Р Е Ш Е Н И Е № 68 град София, 27.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1.ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 9 по описа за 2014 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения В. Д. И. (чрез адв. П. С. Н.) за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 388/ 2013 г. на Сливенски окръжен съд, отмяна на решение № 138 от 06.11.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане, или за изменение на решението и намаляване на наказанието. Искането се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Осъденият твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е приспаднал по реда на чл. 59, ал. 3 от НК предварителното му задържане по друго наказателно производство, а процесуалните нарушения съзрял в бездействието на първата инстанция да събере необходимите доказателства за настъпилата реабилитация. Несправедливосттана наказанието е обоснована с липсата на съответствие към ниската обществена опасност на извършеното престъпление. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият не взема становище. Неговият защитник адвокат Е. Д. поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е справедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 138 от 06.11.2013 г. по в.н.о.х.д. № 338/ 2013 г. Сливенският окръжен съд потвърдил присъда № 560 от 18.06.2013 г. по н.о.х.д. № 300/ 2013 г. на Районен съд – Сливен, с която осъденият В. Д. И. бил признат за виновен в това, че на 12.10.2012 г. в гр.Сл. без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с тегло от 1,602 грама, съдържание на тетрахидроканабинол от 4%, на стойност 9,62 лева и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение в затворническо общежитие от закрит тип. Предметът на престъпление бил отнет в полза на държавата, а в тежест на осъдения били възложени разкоските по делото. Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Твърдението на нарушение на материалния закон е обосновано със съдебния отказ да бъде приложен чл. 59 от НК, което не се подкрепя от данните по делото. В хода на наказателното производство осъденият В. И. е бил с непроменена мярка за неотклонение подписка. Задържан е за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода след влизане в сила на постановената присъда. Осъденият претендира, че е бил задържан под стража за период от шест месеца по сл.д. № 395/ 2004 г., по описа на Столична следствена служба, което подлежи на приспадане. Искането е неприемливо, тъй като не са налице основанията по чл. 59, ал. 3 от НК. Мярката за неотклонение „задържане под стража” по посоченото следствено дело е била взета на 12.11.2004 г. и е била променена в подписка с определение от 30.05.2005 г., видно от приложената на л. 21 от въззивното наказателно дело справка. Наказателното производство срещу В. Д. И. по това следствено дело е било прекратено с постановление от 11.04.2005 г., а спрямо другият съпроцесник (П. П. С.) е постановена осъдителна присъда за убийство, влязла в законна сила на 31.01.2008 г. Нормата на чл. 59, ал. 3 от НК предвижда възможността да бъде приспаднато задържане по друго производство, когато отделните деяния се намират в съвкупност по смисъла на чл. 23 от НК. Престъплението за противозаконно държане на наркотици по чл. 354а, ал. 3 от НК, извършено от осъдения И. на 12.10.2012 г., не се оказва в съвкупност с убийството от 09.11.2004 г., наказателното производство по което срещу осъдения е прекратено през 2005 г. С основание осъденият И. е упрекнал съдилищата за безсилието им да извършат правна преценка на настъпилата реабилитация по чл. 88а от НК. Сливенският районен съд се оплакал в мотивите си, че не разполагал с данни за изтърпените от подсъдимия наказания, макар да е бил длъжен като инстанция по същество да изиска служебно тази справка и да изложи правни изводи. От своя страна, Сливенският окръжен съд събрал нужните данни, но направил незаконосъобразни съждения за липсата на реабилитация, след като такава реално била настъпила. Изложените мотиви във въззивното решения показват неразбиране на института по чл. 88а от НК. Правилно окръжният съд е разтълкувал чл. 88а, ал. 1 и ал. 2 от НК приемайки, че срокът за реабилитация на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода (н.ч.д. № 714/2006 г. на Районен съд – Сливен) е десетгодишен. Той би настъпил на 07.11.2007 г., тъй като наказанието е изтърпяно на 07.11.1997 г. (справка, л. 18 от в.н.д.). Съдът обаче не е съобразил разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от НК предвиждаща случаите на извършени две или повече престъпления от едно лице реабилитацията за тях да настъпи след изтичането на отделните срокове по всички осъждания. Освен посоченото наказание спрямо осъдения В. И. има постановени още две съдимости. Изтърпяното на 08.09.2006 г. наказание от осем месеца лишаване от свобода (н.ч.д. № 1942/ 2006 г.) е с петгодишен срок за реабилитация по чл. 88а, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, която е изтекла на 08.09.2011 г. Наказанието пробация (н.ч.д. № 362/ 2008 г.) е изтърпяно на 09.03.2009 г. и на основание чл. 88а, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК двугодишният срок за реабилитация е изтекъл на 09.03.2011 г. След изтичането на всички срокове за постановените три съдимости осъденият В. И. се счита за реабилитиран и това обстоятелство е настъпило на 08.09.2011 г. Незаконосъобразните правни изводи на въззивния съд не представляват съществено процесуално нарушение от категорията на аблолютните, предвидени в чл. 348, ал. 3, т.т. 2 – 4 от НПК, нито са довели до ограничаване на процесуалните права на осъдения, поради което искането за възобновяване на делото в тази му част също е неоснователно. Неправилен е и изводът на окръжния съд, че не разполага по закон с правомощия да приложи чл. 59 от НК. Разпоредбата на чл. 417 от НПК предвижда възможността институтът по чл. 59 от НК да бъде приложен от прокурора, след процесуално бездействие (пропуск) или неоснователен отказ на съдилищата сами да го приложат. Това е предвидено за процесуална икономия. Приспадането на предварителното задържане при изпълнението на наказанието всякога е в интерес на подсъдимия, поради което въззивната инстанция следва да го приложи дори и да не е бил сезиран с изрично искане от подсъдимия. Неоснователно е искането за възобновяване и в частта за наложеното наказание. По-ниската степен на обществена опасност на престъплението в сравнение в обикновените случаи от този вид, както и многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства законосъобразно са наложили определянето на санкцията при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. Предвиденото в закона кумулативно наказание глоба не е наложено, по аргумент от чл. 55, ал. 3 от НК. Касационната инстанция не намира други основания (освен изложените в мотивите към присъдата) за допълнително намаляване на размера от шест месеца лишаване от свобода, определен на осъдения В. И.. Многократните му осъждания и разнородната му престъпна дейност, независимо от настъпилата реабилитация, правилно са наложили ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Приложението на института по чл. 66 от НК не е задължително при всяко отсъствие на друга съдимост или при настъпила реабилитация. Прилагането винаги следва да бъде подложено на обективен и внимателен анализ спрямо конкретните обстоятелства, за да може да се обоснове извод, че за постигане на целите на наказанието и за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание. Искането на осъдения В. Д. И. за възобновяване на въззивното съдебно производство като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Д. И. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 388/ 2013 г. на Сливенски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.