва по силата на закона, но само доколкото е налице идентитет не само на име, предмет на дейност, членска маса, неимуществени права между две кооперативни структури – прекратилата дейността си и новорегистрираната /възстановена/, които компоненти е следвало да бъдат запазени, но и идентитет на имущество/ - иззето и поискано да бъде възстановено и върнато /чл. 108 ЗС/ или установено като право на собственост /чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)/. В този смисъл, към момента на допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК /отм./ по повод инцидентни установителни искове, свързани с правоприемството между одържавения през 1970 г. ОС на ТПК,[населено място] и кооперация ОС на ТПК,[населено място] - регистриран през 1993 г. са постановени три решения на тричленни състави на ВКС, Гражданска колегия по реда на чл. 290 от ГПК, които са задължителни съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по гр. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това са Решение № 97/25.03.2010 г. по гр. д. № 4563/2008 г. на І г. о. на ВКС; Решение № 371/21.05.2010 г. по гр. д. № 5369/2008 г. на ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 444/09.07.2010 г. по гр. д. № 403/2009 г. на І г. о. на ВКС. С решение № 97/25.03.2010 г. по гр. д. № 4563/2008 г. на І г. о. на ВКС е посочено, че възстановила дейността си прекратена/или съществувала в “латентно състояние” - без дейност, е онази кооперация, чието имущество е одържавено, която съществува като правен субект, тъй като не е заличена от фирмения регистър като ЮЛ, но която е загубила материалната си база и средства за производство, поради което фактически не е могла да осъществява дейността си, за която е образувана. С цитираните решения е прието по повод произнасяне по инцидентни установителни искове, че ищецът по делото /който е бил страна и в трите цитирани съдебни производства/ не е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 година ОС на ТПК,[населено място], както и че той има статут на новорегистрирана кооперация през 1993 година, а не на възстановено юридическо лице по смисъла на ЗК от 1991 година. С решение № 444/09.07.2010 г. на ВКС, във връзка с уеднаквяване на съдебната практика по отговора на поставения въпрос, който е сходен с този по настоящото дело, и в рамките на правомощията си, ВКС е дал разрешение на поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос, според което ОС на ТПК,[населено място], регистриран през 1993 година не е правоприемник на преустановилия дейността си на основание МПС № 16/1970 г. ОС на ТПК,[населено място]. Постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК съдебни решения представляват задължителна съдебна практика, с оглед указанията по приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. След като този преюдициален въпрос е разрешен със задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, към която настоящият състав се присъединява, то изводът на въззивната инстанция за неоснователност на инцидентния отрицателен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ въз основа на възникнало правоприемство е незаконосъобразен и следва да бъде коригиран. След като е отречено качеството на ищеца на възстановен кооперативен съюз, правоприемник на ОС на ТПК С. Загора, който е извършил строителството на процесната сграда и от чиито патримониум тя е иззета по силата на ПМС №16 от 03.07.1970 г. и разпореждане на К. за стопанска координация от 1970 г., то следва извод , че ищецът не е собственик на тази сграда и отрицателния установителен иск се явява основателен. По отношение на касационната жалба, свързана с оплаквания срещу тази част от въззивното решение, с което е бил уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предвид произнасянето по преюдициалния въпрос, свързан с отричане на правоприемство и право на собственост върху процесната сграда, изводите на въззивната инстанция също са незаконосъобразни. След като ищецът е поддържал, че в качеството си на собственик на сградата претендира връщане на получени от ответника суми като наемна цена, поради отдаване от последния под наем на имота на други лица за определен период от време, то не следва да бъде уважавана и тази претенция. Не са налице предпоставките на иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, тъй като ищецът не е установил, че именно неговото имущество е било намалено без правно основание, за да претендира от обогатилия се /в случая от ответника по иска/ само това, с което имуществото му е намаляло, т. е. само това, с което е обеднял. Освен това, не са установени и останалите предпоставки - обогатяване на ответника и причинна връзка между обедняване и обогатяване. Текстът на чл. 59 ЗЗД би намерил приложение, когато собственик е лишен от ползване на имота си, а друго лице го ползва без основание, пред каквато хипотеза очевидно не сме в настоящия случай, предвид изискването при този субсидиарен иск за неоснователно обогатяване да се изяснява въпроса за обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и произхода им от един общ факт или от обща група факти. В случая, не се е спорило, че ответната кооперация е ползвала процесната сграда от 1962 година, както и че в определен период от време тя е предоставяла помещения под наем на други правни субекти. Поради изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение в обжалваните му части следва да бъде отменено и постановено друго решение, с което да се уважи инцидентния отрицателен установителен иск за собственост, а претенцията за неоснователно обогатяване, правно квалифицирана по чл. 59 ЗЗД - да се отхвърли. С оглед изхода на постановения правен резултат, предвид и направено искане за присъждане на разноски и непредставяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за съдебното производство в размер общо на 4176,64 лв., както следва: за касационната инстанция: 1551, 64 лв., съставляващи държавна такса, и сумата 2 625 лв. - деловодни разноски / д. т., суми за експертни заключения и адв. възнаграждения/ пред първоинстанционния съд и въззивната инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 324/ 23.02.2010 г. по т. д. № 1256/2008 г. на П. апелативен съд в обжалваната му част, както и в частта за разноските, и вместо него постановява: ПРИЗНАВА за установено, че кооперация “ОС на ТПК”,[населено място], регистрирана по ф. д. № 247/1993 г. на ОС,[населено място] не е собственик на двуетажна масивна пристройка, представляваща южното тяло на сграда Б. комбинат[населено място] с обща застроена площ 231 кв. м. и разгърната площ от 462 кв. м. , построена върху им. пл. № 17611, кв. 1 по плана на[населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ОС на ТПК”, С. Загора срещу ТПК “И. А.“,[населено място] иск за заплащане на сумата 76 082 лв., съставляваща неоснователно получен наем от двуетажна сграда, в южното крило на Б. комбинат[населено място] за периода от 01. 04 1998 г. до 01.04. 2003 г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2004 г. ОСЪЖДА кооперация “ОС на ТПК”,[населено място] да заплати на ТПК “И. А.”,[населено място] направените по делото разноски в размер на 4 176,64 лв. /четири хиляди сто седемдесет и шест лева и 64 ст./ за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: