Р Е Ш Е Н И Е № 107 София, 10 юли 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 226/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.И. Д., защитник на подсъдимата Г. И., срещу въззивна присъда № 4104 от 15.10.2013г. на Окръжен съд-Благоевград, постановена по внохд № 507/12г. Депозирано е и допълнение към жалбата в законоустановените срокове. В жалбата и допълнението към нея се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се акцентира относно допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Искането е за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. От гражданския ищец Л. Х. е депозирано възражение, с което изцяло се оспорва касационната претенция на подсъдимата и защитата й. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, а също така е приложил правилно материалния закон. Гражданският ищец и частен обвинител, както и повереникът му редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Депозирано е писмено становище. Адвокат С., защитник на подсъдимата, поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й. Представя писмена защита, в която доразвива оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон. Подсъдимата И., редовно призована за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда №3263 от 25.09.2012г., постановена по нохд №905/11г., РС-Гоце Делчев е признал подсъдимата Г. П. И. за невиновна по инкриминираното й обвинение за престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 и 2, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.Отхвърлени са приетите за съвместно разглеждане граждански искове за имуществени и неимуществени вреди. С въззивно присъда № 4014 от 15.10.2013г., постановена по внохд № 507/12г., Окръжен съд-Благоевград е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и постановил нова, с която е признал подсъдимата Г. П. И. за виновна в това ,че за времето от 10.01.2009г. до 16.01.2009г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у Л. Х., че ще изчисти златото, което Х. ще й изпрати, от черна магия за смърт на детето й, ще и го върне обратно и с това й причинила имотна вреда в размер на 7 017лева, представляващи стойността на изпратените златни накити, като деянието е извършено повторно, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1, пр.1, вр. чл.28, ал.1, от НК и е наложил наказание три години лишаване от свобода, като я е оправдал по обвинението деянието да е извършено и чрез поддържане на заблуждение, при условията на продължавано престъпление и имотната вреда да е в големи размери, както и по отношение разликата в грамажите, стойността и вида на златните накити съгласно обвинителния акт. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимата Г. И. е била осъдена да заплати на пострадалата Л. Х. сумата от 7 017лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2009г. до окончателно й изплащане. Съдът е прекратил производството в частта относно предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 40 000лева, поради недопустимост. В тежест на подсъдимата са възложени деловодните разноски. Касационните основания, които могат да бъдат изведени от изложеното в касационната жалба, допълнението към нея и писмените бележки, са тези по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.Твърденията за допуснати процесуални нарушения могат да бъдат систематизирани в две групи, а именно: липса на мотиви относно въззивната присъда и невярна оценка на доказателствената съвкупност. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Въззивният съд е изпълнил тези си задължения и постановената въззивна присъда отговаря на законоустановените изисквания за съдържание. Това, че не на всички доводи на защитата и подсъдимата е отговорено изрично, като самостоятелно изложение, не води до изводи за липсата на мотиви. Още повече, че съдът може да даде отговор на определени възражения, както е сторено и в настоящия случай, чрез доказателствения си анализ, или чрез изложението си по правната проблематика. Не е необходимо отговорът на всички възражения да е самостоятелно обособена част от мотивите. Неоснователно е възражението и за невярна оценка на доказателствената съвкупност. Въззивният съд за разлика от първата инстанция е положил всички усилия и е събрал възможният доказателствен обем. Провел е съдебно следствие, в рамките на което е използвал различни по вид доказателствени средства, предвид подлежащите на доказване елементи от състава на инкриминираното обвинение, за установяване на правно релевантните факти, както и способите, предвидени в НПК за тяхната проверка. Извършеният обстоен анализ на доказателствената съвкупност е обусловил и приемането на различна фактическа обстановка от тази на първата инстанция. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от окръжният съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Доказателствената дейност на ОС-Благоевград не търпи критики, тъй като не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на доказване. Неоснователно се оспорва оценката на свидетелските показания на Л. Х.. Видно от мотивите на въззивната присъда показанията на тази свидетелка са били подложени не само на задълбочена, но и на прецизна оценка, като не е било игнорирано заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Анализирайки показанията й, съдът в хода на изложението си е посочил за всеки факт, кои са доказателствата, които го подкрепят или опровергават. Този подход на интерпретация на доказателствата в тяхната взаимна обусловеност е възприет от въззивната инстанция по отношение на цялата доказателствена маса. Неоснователно е и възражението за неправилност на установените факти, досежно предмета на престъплението. Оспорва се приета доказаност на количеството и вида на вещите, които са били изпратени от Л. Х. на подсъдимата. Следва да се отбележи, че по отношение на златните накити, техните индивидуализиращи ги характеристики- описание, тегло, карати, въззивната присъда не почива на предположения както твърди касатора, нито пък само на показанията на свидетелката Л. Х.. Действително по делото не са събрани писмени документи във връзка с придобиването им от пострадалата, както и съответните сертификати, но това не изключва възможността за установяване на вещите, предмет на фактическо разпореждане от страна на пострадалата, с доказателства, събрани чрез други доказателствени източници. Освен показанията на пострадалата, въззивният съд внимателно е проследил и обсъдил веригата от събрани косвени доказателства/разпити на свидетели-К. Х., Г., К., В. и писмени доказателства/, като ги е съпоставил с тези от показанията на Х., за да достигне до извод за доказаност по несъмнен начин на изпратени златни накити само на обща стойност 7 017лева, а не по отношение на цялото първоначално инкриминирано обвинение, възлизащо на стойност от 27 920лева. Предвид горното, не може да се приеме, че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място с жалбата се прави оплакване и за неправилно приложение на материалния закон. Класическата измама е престъпление, което се характеризира от обективна страна с няколко особености. Характерното за предмета на това престъпление е наличието на измамено лице и ощетено имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения. Необходимо е да е налице неправилна представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши акт на имуществено разпореждане. Изпълнителните деяния, които законодателно са ситуирани са няколко, сред които и инкриминираните в настоящото производство - възбуждане и поддържане на заблуждение. От значение за обективната страна е и поведението на измаменото лице, което извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществото, което като пряко следствие ще доведе и до осъществяване на съставомерния резултат, а именно причиняване на имотна вреда. От субективна страна класическата измама изисква наличието на пряк умисъл и особена користна цел. Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения, у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива. Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. За субективната страна изводите следва да бъда изведени от обективните действия на подсъдимия по отношение на пострадалия към момента на извършване на деянията. Горепосочените правни характеристики на престъплението измама, преценени в контекста на установената фактология, правилно и законосъобразно са обусловили извод за виновно поведение на подсъдимата при това по квалифицирания състав на чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Въззивната инстанция е изложила подробни мотиви досежно правните си изводи, във връзка с всеки един от съставомерните признаци на обвинението. Независимо, че касационното производство е инициирано само по жалба на подсъдимата, което изключва възможност за утежняване на положението й, следва да се посочи правилността на правните изводи и в оправдателната им част. Правилно въззивният съд е приел, че е налице само изпълнителното деяние „възбудила в заблуждение”, а не и инкриминираното „поддържане в заблуждение”, предвид установените релевантни факти. Също така правилно е прието, че не е налице продължавано престъпление, както и, че имотната вреда не е в големи размери. Ето защо, тази инстанция намира, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон. С касационната жалба се прави оплакване и за явна несправедливост на наказанието, но същото е декларативно заявено, без да се сочат каквито и да било аргументи в подкрепа на това твърдение. Такива не са развити и в допълнението към касационната жалба/обобщено се сочи, че присъдата не е съобразена със степента на обществена опасност на дееца и деянието/, поради което проблематиката, касаеща наложеното на подсъдимата наказание и начина на неговото изпълнение, не могат да бъдат предмет на коментар в настоящия съдебен акт. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че въззивната присъда на ОС-Благоевград следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 4104 от 15.10.2013г., постановена по внохд № 507/12г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: