2 Р Е Ш Е Н И Е № 77 гр. София, 10.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3247 по описа за 2014г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Н. В. Н. чрез процесуален представител адв. В. Л. срещу решение № 352 от 11.07.2014г. по в. т. дело № 1178/2014г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 188 от 13.02.2014г. по гр. дело № 1172/2013г. на Старозагорски районен съд в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено по отношение на Н. В. Н., че дължи на [фирма] сумата 15 340,08 лв. – главница от невърнат кредит по договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007г., сумата 1 577,18 лв. – договорна лихва за периода от 29.01.2012г. до 11.12.2012г. и сумата 113,48 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 04.05.2012г. до 11.12.2012г. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд е нарушил материалния закон – чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като неправилно е приел, че кредитът е станал предсрочно изискуем с достигане на уведомлението за издадената заповед за изпълнение до длъжника. Касаторът поддържа, че въззивната инстанция неправилно не е приложила разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и не е съобразила, че банката черпи права от собственото си виновно поведение, тъй като приоритетно е насочвала постъпващите вноски от работната заплата само за погасяване на едно от задълженията – по кредита овърдрафт, а не съразмерно да погасява всички задължения или най-обременителното. Излага съображения, че банката е следвало да приложи правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, а не да се ръководи от общите условия на договора за кредит. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Р. Ж. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага съображения, че въззивният съд надлежно е установил настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, отчитайки фактите след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и съобразявайки се с т. 9 и т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС. Релевира доводи за правилност на извода, че нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД не намира приложение, тъй като ответникът по иска има и други задължения към кредитора по други договори за кредит и кредит – овърдрафт, средствата по разплащателната сметка и заплатата му не са били достатъчни за погасяване на всички задължения към [фирма] и касаторът – длъжник не е заявил кое от задълженията си погасява. Ответникът по касационната жалба моли решението да бъде оставено в сила. С определение № 618 от 09.11.2015г. по т. дело № 3247/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос: Дали целият дълг от кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост /аргумент и от чл. 60, ал. 2 ЗКИ/? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди инвокираните доводи, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо. По правния въпрос: Възприетото от въззивния съд разрешение на релевантния материалноправен въпрос е в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като банката – кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По правилността на въззивното решение: Предвид отговора на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивният съд е приел, че искът е основателен поради това, че към момента на приключване на устните състезания пред първата съдебна инстанция е настъпила изискуемостта на вземането по кредита - кредитът е станал предсрочно изискуем на 14.01.2013г. с достигане на уведомлението за издадената заповед за изпълнение до длъжника – ответник по иска, настъпило след предявяване на иска съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК. По делото не са представени доказателства за направено от ищеца и връчено на ответника волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на заповедното производство, т. е. преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 12.12.2012г. Със заявлението и исковата молба вземанията за главница по договора за кредит и лихвата за забава с наказателната надбавка се претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания и не е уточнено кои вноски са включени в общия размер на главницата в извлечението от счетоводните книги, с настоящото решение съдебният състав не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обстоятелството, че изявлението на банката – кредитор за предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до знанието на кредитополучателя – ответник по иска с връчване на исковата молба на 04.04.2013г., т. е. в хода на първоинстанционното исково производство, не може да бъде отчетено като относим факт по чл. 235, ал. 3 ГПК съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. На основание т. 11.б от посоченото Тълкувателно решение е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Предвид недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост на остатъка от договора за кредит за текущо потребление от 03.12.2007г. преди подаване на заповедта за изпълнение /12.12.2012г./, предявеният иск за съществуване на вземане в размер 15 340,08 лв. - главница по обявен за предсрочно изискуем договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007г., е неоснователен. Установителният иск по отношение на договорната лихва в размер 1 577,18 лв., лихвата за забава в размер 329,56 лв. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното плащане също е неоснователен, предвид акцесорния характер на вземанията и с оглед изхода на спора относно главницата. Настъпването на предсрочната изискуемост е в зависимост и от настъпване на условието, предвидено в т. 19.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които са неразделна част от договора за кредит съгласно т. 12. За установяване настъпването на посоченото условие въззивният съд е обсъдил събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и е направил обоснован и законосъобразен извод за неоснователност на възражението на ответника по иска, че банката неправомерно е погасявала задълженията по кредита овърдрафт от постъпленията от трудово възнаграждение, а не по процесния кредит. По делото са налице данни, че размерът на трудовото възнаграждение е бил недостатъчен за погасяване на задълженията по процесния кредит, предвид сключените между ищеца и ответника четири договора за кредит, два от които /договор за кредит за текущо потребление от 17.06.2008г. в размер на 8 000 лв. и договор за кредит овърдрафт от 17.10.2008г. с лимит от 4 900 лв./ е следвало да се погасяват чрез постъпленията по същата разплащателна сметка, по която е погасяван и процесният кредит. Установено е, че за периода от 03.12.2007г. до 04.05.2012г. ответникът по иска е теглил от банкомат /А./ от същата разплащателна сметка общо сумата 15 245 лв. и превежданите по нея средства от работната му заплата не са достигали системно за погасяване на задълженията му по трите договора за кредит. Правилен и в съответствие със събраните доказателства е изводът на въззивната инстанция за неприложимост на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД поради това, че изпълнението не е достатъчно да погаси изцяло нито едно от еднородните задължения на кредитополучателя към банката – кредитор. Аргументирани и обосновани са и съображенията на решаващия съдебен състав за неоснователност на възражението на ответника по иска, че банката е била длъжна да предвиди, че размерът на трудовото възнаграждение не позволява погасяване на всички отпуснати кредити. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че независимо от обстоятелството, че са налице предпоставки за обявяване на кредита в предсрочно изискуем, предявеният установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК е неоснователен поради отсъствие на настъпила предсрочна изискуемост на претендирания остатък по договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист с вх. № 30639/12.12.2012г., тъй като банката – кредитор не е уведомила кредитополучателя за обяваване на предсрочната изискуемост на кредита преди посочената дата. Следователно решението на Старозагорски окръжен съд следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон съгласно чл. 293, ал. 2, предл. 1 ГПК и вместо това предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД трябва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба /ищец в първоинстанционното производство/ следва да заплати на касатора /ответник по предявените искове/ сумата 2 411,75 лв. – разноски за всички съдебни производства. Разноски на ответника по касационната жалба - ищец не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 352 от 11.07.2014г. по в. т. дело № 1178/2014г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 188 от 13.02.2014г. по гр. дело № 1172/2013г. на Старозагорски районен съд в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено по отношение на Н. В. Н., че дължи на [фирма] сумата 15 340,08 лв. – главница от невърнат кредит по договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007г., сумата 1 577,18 лв. – договорна лихва за периода от 29.01.2012г. до 11.12.2012г. и сумата 113,48 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 04.05.2012г. до 11.12.2012г., и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма], [населено място] срещу Н. В. Н. от [населено място] иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че [фирма], [населено място] има вземания срещу Н. В. Н. от [населено място] съответно в размер 15 340,08 лв. – главница по обявен за предсрочно изискуем кредит по договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007г., 1 577,18 лв. – договорна лихва за периода от 29.01.2012г. до 11.12.2012г., 113,48 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 04.05.2012г. до 11.12.2012г. и законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2012г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 4758 от 13.12.2012г. по ч. гр. дело № 7108/2012г. на Районен съд Стара Загора, като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Н. В. Н., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], офис 20, ет. 4 чрез адв. В. Л. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 411,75 лв. /две хиляди четиристотин и единадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ – направени разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.