О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 11 София, 03.02.2014 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в открито заседание на 23.01. две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело №3023/2013 година Производството е образувано по реда на чл.64, ал.2 ГПК по повод подадена молба от [фирма], чрез адвокат Д. Ц., с вх.№11084/25.11.2013. г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 21.11.2013 г. за възстановяване на срока по чл.275, ал.1 ГПК за обжалване с частна жалба на Определение №257 от 26.09.2013 г. по настоящето т.д.№3023/2013 г. на І Т.О., с което по реда на чл.307 ГПК не е допусната до разглеждане молбата му за отмяна с правно основание чл.304 във вр. с чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влезлите в сила решения за откриване производството по несъстоятелност с правно основание чл.632, ал.1 ТЗ и на това по чл.632, ал.2 ТЗ за възобновяване на производството по делото за длъжника [фирма]. В производството за отмяна молителят е извеждал правната си легитимация на трето лице от качеството си на ответник, срещу който е уважен искът с правно основание чл.646, ал.2,т.4 ТЗ. Срещу определението по чл.307 ГПК от молителя [фирма] е постъпила частна жалба с вх.№9883/28.10.2013 на ВКС, подадена по пощата с пощенско клеймо от 25.10.2013 г. С Определение №316 от 31.10.2013 г. по настоящето т.д.№3023/2013 г. на І Т.О. на основание чл.275, ал.2 във вр. с чл. 262, ал.2,т.1 ГПК частната жалба е върната като просрочена. Съдът е констатирал, че съобщението за обжалваното определение по чл.307 ГПК е получено от молителя лично чрез адвокат Ц. на 17.10.2013 г., поради което едноседмичният срок по чл.275, ал.1 ГПК е изтекъл на 24.10.2013 г., работен ден, а частната му жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 25.10.2013 г. Молителят [фирма], чрез адвокат Ц., подържа, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Като такива сочи трайно подържаното от адвоката от началото на месец октомври високо кръвно налягане в опасни величини, което е наложило извършване на множество изследвания. Поради получен масивен кръвоизлив в дясната му зеница, се е наложило извършване на операция на 29.10.2013 г. В подкрепа на тези си твърдения е представил Медицинско заключение от Медицински център [фирма] от 25.10.2013 г. и епикриза на очна клиника „Св.П.” за проведено оперативно лечение на адвокат Ц. на 29.10.2013 г. Молбата с правно основание чл.64, ал.2 ГПК е подадена в срока по чл.64, ал.3, във вр. с 62, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Молбата е неоснователна. Нормите на чл.64, ал.2 и ал.3 ГПК почти дословно възпроизвежда съдържанието на чл.37, ГПК, отм., които са ясни и категорични. По тях е формирана изключително богата и непротиворечива съдебна практика, която определя като особени непредвидени обстоятелства само обстоятелствата, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречил на страната да предприеме дължимото процесуално действие. В този смисъл вж. Определение №422 от 08.07.2010 г. по ч.гр.д.№399/2010г на ІV Г.О. Такива обстоятелства биха били природни стихии и военни действия, внезапното тежко заболяване на частния жалбоподател, което не му е позволило да намери друга възможност да обжалва определението по чл.30 ГПК, каквито не се съдържат в молбата на [фирма] с правно основание чл.64, ал.2 ГПК. Соченото влошено здравословно състояние на адвокат Ц. датира още от началото на месец октомври, установената в медицинското заключение на медицински център „Св.П.” от 25.10.2013 г. невъзможност на адвоката от две седмици да изпълнява служебните си задължения, не доказват внезапност на заболяването му към датата на изтичане на срокът по чл.275, ал.1 ГПК- 24.10.2013 г. Представената епикриза за проведено оперативно лечение на 29.10.2013 г., също не доказва, че в деня, в който е изтекъл срокът 24.10.2013 г., адвокат Ц. е бил на болнично лечение, възпрепятстващо го да подаде частната жалба. Още повече, че в действащата редакция на чл.64, ал.2 ГПК, за разлика от чл.37 ГПК, отм., е предвидено и още е едно изискване за възстановяване на пропуснатия срок, а именно пропускането му да се дължи на обстоятелство, което страната на е могла да преодолее. В съдебно заседание адвокат Ц. подържа,че частната жалба е подадена от жена му, което тя е могла да стори и един ден по-рано, с което би спазила срока по чл.217 ал.1 ГПК. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], чрез адвокат Д. Ц. за възстановяване на срока по чл.275, ал.1 ГПК за обжалване с частна жалба на Определение №257 от 26.09.2013 г. по т.д.№3023/2013 г. на І Т.О. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: