1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 173 гр.София, 23.10.2020г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА при секретаря В.Стоилова изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 515/ 2020г. по описа на ВКС. Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 13.11.2019г. по гр.д.№1168/2019г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основаниечл.45 ЗЗД. Допуснато е касационон обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалата. Жалбоподателят – Е. Г. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е неправилно, моли да бъде отменено и да бъде уважен предявения иск.съдът Ответникът М. Н. А., редовно призовн не се явява и не взема станоще по жалбата. Трето лице помагач- Застрахователна компания „Лев инс АД” не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил М. Н. на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД да заплати на Е. Г.(конституирана на мястото на починалата в хода на процеса ищца М. Е.) сумата 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания претърпени от М. Е. К., причинени от ПТП на 10.12.2016г., ведно със законната лихва от 10.12.2016 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 2000 лева до претендираните 50 000 лева. С решението на СГС, на основание чл.435 КЗ, ЗК Застрахователна компания „Лев инс АД” е осъдена да заплати на М. Н. сумата 2 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, при условие, че същият удовлетвори Е. Г. Т. със сумата по иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Прието е за установено, че на 10.12.2016г. в [населено място], на кръстовището на [улица]връх с [улица]е настъпило ПТП с участието на л.а. и пешеходката М. Е. , при което на ищцата са причинени телесни увреждания. Констатирано е, че с присъда № 299 от 07.12.2017г., постановена по нохд № 5155/2017г. на Софийския градски съд, НО, 7 състав, М. Н. е признат за виновен в това, че на 10.12.2016 г., около 14,50 часа в [населено място] при управление на моторно превозно средство , непосредствено след пешеходна пътека, в района на кръстовището е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, при което реализирал ПТП с пресичащата отляво надясно платното за движение пешеходка вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта й, настъпила на 02.02.2017 г. във ВМА, която е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с реализираното ПТП – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Взето е предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което вследствие на инцидента от 10.12.2016г. М. Е. е получила: счупване на дясна подбедрица в горния й край, счупване на лява подбедрица в областта на глезенната става, контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на 8-мо и 9-то ребра вляво и наличие на кръв в лява гръдна половина. Установено е, че спешна медицинска помощ пострадалата е получила във ВМА, където първоначално била настанена в шокова зала, а след това в Клиниката по ортопедия и травматология към ВМА. Лекарят е посочил, че фрактурите на двата долни крайника са причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на крайниците за период повече от 30 дни; контузията на главата, сътресението на мозъка и счупването на 8 и 9 ребро са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а контузията на лявата гръдна половина с наличие на кръв в нея са й причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Констатирано е, че на 13.12.2016г. е предприето оперативно лечение на счупванията на двете подбедрици, като са поставени метални остеосинтези – плаки и винтове, травмата на гръдния кош и белия дроб е лекувана консервативно с антибиотици, обезболяващи и противосъсирващи медикаменти, като са извършени и оперативни процедури-торакоцентеза и трахеостомия. Вещото лице е установило, че след операцията на долните крайници общото състояние на пострадалата се влошило, поради което тя е настанена в клиника за интензивно лечение, че на 29.12.2016г. е извършена торакоцентезата вдясно и са евакуирани 500 мл кръвенист екстравазат; на 31.12.2016г. е установено отслабено дишане вляво; че при приложена бронхоскопия е евакуиран гъст гноен секрет; на 07-08.01.2017г. отново е била поставена на изкуствена белодробна вентилация; на 31.01.2017г. е извършена фиброскопична бронхоскопия, при което се установила трахеоезофагеална фистула, покрита с фибринозен налеп в средна трета на трахеята, както и умерено количество слузен секрет, повече вляво. Лекарят е посочил, че на 02.02.2017г. състоянието на пострадалата се е влошило и е започната кардиопулмонална реанимация в пълен обем, но въпреки това същата е починала. Констатирано е, че в хода на производството, на 02.02.2017г. ищцата е починала и с определение от 05.04.2018г., на основание чл.227 ГПК, съставът на ГС София е конституирал наследника й по закон – Е. Г. Т.. Съдът е приел, че в случая със сила на пресъдено нещо е установено наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, ангажиращи отговорността на ответника спрямо увредената при ПТП първоначална ищца- извършване на противоправно деяние от страна на деликвента - управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП и причиняване на ПТП и телесни увреждания на лице; вредоносен резултат - причиняване на неимуществени вреди на ищцата - болки и страдания от травматичните увреждания; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, виновност на дееца, установена с влязла в сила присъда на наказателния съд, задължителна на основание чл.300 ГПК за този съдебен състав относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът е взел предвид становището на вещото лице медик, че фрактурите на двата долни крайника са причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на крайниците за период повече от 30 дни; контузията на главата, сътресението на мозъка и счупването на 8 и 9 ребро са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а контузията на лявата гръдна половина с наличие на кръв в нея са й причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. При определяне размера на обезщетението, съдът е съобразил и възрастта на пострадалата -65 годишна към датата на инцидента, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, обществено икономическите условия в страната и лимитите на застрахователните покрития в същия момент. Съобразявайки всичко това, както и че 52 дни след инцидента пострадалата е починала, без да се възстанови от травмите, да изпита облекчение и да се изправи на краката си, АС- София е приел, че справедливото обезщетение, което се следва да пострадалата първоначална ищца е в размер 2 000 лева и той в най-пълна степен отговаря на изискването за справедливост и съответства на установените в настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за размера на дължимото обезщетение. Допуснато е за задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалата. Настоящият състав намира, че въззивният съд е дал разрешение на поставения за разглеждане въпрос в противоречие с практиката на ВКС –в противоречие със дадените в т.ІІ на Постановление №4/68г. на Пленума на ВС указания, а също така и формираната при действието на ГПК в сила от 1.03.2008г. съдебна практика при прилагането на чл.52 ЗЗД. Понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, произтичащите от него фактически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. С оглед на така дадени отговор на разглеждания въпрос решението е неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата от 2 000 лв. до 20 000 лв. Основателно е оплакването за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението за търпените от ищцата вреди, съдът не е взел предвид всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, а тези които е взел предвид да ги обсъди в тяхната съвкупност. В конкретният случай, въззивният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта и последиците от получените от ищеца увреждания , времето на проявление на последиците от увреждането, както и възрастта на пострадалия. Според медицинското заключение, болките и страданията са били със значителен интензитет. Не без значение при определяне на размера на обезщетението е и обстоятелството, на което съдът не е отдал необходимото значение на факта, че ищцата не е могла да се възстанови от увреждането. Преценени в съвкупност, всички изброени обстоятелства обосновават извод, че определеното от САС обезщетение в размер на 2 000 лв. е занижено. Настоящият състав на ВКС, ТК, намира, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение се явява сумата от 20 000 лв. Тази сума би репарирала адекватно търпените от ищцата неимуществени вреди с оглед на продължителността им и създадените за ищеца неудобства от полученото увреждане. В обжалваната част решение ще следва да бъде отменено и постановено решение, с което искът по 45 ЗЗД бъде уважен за сумата от 20 000 лв. На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще следва да заплати на жалбоподателката сумата 30 лева разноски пред ВКС за заплатена държавна такса. Настоящият състав намира, че не следва да пръсажда на адв. К. Н. от АК Я. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвукатурата, тъй като липсват доказателства за материална затрудненост на жалбоподателката, нито има данни за договореност между страните за продоставяне на безплатна правна помощ. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : О Т М Е Н Я решение от 13.11.2019г. по гр.д.№1168/2019г. на АС София в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие за разликата над 2000 лева до 20 000лева, като вместо НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА – М. Н. А. да заплати на Е. Г. Т. , (конституирана на мястото на починалата в хода на процеса ищца М. Е. сумата над 2000 лева до 20000/двадесет хиляди/лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2016г. до окончателното й заплащане. О С Ъ Ж Д А М. Н. А. да заплати на Е. Г. Т. сумата 30 лева разноски по делото. Решението е постановено при участие на трето-лице помагач „Лев инс АД”. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: