О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 558   София, 13.07.2010 година   Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 423/2010 година     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. В. П. от гр. В. против определение № 876 от 16.03.2010 г. по в. ч. гр. д. № 305/2010 г. на Варненски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Варненски районен съд определение № 506 от 08.01.2010 г. по гр. д. № 13340/2009 г., с което е уважено възражението на ответника С. А. П. от с. П., Община В., Област Русе за неподсъдност на делото на Варненски районен съд и същото е изпратено по подсъдност на Русенски районен съд. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно и моли за отмяната му и за връщане на делото за разглеждане от Варненски районен съд. Счита, че въззивният съд не е преценил всички съществени за случая обстоятелства, имащи отношение към въпроса за местната подсъдност на предявения от нея иск за развод. По-конкретно, според жалбоподателката не е отчетен фактът, че пред Русенски районен съд е заведено дело за развод от ответника С, предхождащо настоящото и по което частната жалбоподателка /ответница по другото дело/ е направила възражение за неподсъдност, явяващо се по-ранно от това на ответника и поради това решаващо за определяне на местно компетентния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е мотивирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че в атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът – С. А. П. от с. П., Община В., Област Русе – не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното определение на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Русенски районен съд, въззивният съд е счел, че съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК, приложима и в брачния процес, местната подсъдност се определя от постоянния адрес на ответника, който в случая е в района на Районен съд – гр. Р.. Като неоснователни решаващият състав е счел доводите на частната жалбоподателка, че по заведеното от съпруга й С. П. дело за развод пред Русенски районен съд тя също е направила отвод за местна подсъдност, както и доводът, че родените от брака на страните деца живеят в гр. В.. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Макар да не е изрично формулиран, с оглед изложените обстоятелства в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в съответствие с правомощия на касационната инстанция по т. 1 от ТРОСГТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г., би могло да се приеме, че поставеният в частната касационна жалба въпрос е в следния смисъл: как следва да бъде определена местната подсъдност при заведен иск за развод от всеки от съпрузите и направено възражение за неподсъдност по всяко от делата. Посоченият въпрос отговаря както на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, така и на допълнителното изискване, характерно за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на практика по същия. По поставения от частната жалбоподателка въпрос, настоящият състав намира следното: Една от спецификите на брачния процес произтича от задължението на съпрузите да изчерпят всички основания за прекратяване на брака, което е проявление на принципа за изчерпателност и еднократност на брачния процес. Това предопределя и недопустимостта да бъдат висящи едновременно две брачни дела, образувани от всеки от съпрузите. Всички предявени от съпрузите брачни искове следва да бъдат разгледани в един процес и по тях следва да бъде постановено едно решение. Доколкото обаче основанията на предявените от всеки от съпрузите брачни искове са различни, т. е. различни са релевираните факти от съпружеския живот, които са причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не е налице идентичност на брачните дела и поради това по отношение на тях следва да намери приложение не разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК за служебно прекратяване на по-късно заведеното дело, а разпоредбата на чл. 213 ГПК за служебно съединяване на исковете, т. е. по-късно заведеното брачно дело следва да бъде присъединено към вече висящото такова. Това разрешение предопределя и отговора на въпроса как следва да бъде определен местно компетентният да разгледа исковете съд – правно релевантно ще бъде направеното от ответника по първото брачно дело възражение за неподсъдност, а не възражението на ответника по по-късно заведеното и подлежащо на присъединяване брачно дело. Съобразявайки изложеното по-горе, настоящият състав намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Варненски окръжен съд неправилно е потвърдил обжалваното пред него определение на Варненски районен съд за изпращане на делото по подсъдност на Русенски районен съд, без да вземе предвид факта за по-рано заведено брачно дело за развод от ответника С. А. П. пред Русенски районен съд, ответницата по което /настояща жалбоподателка/ М. В. П. е направила своевременно възражение за местна неподсъдност на спора и е поискала изпращането му по компетентност на Варненски районен съд. Ето защо, частната касационна жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 876 от 16.03.2010 г. по в. ч. гр. д. № 305/2010 г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него определение № 506 от 08.01.2010 г. по гр. д. № 13340/2009 г. на Варненски районен съд. ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.   Определението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: