О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 276 гр.София, 25.04.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2676/ 2013 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение на Добрички окръжен съд № 118/ 13.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 119/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Добрички районен съд по гр.д.№ 3685/ 2012 г. и по този начин е прекратено производството по предявения от касатора против О. с. по з. [населено място] и М. на з. и х. иск за признаване за установено, че за [фирма] не съществува задължение да заплати на М. на з. и х. 10 998,62 лв. В приложеното към частната жалба изложение на касатора са повдигнати процесуалноправни въпроси за действието на заповедта по чл.34 ал.6 и 8 ЗСПЗЗ, за приложението на чл.47в ал.1 т.5 от ППЗСПЗЗ и за съотношението на тази разпоредба с чл.34 ЗСПЗЗ, за правния интерес на лице, което е адресат на заповед по чл.34 ал.6 и 8 ЗСПЗЗ, да предяви иск за установяване несъществуването на пречки за участие в търг по смисъла на чл.47в ал.1 т.5 ППЗСПЗЗ. По същество частният жалбоподател излага, че изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от установяването, е незаконосъобразен. Счита, че щом ответниците претендират за него да съществува задължение, което е пречка да бъде допуснат до участие в търг за отдаване под аренда на земеделски земи, е налице интерес да установи липсата на такова задължение. Моли за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за отмяната му. Ответните по частната жалба страни - О. с. по з. [населено място] и М. на з. и х. - я оспорват, без да вземат изрично становище по наличието на основание за допускане на обжалването. По същество поддържат, че обжалваното определение е правилно, тъй като те не претендират за тях да съществува право да получат от касатора заплащане на въпросната сума, нито са компетентни да лишат ищеца от възможност да участва в търг. Съдът намира частната жалба за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Поставените въпроси обуславят обжалвания акт, по тях законът не съдържа изричен отговор и няма данни за формирана съдебна практика, поради което същите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По въпроса за действието на заповедта по чл.34 ал.8 вр. ал.1 ЗСПЗЗ съдът приема, че тя не създава задължения за адресата на волеизявлението. Съгласно чл.34 ал.6 ЗСПЗЗ, в заповедта трябва да бъде посочен размер на сумата, която лицето, ползващо земи от държавния поземлен фонд без правно основание, може да внесе, за да бъде спряно изпълнението на заповедта. Тази сума е своеобразно обезщетение за ползване на имота без основание, защото има за последица отмяна на заповедта по чл.34 ал.8 вр. ал.1 ЗСПЗЗ, но адресатът не е длъжен да я заплати. Той може да не се съгласи с размера на сумата, посочен в заповедта, в който случай държавата може да търси обезщетение за ползване без основание по общия ред, а заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Следователно заповедта по чл.34 ал.8 вр. ал.1 ЗСПЗЗ не създава правно задължение за плащане на определена сума пари за адресата й. В разпоредбата на чл.47в ал.1 от ППЗСПЗЗ са посочени условията за участие в търг или конкурс за отдаване под наем или аренда на свободни земи от държавния поземлен фонд. Едно от изискванията към участниците е да нямат задължения към държавата, включително неплатени суми по чл.34 ал.6 и 8 ЗСПЗЗ, но тази разпоредба също не създава задължение за плащане на сумите. Право на съответния кандидат е да прецени дали да извърши плащането, но то не може да бъде изискано от него. Ако държавата не е предприела действия по събиране на сумата, липсва правен интерес за адресатът на заповедта по чл.34 ал.8 вр. ал.1 и 6 ЗСПЗЗ да предяви иск за липсата на задължение, тъй като тази липса следва от изричната законова разпоредба. Недопустимо е също да се предяви иск за установяване несъществуването на пречки за участие в търг по смисъла на чл.47в ал.1 т.5 ППЗСПЗЗ, тъй като чл.124 ал.1 ГПК допуска предявяване на искове за установяване на граждански материални субективни права, а не на наличието на административни пречки. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Ищецът (касатор в настоящето производство) е адресат на заповед по чл.34 ал.8 вр. ал.1 и 6 ЗСПЗЗ, тъй като е ползвал неправомерно земи от държавния поземлен фонд. Заповедта е оспорена пред административния съд и е отменена частично. В останалата част административният акт е влязъл в сила и създава задължение за адресата да освободи ползваните без основание земи, щом не се е възползвал от възможността да внесе сумата по чл.38 ал.6 ЗСПЗЗ. Той обаче не създава задължение за плащане на тази сума. Ответниците също не претендират такова плащане – те изрично заявяват в отговора на исковата молба, че ищецът няма задължение към държавата за плащане на посочената в заповедта сума. Не се установява (нито се твърди от касатора) и преди процеса държавата да е претендирала плащане на тази сума. Следователно няма правен интерес да се установи по исков ред в отношенията между страните липсата на парично задължение, щом между тях не е налице правен спор по този въпрос. Неоснователен е доводът на ищеца, че такъв интерес е налице, тъй като неформално от представител на ответника Областна дирекция земеделие [населено място] му е заявено, че няма да бъде допуснат до участие в бъдещ търг или конкурс по чл.47б ППЗСПЗЗ. Евентуално заявление в този смисъл би било без всякакво правно значение, защото решението за допускане до участие се взема от комисията по чл.47ж ал.2 или чл.47р ал.1 ППЗСПЗЗ, а не от Областната дирекция (чл.47к ал.2 т.5 и чл.47у ал.3 ППЗСПЗЗ). Отказът за допускане до участие, ако такъв бъде постановен, може да бъде обжалван пред административния съд (чл.47и и арг. от чл.47ч ППЗСПЗЗ), но евентуалната хипотетична възможност за постановяване на такъв отказ не обосновава допустимост на иск за установяване на липсата на пречки за участие в търга или конкурса. Жалбата срещу определението на въззивния съд, в което са обективирани същите изводи, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Добрички окръжен съд № 118/ 13.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 119/ 2013 г. ПОТВЪРЖДАВА определение на Добрички окръжен съд № 118/ 13.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 119/ 2013 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: